Какво разбираме под травма? Когато чуем този термин, някои от нас си мислят за преживяване на автомобилна катастрофа, други – за насилие и изоставяне, а трети ги навежда на мисълта за внезапна загуба на любим човек, да гледаш как родител или любим се бори със зависимост или да си във военна зона. Но под травма се разбират и наглед не толкова тежки събития в сравнение с изброените по-горе, които обаче се отразяват на психиката на човек – например връстниците да ти се присмиват или да се чувстваш отхвърлен от тях, да преживееш изневяра, продължителни финансови проблеми или приключване на важни взаимоотношения. В зависимост от нервната система на човек, характера, вярванията и усещанията, тези изживявания могат да имат дълбок и траен ефект върху неговите взаимоотношения, чувството му за собствена стойност и представата му дали заслужава любов, както и върху отношението му към собственото му тяло.
Травмата и неблагоприятните изживявания, които не са преработени и интегрирани, могат да се отразят на отношението ни към тялото по много начини, някои дори на биохимично ниво (van der Kolk, 2015). Когато изживяваме травма или дори продължителен стрес, телата ни влизат в режим на оцеляване. Надбъбречните жлези ускоряват дейността си и тялото прави всичко възможно, за да има достатъчно енергия, чрез която да премине през каквато и опасност да се задава. Това значи увеличаване нивата на кръвната ни захар (Blood Sugar and Stress, 2017). Освен това продължителният стрес може да забави цялостния ни метаболизъм (Rabassa and Dickenson, 2016).
И докато метаболизмът е забавен, много хора с непреработена травма може да използват храната като средство за справяне, за да притъпят усещането си за болка. Повечето от нас правят това в някаква степен. Някои се държат постоянно заети, за да стоят настрана от тази болка, други използват алкохол или наркотици, трети се фокусират върху децата си или други хора, а четвърти използват храната. Храната има особено силен ефект върху нервната ни система. Когато нашите прадеди са дъвчели и поглъщали храна, това буквално е означавало, че в момента не са гонени от тигър, тоест, че са в безопасност (Kubo, Iinuma, & Chen, 2015). Така не само метаболизмът се забавя, а и самото действие на дъвчене и хранене (особено пък поемането на храни, богати на захар и мазнини) успокоява нервната система и в крайна сметка някои хора остават фрустрирани от факта, че постоянно прибягват към храната, което започва да се отразява и върху това как изглеждат телата им.
Като терапевт съм наблюдавала още редица начини, по които травмата се отразява на тялото. Хора, които имат проблеми с теглото си и/или с това да харесват и обичат тялото си, често са имали родител, който е говорел негативно за собственото си тяло. Например, едно дете може да е чувало майка си да казва многократно: „Ох, толкова съм дебела! Този корем направо не го понасям!” За да бъде лоялно към майката, детето започва да мрази собственото си тяло и така цикълът на лошото възприятие на собственото тяло продължава.
Друг начин, по който травмата може да се отрази на отношението с тялото, е свързан с предпазването. Ако върху детето е оказвано насилие от някой много по-голям от него, когато порасне, то може да направи тялото си по-голямо по размер като начин да си върне усещането за сила и контрол. Много хора споделят по време на терапията си: „Ако съм по-голям, никой не може да ме нарани.” Тук е важно да започнем да развиваме съчувствие към себе си, особено ако имаме да се справяме с травма. Но не се безпокойте, да проявите съчувствие към себе си не значи да си останете същите завинаги. Съчувствието всъщност е важен фактор за изграждането на съзнателни и трайни промени, ако наистина искаме да променим нещо.
Дисоциацията или откъсването също е чест резултат от преживяна травма. Някои хора го описват като усещане, че се реят над тялото си или че не са особено способни да усетят тялото си. Много често такива хора усещат себе си единствено от врата нагоре, тоест усещат, че съществуват само в главата (Siegel, 2007, стр.25). При такъв случай често питам човека: „Когато изместиш фокуса си от главата към сърцето, какво усещаш?” Много пъти когато направи това, човекът се докосва до скръб или тъга, която буквално е била заседнала в тялото му години наред (van der Kolk, 2015). Веднъж тази тъга и болка да могат наистина да бъдат усетени и преработени, сега може би с малко повече съчувствие от колкото е било възможно в миналото, и човекът би могъл да усети облекчение, а даже и да отвори сърцето си за живота.
Често забравяме, че телата ни са нашите най-добри учители. Те ни дават сигнали кое е вярното за нас и са основният инструмент, чрез който изразяваме любов и действаме в света. Колкото и трудно да е, наистина е важно да развием здравословно и любящо отношение към телата си, особено ако сме изживели травма. Нашите тела са най-добрите наставници относно коя е нашата истина и често ни показват пътя към нашето изцеление. Нека ги послушаме!
Адаптация по материала на Ерика Бонхам, публикуван в Goodtherapy.org
