Наскоро попаднах на сайта на една прекрасна пълна дама, която обича себе си такава, каквато е, и по никакъв начин не позволява на общественото мнение за пълните жени да помрачи радостта й от живота. Тя е изключително активен танцьор, има уникален блог, с който помага на хората да се сдобрят с тялото си и от нея човек може да научи много ценни мъдрости. Следната статия е превод от сайта на тази дама – Рейгън Частейн:
Един от въпросите, които читателите ми задават най-често, е как да се научим да ценим собственото си тяло, а не само да се възхищаваме на чуждите. И аз съм била в същото положение, ето защо сега ще говоря от личен опит.
Аз лично предпочитам да разглеждам способността да се възприема красотата като набор от умения, така че ако аз не мога да видя красотата в някого, то това не е отражение на неговата красота, а на моята способност да възприемам красивото. Това означава, че не съм развила правилно този набор от умения.
Идеята, че мога да бъда щастлива с моето дебело тяло дойде от осъзнаването, че не възприемам чуждите дебели тела по същия начин, по който възприемам моето тяло. Тогава все още вярвах в ефикасността на диетите и се опитвах да се отърва от една абсурдна програма за отслабване, при която трябваше да ям по-малко от човек с хранително разстройство и не можеше да спортувам, а в същото време продължавах да трупам килограми. Когато казах на организаторите, че напускам, те ме накараха да отида в малка стая с малък плакат за ненапускането (буквално котенце на въже), а една жена донесе папка със снимки на дебеланки и тихо започна да я прелиства. Тя каза: „Може би не го знаеш, но ти изглеждаш така, а тези жени ще умрат сами, ядейки бонбони пред телевизора, ти това ли искаш за себе си? Не ти ли омръзна да мразиш тялото си?”
В онзи момент осъзнах, че всъщност не намирам нищо нередно в телата на онези жени, а в действителност смятах, че те са красиви. И не вярвах, че те никога няма да намерят любов. Тогава на мен ми просветна: след като смятам, че техните тела са красиви… и след като аз изглеждам като тях… значи може би е възможно да си мисля, че моето тяло е красиво.
Разбира се, това беше началото на дълъг процес. Започнах този преход като се фокусирах върху това, което моето тяло може да прави, вместо върху това как изглежда. Направих огромен списък с всички неща, които тялото ми прави за мен – включих действия като мигане и дишане, включих стоене, ходене, протягане, прегръдки и всяко друго действие, за което можех да се сетя. Написах и това, че обичам къдравата си коса и очите си, които променят своя цвят. Записах всичко, за което можех да се сетя, всичко, което харесвах в тялото си или което тялото ми правеше.
След което започнах да обръщам внимание на мислите си и всеки път, когато ми идваше отрицателна мисъл относно тялото ми, аз я заменях с позитивна мисъл от списъка. Винаги когато отрицателна мисъл преминеше през ума ми, аз благодарях на тялото си, че прави нещо, за което можех да се сетя в момента – „Хей, благодаря ти, че дишаш! Оценявам, че успя да достигнеш този предмет!” Каквото успеех да се сетя. Нека изясня още нещо – по време на този процес аз бях привилегирована да имам здраво тяло. Ако вие сте принудени да живеете с недъзи, хронични здравословни проблеми, двигателни ограничения и други, този процес може да бъде много различен за вас. От разговори с хора в подобна ситуация знам, че важното за много от тях е да се научат да гледат на ситуацията в светлината „аз и моето тяло срещу проблемите”, отколкото „аз срещу моето тяло”.
От всички неща, които някога съм изпробвала, процесът на заменяне на отрицателните мисли с положителни доведе до най-значимата промяна и подобрение в начина, по който гледам на тялото си.
В същото време успях да забелязвам по нещо красиво във всяко тяло, което виждах. Когато нещо ми се набиваше на очи, защото беше извън стереотипа за красота, аз се фокусирах върху това, кое му е удивителното. Когато ми идваха отрицателни мисли, аз си напомнях, че тези идеи са ми набити в главата от индустриите, които печелят от това аз да си мисля така, и че след като тези мисли не ми служат или не ги чувствам автентични, то тогава аз съм свободна да ги заменя с мисли, които сама съм измислила, които ми служат и които чувствам истински.
Освен това бях много състрадателна към себе си. Да промениш мислите и навиците, с които си пропит и които често са подсилени от културата около нас, е наистина трудна задача. Отнема време, винаги ще има отчаяние и грешки, а за мен най-добрият начин да НЕ успея е да нямам състрадание към процеса на учене, да нямам търпение и да се опитвам да избързвам. Знам, че за себе си взех решение, че ще го постигна, и просто запазих тази мисъл през цялото време, дори когато наистина трябваше да се боря. Търпение, постоянство и вяра, че ще стигна до целта, бяха ключовите елементи от моя успех.
Сега съм на ниво, на което съм наистина щастлива с тялото си и лесно мога да видя своята собствена красота. Отне ми много работа, за да стигна до тук и изисква работа да остана на това ниво, но си заслужаваше.
Разглеждах разни записи от танци за един репортер и намерих това видео, което подейства като вдъхновение за днешната статия – моят треньор Роуди Дюфрен и аз през нашата втора година танци заедно, където изпълняваме „Аз съм красива” от несравнимата Бет Мидлър. Насладете се!
Източник: danceswithfat.wordpress.com
