Автор: Емилия Цанева
Сладкото винаги е било моята голяма любов – дори първите ми детски спомени са свързани с него. То винаги е там, на една ръка разстояние, не съди, не критикува, не е нужно да съм перфектна, за да го имам, не е нужно да напасвам графици. То просто е там, когато ми потрябва. Няма значение дали съм тъжна, ядосана или ме е страх – то е на разположение. Познато ли ви е?
Сладко за душата
Всъщност сладкото само по себе си не е проблем. Рискът за здравето се появява, когато със сладката храна се опитваме да задоволим други свои копнежи, като за целта ни трябват огромни количества сладко. Няколко парченца шоколад на ден е в реда на нещата, но когато свикнем да изяждаме по един или дори няколко шоколада всеки ден, е добре да си обърнем внимание какво се случва в живота ни. Често сами себе си третираме като роботи – задачи, задачи, задачи, единствената ни останала радост е сладкото. Е, как да не си го дадем в големи количества?
Аз самата много пъти съм се опитвала с воля и дисциплина да спра или поне да намаля сладкото, предполагам, че и вие? Прави ми впечатление обаче, че ако само се лишавам от сладка храна, без да прибавя нещо сладко за душата – редовно прекарване на време с любими хора, хубава книга, разходка, почивка, мило отношение от мен към мен и от околните към мен, волята и дисциплината не дават резултата, който съм искала. И никак не е приятно да не можеш да контролираш колко сладолед ядеш например. Затова е важно да започнем по обратния ред – първо да видим какво радва душата ни, после да започнем да си го даваме по-често и постепенно да намаляваме сладката храна.
Баланс
Както в природата се редуват ден и нощ, така и ние имаме нужда от активност и почивка. Много от нас обаче са с настройката, че постиженията са най-важни, станали сме изключително амбициозни. Искаме да си постигнем целите на всяка цена. И точно това “на всяка цена” често ни изиграва лоша шега. Много по-продуктивни сме, ако си позволяваме почивка. И в същото време много по-добре умеем да ценим времето си за почивка, ако сме и активни. Когато не си даваме почивка, умората и раздразнението се натрупват, а как най-лесно се справяме с тях? Разбира се, с висококалорично сладко, тъй като моментално ни дава много енергия и ни подобрява настроението поне за момент. Само че ситуацията с липсата на почивка си остава същата и с натрупването на умората ни трябват все повече и повече стимуланти. Не е ли по-лесно просто да си признаем, че и ние сме човешки същества и имаме нужда от почивка, докато се придвижваме към целите си?
Социален контакт
Важно е и да си даваме достатъчно социален контакт. Без значение дали се смятаме за интроверти, всички ние сме социални същества и ако прекарваме прекалено голяма част от времето си сами, най-вероятно това ще започне да ни тежи. И да, тогава сладкото е най-лесното разрешение, защото няма изисквания към нас и е на една ръка разстояние, но не може напълно да удовлетвори глада за човешки контакт. Взаимоотношенията изискват полагане на усилия, смелост да сме уязвими и да си кажем от какво имаме нужда, както и сърце изпълнено с любов, за да можем да се съобразим и с другия човек, без да беснеем след това. Контактът с другите ни дава много и в същото време извиква нашите рани на преден план, затова за някои от нас е най-лесно просто да се изолираме и да си даваме големи количества сладко. Но за това ли копнеем наистина?
Играта и веселието са важни колкото и целите
През по-голямата част от живота си не виждах смисъла от разните му там забавления. Целите и личностното ми развитие бяха най-важни за мен, нямах време за губене с празни приказки, смях и безсмислени дейности. Към днешна дата целите и личностното ми развитие продължават да са все така важни, но виждам и колко е ценно да не гледаме на живота твърде насериозно и да не губим способността си да се смеем. Всеки си има своя начин да се отпуска и забавлява, важно е наистина да си даваме време и за този аспект от себе си. Това прави живота по-цветен и красив, а ние се зареждаме с много енергия, още повече ентусиазъм и нови идеи. А ако успеем да се научим и да се забавляваме, докато вървим по пътя към целите си, това е още по-прекрасно. И тогава сладкото ще е просто подправка към щастливия ни живот, а не основното ястие.
Зад копнежа по сладкото могат да се крият различни неудовлетворени наши потребности. Какво се крие зад вашия копнеж по сладкото? Споделете ни в коментар по-долу.
