С Жива вълна се запознах преди около година и половина, когато за пръв път влязох на час при нейната създателка – Весела Ангелова. Спомням си, че ми отне доста време докато се закарам до залата – все излизаха разни други ангажименти, все нещо друго беше по-спешно. Но в един момент най-накрая успях да отида и се влюбих! И то толкова силно, че Вълната стана неотменна част от моя живот.
Имало е случаи, когато ми е много тъжно или объркано и отивам на практика без никаква енергия, но след първите няколко парчета, както ги нарича Веси, настроението ми рязко се подобрява, чувствам прилив на енергия и дори еуфория. След практиката имам само някакъв смътен спомен, че нещо не ми е било наред преди това, но сякаш това не съм била аз и не е било само преди час и половина…
Винаги съм си мислела, че медитацията е нещо сложно и трудно, което изисква стабилна дисциплина и безмълвно вкаменяване на едно място. След стотици неуспешни опити да медитирам в тишина за по-дълго време, аз просто бях решила, че медитацията явно не е за мен. След което се появи Жива вълна и установих, че мога да медитирам докато се забавлявам, докато се наслаждавам на музиката и съм отпуснала тялото си в танц. И това беше много радостно откритие за мен! Прекрасно е!
Установих и нещо друго много важно, което обаче изкристализира чак след като взех интервю от Веси – Жива вълна ми помага да приложа и знанията си на практика, помага на тялото да приеме наученото от ума! Толкова е простичко всъщност, а толкова велико! Чета ли чета какви ли не книги, наблъсквам си мозъка със знания, но в следващия момент ми е трудно да ги приложа на практика и само се обвинявам, че не се прави така, ами онака! По време на практиката Жива вълна когато задам моята лична тема, по която искам да работя, в съзвучие с общата, аз позволявам на тялото да „осъзнае” научените от ума уроци и да започне да ги прилага на практика. Така подравнявам с лекота мисъл, емоция и физическо тяло, а това е толкова важно, за да може човек да сбъдне целите и мечтите си.
И понеже въобще не обичам цигарен дим и недоспиване, още повече, че аз нали вече се занимавам с духовното си развитие, не е сериозно от моя страна да ходя по такива места като дискотеки, та преди да се запозная с Вълната бях решила, че повече кракът ми няма да стъпи на такова място! Разбира се, трябваше да платя цената на това решение – край с танците, които толкова обичам. Но Жива вълна ми даде решение и на този проблем – хем се радвам на танците, хем светлината е приглушена, така че да не се притеснявам как изглеждам отстрани, хем пък съвестта ми е чиста, защото не се нагълтвам с цигарен дим… Е, покрай тази практика научих и че не е нужно да се вземам насериозно, за да напредвам в духовно отношение. Всъщност смехът и отдалечаването от крайностите са много по-добър инструмент! Така че сега не е проблем и на дискотека да отида от време на време, но все пак с мярка!
Но стига общи приказки, ето малко по-конкретно какво представлява практиката Жива вълна и защо я обичам толкова – това е един свободен танц в две вълни от по седем различни ритъма в съответствие със седемте енергийни центъра на тялото или така наречените чакри. За всеки център е характерна специфична област от тялото, която раздвижваме, за да го активираме. Именно докато се забавлява танцувайки, човек може да установи в кои центрове има още да поработи и да си помогне за тяхното балансиране. Ако на някой ритъм човек чувства дискомфорт, това е ясен показател, че този център не работи особено добре.
Аз лично имам малък проблем със заземяването – връзката със Земята е доста слаба и често не се „чуваме” добре, получават се прекъсвания. Ето защо не се учудих особено, когато месеци наред по време на първата вълна изпитвах сериозна неприязън към всички песни, които използвахме като музика за първия център… При втората вълна нещата бяха съвсем различни и даже ми харесваше, но това се дължи на стабилното енергийно зареждане от първата вълна. Първият ни център се намира в основата на опашната кост и с него са свързани краката. Тоест, за да го активираме, на нас са ни необходимо да наблегнем на движенията с краката, включително и да се доближим до Земята (буквално!). След няколко месеца работа, сега даже бих казала, че музиката за първи център ми харесва, представяте ли си?
