Обяснението и оправданието не са едно и също нещо. Рядко ще чуете някой да каже: “Извинявай, че закъснях! Трябваше да тръгна от вкъщи по-рано!”. По-вероятно е да чуете: “Извинявай, че трябваше да ме чакаш, но трафикът беше ужасен.” или “Щях да дойда навреме, но трябваше да се отбия в магазина, а там имаше много хора…”.
Разликата между обяснение и оправдание е голяма. При обяснението човек поема пълна отговорност за грешката. А при оправданието просто обвинява някой друг, свежда личната си отговорност до минимум и се опитва да избегне последствията. Обяснението е в основата на заздравяването на взаимоотношенията с околните, както и на това да се поучите от грешките си. Оправданието от друга страна ви възпрепятства. Когато се опитвате да убедите другите или дори самите себе си, че поради тази и тази причина вашите слабости са оправдани, това всъщност вреди на самите вас. Но въпреки всички проблеми, които оправданията носят след себе си, за много хора те са се превърнали в норма на поведение.
Оправданията прехвърлят отговорността някъде другаде
Когато едно малко дете бъде хванато да прави беля, то най-често обвинява някой друг: “Той ме накара да го направя!”. Оправданията на възрастните са малко по-изтънчени, например студент, който казва на преподавателя си: “Не можах да си напиша домашното, защото компютърът ми не работеше.” или мъж, който казва на партньорката си: “Няма какво да направя по въпроса, че бившата ми приятелка ми звъни.” Само че скритото послание и в трите ситуации е едно и също: “Грешката не е моя.” Понякога човек си мисли, че оправданията ще му помогнат да избегне последствията. Когато каже: “Не аз съм отговорен”, той очаква околните да го съжалят и да не му търсят сметка. За съжаление обаче оправданията могат да се превърнат в начин на живот. Някои хора просто твърдят, че не могат да постигнат целите си защото все нещо ги възпрепятства – като се тръгне от насъбрания стрес та се стигне чак до трудното им детство. Но когато замазваш грешките си с оправдания, това вреди както на взаимоотношенията ти, така и на репутацията ти. Как може някой да ти има доверие, че следващият път ще се справиш по-добре, ако заявяваш, че днешната грешка е била изцяло извън твой контрол? Преди да започнеш да убеждаваш някого, че няма да позволиш грешката да се случи отново, е необходимо първо да поемеш лична отговорност за поведението си.
Оправданията облекчават трудните емоции само временно
Прехвърлянето на отговорността временно облекчава чувството на срам, вина и страх. Според изследване от 2014 г. на Journal of Consumer, когато заявиш, че не си имал друг избор, емоционалният дискомфорт намалява в краткосрочен план. Изследователите са открили, че когато хората оправдаят поведението си като кажат, че са били “принудени” да се впуснат в удоволствие, от което по принцип биха изпитали чувство на вина, те изпитват по-малко негативни емоции. Например, когато околните оказват натиск върху участниците в изследването да нарушат диетата си, те са по-малко склонни да се притесняват за дългосрочните последици от подобно поведение, тъй като са убедени, че е “трябвало” да го направят. Но когато на участниците им се даде избор без същия натиск, хората, които се поддават на изкушението да нарушат диетата, в последствие съжаляват.
Очевидно е, че когато прехвърлиш отговорността за изборите си на някой друг, това може да облекчи неприятните емоции, които придружават поемането на отговорност. Но вместо да се опитваш да избегнеш неприятните емоции, просто е време да изградиш умствена сила, за да можеш да толерираш дискомфорта.
Създавай резултати, не извинения
Когато потърсиш обяснение, ти можеш да се поучиш от грешките си. Поеми пълна отговорност за начина, по който мислиш, чувстваш и се държиш, без да се оправдаваш с други хора или обстоятелства. Не пропилявай ценно време и енергия в опити да измислиш извинение защо не ти си отговорният. Разгледай каква е твоята роля в създаването на проблема. Отдели си време да откриеш къде точно си сбъркал, така че да можеш да използваш информацията, за да се подобриш. Когато си способен да кажеш: “Да, това е моя грешка. Ето как ще я избегна следващия път.”, ти повишаваш шанса си за успех.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/gr8sh
Великолепна статия, Еми! Благодаря ти за труда да я преведеш. Много ценна.
Благодаря!
И на мен много ми хареса статията!Хубаво е,човек преди всичко до огледа себе си ,да види поведението си,обноските си ,да може от сърце да каже:Аз направих грешка! Или „Моя е вината “ ,не е чак толкова трудно! Няма безгрешни хора,но пък малко намират сили да си признаят ,че са сгрешили! това е,защото мисълта ,че си прав,дори и когато грешиш ,често ни спохожда!
Преди се оправдаваха.Все за нещо обстоятелствата бяха виновни.Вече се научих да се обеднявам.Уви при моята половинка не се получава.Остава ми да стискам зъби и напред.Става дума за 60+.
Здравейте!
Благодарим за споделянето.
Да, човек или решава нещо и си намира начин, или всъщност не иска, но не смее да си го заяви, затова се ползват външните обстоятелства за оправдание.
Не е никак лесно, когато единият партньор се развива, а другият не иска. В такива случаи е препоръчително просто човек да се фокусира върху себе си и
нещата, които са под негов контрол.
Усмивки!