Всички знаем каква усилена работа изисква това да изградиш любов към тялото си, след като години наред си го гледал с всичко друго, но не и с любов. Но това ни е бил урокът – да се научим от личен опит какво значи да не се обичаш, след което сами да изградим тази любов.
Когато обаче осъзнаем колко е важна любовта към тялото и научим за себе си този урок, нормално е да го предадем и на по-малките от нас, без значение дали става въпрос за нашите собствени деца или за близки наши мъничета. Важното е да постъпим като големи отговорни личности, които знаят какво е да не обичаш тялото си, съответно биха искали да спестят този нелек урок на по-младите от тях.
Всъщност може би не е правилно да се питаме как да научим децата да обичат телата си. В действителност децата се раждат с любов към тялото си и през първите години от живота им това е лесно да се забележи. В последствие обаче, особено през пубертета, тази любов изчезва и се заменя най-малкото с неприемане на тялото. Така че как да помогнем на децата да запазят любовта към тялото си и как да научим децата, които вече са загубили тази любов, да си я възвърнат?
Личен пример. Децата учат най-лесно от личния ни пример. Дори да не говорим с тях по темата, ако те виждат как възрастните обичат телата си, грижат се добре за тях, радват се на образа в огледалото и се обличат с красиви дрехи, които подчертават естествената красота на тялото, то и децата разбират, че тялото е нещо много ценно и много красиво. Ако обаче децата ни виждат как стоим пред огледалото и мърморим, че сме напълнели, че сме подпухнали, че са ни излезли бръчки или най-общо, че не се харесваме, то и децата развиват подобна нагласа.
Дайте истинската причина. Често казваме на децата да не ядат толкова много сладко, да не се тъпчат с толкова много хляб, да не мързелуват пред компютъра, а да излязат да потичат навън, да не се тъпчат… Но даваме ли им причината защо изискваме тези неща от тях? Отделяме ли време да им кажем, че сладкото всъщност е просто деликатес, който се хапва от време на време, защото ни е вкусен, но всъщност ние трябва да наблегнем на храни богати на хранителни вещества, за да бъде тялото ни здраво и силно. Или просто им казваме „Стига си ял сладко!”, без да се замисляме, че след време детето ще има възможност само да избира какво да яде и ако ни няма нас да му забраняваме без да му обясним причината, то ще си се тъпче със сладко колкото си иска.
Обясняваме ли им, че е по-добре да потичат навън повече време и по-малко да си играят с компютъра, защото така тялото им укрепва и имунната им система става по-силна, съответно болестите по-трудно могат да ги повалят. Децата лесно усвояват здравословните навици за грижа за тялото, стига да знаят истинското значение на нещата и да виждат, че и ние спазваме същите правила иначе не става.
Внимание върху красивите черти. Обръщайте внимание върху красивите черти от тялото на детето още от ранна възраст. Не си пестете усилията да му кажете колко е красиво, каква прекрасна коса има, какви чудесни очи. Обличайте го в красиви дрехи, за да му покажете собствената красота. А когато навлезе в пубертета, колкото и да е трудно, продължете при всеки удобен случай да му казвате по нещо хубаво, свързано с тялото му.
През пубертета на децата им е излючително трудно с всички промени, които се случват в тялото им, да не говорим за всички пъпки, косми, напълняване и специфични полови функции, които започват. Това е плашещо за тях и много често те реагират с неприемане и дори омраза към тялото си. Ето защо никога не си позволявайте да казвате на детето, че е дебело, че изглежда ужасно с тези пъпки или какъвто и да бил друг негативен коментар относно тялото му. Дори косата му да не стои добре или да се е облякло не както на вас ви се струва красиво, не му го казвайте директно с груби думи. Разбира се, не става и съвсем да си премълчите, но има и среден вариант. Може да кажете нещо от сорта на „Прическата ти е интересна, но може да се пооправи още мъничко. Искаш ли да ти покажа?” или „Тези дънки ти стоят много добре, тениската също е хубава, но може би другата би изглеждала по-добре?”. Винаги има вариант хем да бъдете откровени, хем и детето да се чувства добре.
Не е нужно всеки един от нас да преминава през урока липса на любов към собственото тяло. След като ние сме го научили, определено си заслужава да положим усилия да го предадем на децата си с любов и внимание. Това мъничко семенце да гледат на тялото си с любов, в бъдеще ще се отплати многократно!
