Какво значи да се погрижиш за себе си?

Грижата за себе си е специфично отношение към нас самите и нашия живот, което казва: Аз съм отговорен за себе си. Аз съм отговорен дали направлявам живота си или дали не го живея. Аз съм отговорен да се погрижа за своето духовно, емоционално, физическо и финансово благосъстояние. Аз съм отговорен за установяване и посрещане на собствените си нужди. Аз съм отговорен за решаването на собствените си проблеми или за това да се науча да живея с проблемите, които не мога да разреша. Аз съм отговорен за своите избори. Аз съм отговорен за това, което давам, и това, което получавам. Също така съм отговорен за поставянето и постигането на своите цели. Отговорен съм за това до колко се наслаждавам на живота, за това колко удоволствие намирам във всекидневните дейности.

Аз съм отговорен за това кого обичам и за това как избирам да изразя тази любов. Аз съм отговорен за това, което причинявам на другите и за това, което позволявам на другите да причиняват на мен. Аз съм отговорен за своите искания и желания. Всичко в мен, всеки един аспект от моето същество, е важен. Аз съм от значение. Аз съм ценен. Мога да се доверя на собствените си чувства. Мисленето ми е уместно. Аз ценя своите желания и нужди. Аз не заслужавам и няма да толерирам злоупотреба със себе си или постоянно лошо отношение. Аз имам права и е моя отговорност да отстоявам тези права. Решенията, които вземам, и начинът, по който се държа, ще се отразят на моето високо самоуважение. Решенията ми ще вземат предвид моите отговорности към мен самия.

Моите решения ще вземат предвид и моите отговорности към другите хора – моят партньор, децата ми, роднините ми, приятелите ми. Аз ще обмисля внимателно и ще реша какви точно са тези отговорности, докато вземам решения. Освен това ще взема предвид и правата на хората около мен – правото да живеят живота си както смятат за добре. Аз нямам правото да потъпквам правата на другите да се грижат за себе си, а те нямат право да потъпкват моите права.

Грижата за себе си е отношение на взаимно уважение. Тя значи да се научим да живеем живота си отговорно. Това значи да оставим другите да живеят живота си както те избират, стига да не се намесват в нашите решения да живеем както ние избираме. Да се грижиш за себе си не е толкова егоистично, колкото някои хора си го представят, но не е толкова себепожертвувателно, колкото съ-зависимите хора си мислят (co-dependents – хората, които имат за партньор човек с някакво пристрастяване и/или хора, които чувстват за своя отговорност да се грижат и помагат на всички хора около себе си, но не и да се грижат и да поемат отговорност за самите себе си).

Някои специфични начини да се погрижим за себе си включват: да си поставим цели, да обърнем внимание на чувствата си, да се обърнем към група за взаимопомощ и други. Аз вярвам, че това да се грижиш за себе си е изкуство и това изкуство включва една основна идея, която е чужда на много хора: да даваме на себе си това, от което имаме нужда.

Първоначално това може да дойде като шок за нас и нашето семейство. Повечето съ-зависими не си искат това, от което имат нужда. Много съ-зависими не знаят или не са се замисляли особено за това какво искат и от какво имат нужда.

Много от нас грешно са смятали, че нашите нужди не са важни и не би трябвало да ги споменаваме. Някои от нас даже са започнали да вярват, че нашите нужди са лоши или погрешни, така че сме се научили да ги потискаме и да ги изтикваме извън съзнанието си. Не сме се научили да установяваме от какво имаме нужда или да слушаме това, от което имаме нужда, защото така или иначе не е имало значение – нуждите ни така или иначе е нямало да бъдат задоволени. Някои от нас така и не са се научили да задоволяват нуждите си по подходящ начин.

Да си даваме това, от което имаме нужда, не е трудно. Вярвам, че може да се научим бързо. Формулата е проста – във всяка една ситуация, просто се откъснете за момент и се запитайте: „Какво е необходимо да направя, за да се погрижа за себе си?“.

Тогава трябва да се вслушаме в себе си и във Висшата сила. Уважавайте това, което чувате. Тази безумна активност да се самонаказваме за това, което мислим, чувстваме и искаме – това безумие да не слушаме тези, които сме, и това, което нашите същности се борят да ни кажат, това трябва да спре. Как си мислите, че Бог работи с нас? Както съм казвала и преди, не е чудно, че си мислим, че Бог ни е изоставил, та нали самите ние сме изоставили себе си. Ние можем да бъдем нежни към себе си и да приемаме себе си. Ние не сме само или просто хора, ние сме били създадени и замислени да бъдем хора. И можем да бъдем състрадателни към себе си. И тогава може би ще съумеем да развием истинско състрадание и към другите. Послушайте какво ви казва вътрешния глас за нещата, от които се нуждаете.