Вторият център се намира на 7 см под пъпа навътре в тялото. Това е центъра на радостта от живота, на сексуалността, на умението да се отпуснеш по течението и да вярваш, че всичко е наред. Ето тук винаги съм се чувствала у дома си и тези песни винаги са ми били едни от най-вдъхновяващите. Но нормално, нали втори център е свързан с водата, как да не ми харесва – скорпионска му работа! Този център се характеризира с меки, нежни, плавни и игриви движения от ханша. Арабските танци много работят с този център.
С третия център също се карах много време! Той се намира точно зад пъпа и е свързан с волята и личната сила, отговаря и за метаболизма! При него музиката е доста по-дива, правят се много резки, насечени, мъжки движения и е необходимо гърбът да се огъне, за да активираме третия енергиен център. Дишането също е много интензивно, за да можем да запалим вътрешния огън, с чиято сила да постигнем целите си. Доста време ми трябваше да се науча, че да имаш силен огън е нещо хубаво, ценно и полезно и че само с водата не се получават нещата. Е, от време на време все още усещам ако вътрешният огън е поизгаснал – танцуването на неговата музика веднага започва да ми тежи, но пък като продължа да танцувам въпреки това и нещата се балансират.
Четвъртият център ми е любим – намира се в центъра на гръдния кош, точно там, където е сърцето. С него пряко свързани са ръцете и реенето, ето защо той се характеризира с множество движения от ръцете – разперване на ангелските крила така да го кажем. Обожавам музиката от този център, защото тя винаги зарежда с много ентусиазъм, любов и позитивно отношение!
С петия център също имахме засечка в началото – голям страх беше да си пусна гласа на свобода! Този център се намира в гърлото и отговаря за общуването с околните. Ритъмът е доста див и иска от нас да отпуснем ръцете да се движат сами и да разтърсим главата, за да го активираме. Всички звуци са добре дошли – викове, пляскане… на който каквото му идва отвътре. Може би точно това ми беше най-трудното в цялата работа – ама откъде накъде ще викам? Как така?! Аз съм сериозен човек, не мога да правя такива маймунщини! Ама нали вече сме си говорили какво хубаво чувство за хумор си има Вселената… В момента точно аз съм най-голямата маймуна, която се налага да развиква другите хора в залата и да им показва как да маймунясват… Съдба, какво да се прави! Но чувството да си отпуснеш гласа е уникално и има много благотворен ефект, особено за пречистване на тялото!
С шести център винаги сме се разбирали много добре – той отговаря за интуицията и за въображението и се намира между веждите. В неговия ритъм движенията са вълшебни, лежерни, леки и детски. Тук е мястото да си представим точно и ясно какво искаме. Тук е мястото да погледаме пламъка на някоя свещ и да хвърлим в него всичките си притеснения, защото от тях няма нужда.
Седмият център отговаря за връзката с Висшето и се намира на върха на главата. Музиката е релаксираща, а ние просто отпускаме тялото и го оставяме да се движи или да не се движи както му идва от вътре. След всичките други ритми, седмият винаги предизвиква в мен чувство на радост, пълнота, а понякога дори еуфория.
Това е моята любима вълна на кратко. Още много мога да напиша, но все пак очакваме книгата по тази тема от създателката на Жива вълна, не е нужно аз да пиша още една. След една година практика, имах честта да стана инструктор по Жива вълна. И чувството е удивително! Все си мислех, че това е доста отговорна и сериозна задача, а всъщност покрай нея се научих да не се взимам чак толкова насериозно, да се шегувам и да се забавлявам! Благодаря за тази прекрасна възможност!
Ако искате да видите на кратко какво представлява вълната в движения, можете да изгледате клипчето по-долу.
