Когато се изясним вътрешно със себе си, нещата във външния свят също се изясняват. Много често след такова вътрешно осъзнаване, не е необходимо да правим каквото и да било на външен план и изведнъж обстоятелствата се променят. Да, ако човекът, който ви натиска емоционалните бутони, е достатъчно осъзнат и спокойно можете да поговорите с него за тези неща, направете го. И имайте предвид, че много често вие също натискате негови емоционални бутони, ето защо понякога получавате такава яростна реакция. Но дори да не можете да поговорите открито с човека, самото изчистване на тези блокирани емоции, страхове и нагласи, подобрява ситуацията. Защото когато емоционалният ви бутон изчезне, тъй като си е свършил работата, човекът отсреща колкото и да натиска, няма как да предизвика емоция, защото вече нямате бутон!
В този ред на мисли – избягвайте шумно да споделяте емоциите си! Когато часове наред споделяте за ужасния си шеф, който така се гаври с вас, или за ужасната колежка, която все ви топи, или за коравосърдечният приятел, който все ви намира кусури – вие влизате в ролята на жертва! А жертвата отдава силата си и няма енергия да осъзнае благословията на дадената ситуация. Оплакването на жертвата само подклажда огъня на негодуванието и засилва емоциите. Оплакването няма да ни помогне да разрешим ситуацията и да осъзнаем урока. То само ни обезсилва. Да, може да си споделим, че в момента ни е тежко, да, може да споделим конкретната ситуация на някой близък, но за крайния резултат много зависи на кого точно споделяме. Ако човекът иска да ви подкрепи емоционално и да ви съчувства, казвайки: „Да, шефът ти е ужасен! Как го търпиш?!”, лекото раздразнение се превръща в лавина, която ви засипва. Ако обаче човекът насреща иска не само да ви се хареса и да ви симпатизира, с риск да ви подразни, би се опитал да ви помогне да осъзнаете урока: „Я, да видим с какво си привлякла такова отношение? Какво си написала на табелката си? Я, дай да сменим този надпис и да видим дали и шефът ти няма да се промени? Знаеш, че бягството не е добро решение, защото докато не си научиш урока, ситуацията ще се повтори, където и да отидеш. Така че дай да видим сега какво имаш да учиш!”.
Емоциите са наши помощници по пътя на освобождението от стари и нови блокажи. Те ни идват на гости, за да ни задвижат, за да ни дадат начален тласък, така че да обърнем внимание на конкретен въпрос за отработване. В крайна сметка всеки един от нас толкова лакомо се е снабдил с неща за отработване в този живот и неща, които иска да свърши, че реално не знаем откъде да започнем. А емоциите просто ни помагат да насочим вниманието си към това, което е най-важно в момента. Приемете ги, благодарете им, осъзнайте ги и се освободете!
Какво ни носят емоциите? – част 1
Какво ни носят емоциите? – част 2