Може би имаме нужда да се разбързаме малко и да отидем на уговорената среща. Може би имаме нужда да забавим темпото и да си вземем почивен ден. Може би имаме нужда от спорт или пък да си подремнем. Може да имаме нужда да останем насаме. Може да искаме да сме с други хора. Може би имаме нужда от работа. Може би имаме нужда да работим по-малко. Може би имаме нужда от прегръдка, от целувка или от разтриване на гърба.

Понякога да си дадем това, от което имаме нужда, означава да си дадем нещо приятно: лакомство, нова прическа, нова рокля, нови обувки, нова играчка, вечер в театъра или пък екскурзия до Бахамите. Понякога да си дадем това, от което имаме нужда, означава работа. Имаме нужда да премахнем или развием определена характеристика, имаме нужда да поработим върху някои взаимоотношения или пък да се погрижим за нашите отговорности към другите хора или за нашите отговорности към себе си. Да си даваме това, от което имаме нужда, не значи единствено да си даваме подаръци, това значи да направим това, което е необходимо, за да живеем отговорно – не прекалено отговорно и не безотговорно съществуване.

Нуждите ни са различни и се променят с всеки един миг и с всеки един нов ден. Усещаме ли побъркващата тревога, свързана със съ-зависимостта? Може би трябва да потърсим помощ. Мислите ни негативни и отчайващи ли са? Може би имаме нужда да прочетем някоя вдъхновяваща книга или книга с медитации. Безпокоим ли се за физически проблем? Може би имаме нужда да отидем на лекар. Хората потъпкват ли ни правата? Сложете граници. Препълнени ли сме с емоции, до степен все едно ще се пръснем? Време е да обърнем внимание на чувствата си. Може би имаме нужда да се отдръпнем от ситуацията, да забавим темпото, да променим поведението си, да се намесим, да започнем връзка или да подадем молба за развод. От нас зависи. Какво мислите, че имате нужда да направите?

Освен да даваме на себе си това, от което имаме нужда, започваме и да си искаме от хората това, от което имаме нужда и бихме искали те да направят за нас, защото това е част от грижата за себе си и това да бъдеш отговорно човешко същество.

Да даваме на себе си това, от което се нуждаем, означава, че се превръщаме в своя собствен консултант, довереник, духовен съветник, партньор и най-добър приятел в тази вълнуваща нова авантюра, която сме предприели – да живеем собствения си живот. Базираме всички наши решения на реалността и вземаме решения, които са в наш собствен най-голям интерес. Вземаме предвид нашите отговорности към другите хора, защото точно това е нещото, което отговорните хора правят. Но също така знаем, че и ние самите сме от значение. Опитваме се да изтрием думичките „би трябвало“ от решенията си и да се научим да вярваме на себе си. Ако слушаме себе си и Висшата сила, няма да бъдем подведени. Да даваме на себе си това, от което се нуждаем, и да се научим да живеем живот, който е насочен към нас самите, изисква вяра. Имаме нужда от достатъчно вяра, за да продължим с живота си и е нужно да правим поне по едно мъничко нещо всеки ден, за да започнем да се придвижваме напред.

Като се учим как да се грижим за себе си и да посрещаме собствените си нужди, ние прощаваме на себе си, когато направим грешки или се поздравяваме когато се справяме добре. Освен това се чувстваме комфортно, дори когато не се справяме особено добре с нещо, а с друго се справяме на средно ниво, защото това също е част от живота. Учим се да се смеем над себе си и над човешката си страна, но не се смеем тогава, когато ни се плаче. Вземаме себе си на сериозно, но не прекалено сериозно.

В крайна сметка можем дори да осъзнаем тази поразителна истина: малко ситуации в живота се подобряват от това да не се грижим за себе си и да не си даваме това, от което се нуждаем. Всъщност може да научим, че повечето ситуации се подобряват, когато се погрижим за себе си и обръщаме внимание на собствените си нужди.

Аз се уча да усещам как да се грижа за себе си. Познавам много хора, които са се научили, и други, които в момента се учат. Вярвам, че всички съ-зависими могат да се научат да се грижат за себе си.

Откъс от книгата „Codependent no more”на Melody Beattie
Превод: Емилия Цанева