Автори: Кейти и Гай Хендрикс
Коя е характерната за теб реакция, когато се ядосаш на партньора си? Веднага ли му казваш как се чувстваш, без значение къде сте и какво правите? Или пък потискаш чувството и се надяваш, че просто ще изчезне? Бъди честен. Признаваш ли на партньора си, че си гневен 100% от времето? 90% от хората и двойките, с които сме работили, избират втория вариант. Повечето хора не казват на партньора си, когато са изправени пред дискомфортно “грозно” чувство. Вместо това те избират да игнорират чувството, защото ги е страх от реакцията на партньора им. Или пък дори не са наясно, че изпитват подобно чувство, защото са го възприели като “лошо” и “погрешно”, а оттук като нещо, което не се случва. Така че запитай се откровено, кое от двете неща правиш? И колко често?
Какво се случва с неизразените емоции?
Ако си отговорил на въпроса честно, вероятно си осъзнал, че невинаги споделяш трудните си емоции със своя партньор. И дори понякога да го правиш, това по-скоро е изключението. Добре, сега си отдели малко време и помисли над тези важни въпроси:
Какво се случва с тези неизразени емоции? Дали просто изчезват както си се надявал? Заменят ли се с чувство на близост, когато се случи нещо хубаво? Успяваш ли да ги заличиш с разумни доводи? Или пък тези емоции излизат наяве така или иначе и то по начини, които не си успял да предвидиш и не можеш да контролираш: хленчене, мрънкане, поливане на партньора със студен душ или тряскане на врати?
В интерес на истината, емоциите винаги получават израз. И точно в зависимост от това как изразяваме емоциите си, ние изграждаме или интимна, подкрепяща и откровена свързаност помежду си, или ескалираща поредица от спорове, пасивно-агресивни сблъсъци и охладнели взаимоотношения. В крайна сметка, когато емоциите останат недоизказани, те са много по-мощни и нанасят много по-големи щети, отколкото когато ги споделим преднамерено.
Когато се опитваме да скрием емоциите си, те започват да управляват живота ни
Истината е, че никой нищо не крие. Дори когато се опитваме да скрием чувствата си от себе си, (което е точно толкова често срещано, колкото и опитите да ги скрием от някой друг), те излизат наяве чрез главоболия, проблеми със стомаха или сълзи. Но ето и най-важното нещо относно опитите да скрием емоциите си – когато се опитваме да заблудим себе си или другите, че не изпитваме тези емоции, в крайна сметка хабим повече енергия и си причиняваме повече тревога или болка, опитвайки се да ги потиснем, отколкото ако честно си ги признаем и изразим. Изискват се точно 10 секунди, за да бъдем честни, но обикновено ние прекарваме дни, седмици, месеци, а понякога дори години, отричайки, осъждайки и прикривайки своите емоции. Но когато сме честни, това не само, че отнема по-малко време, ами и освобождаваме и цялата енергия, която иначе бихме отделили за контрол на емоциите и можем вместо това да я вложим в това да създадем прекрасна връзка.
Трудните емоции всъщност отключват интимността
В допълнение към това, че ти позволява да насочиш енергията си към създаване на връзката, която искаш, споделянето на емоциите създава и най-дълбоката интимност между теб и твоя партньор. Когато споделяш чувствата си, дори и най-трудните, ти го допускаш в сърцето си и му даваш разрешение и той да сподели как се чувства. Партньорът ти започва да усеща твоето истинско Аз, а не всичките филтри, които поставяш. Сега двамата можете да фокусирате вниманието си върху това какво се случва между вас в действителност, вместо да се карате, да се впускате в предположения или да интерпретирате нещата погрешно.
Освен това изпитвате по-голямо доверие към партньора си и го цените повече, защото сте споделили трудна истина. Чувствате се близки, защото осъзнавате, че вашите емоции са на сигурно място с партньора. Това важи както в случай, че имате връзка, така и ако в момента си търсите партньор. Само когато опознаете собственото си сърце, можете да опознаете и сърцето на някой друг. И само когато споделяте сърцето си, можете да изградите доверие и признателност между вас и вашия партньор.
Източник: heartsintrueharmony.com
Превод: Емилия Цанева
