Знаете ли, че броят на конфликтите при щастливите двойки всъщност е подобен на този при нещастните двойки? Дали една двойка ще е щастлива или нещастна, зависи от това как партньорите се справят с конфликтите във взаимоотношенията.
Разрешаването на конфликт с партньора може да бъде истинско предизвикателство – особено когато напрежението се покачи и сякаш от никъде се получи сблъсък. Когато гневът започне да се надига, отначало той се усеща като леко раздразнение или фрустрация, но постепенно може да ескалира до напълно разгорял се бяс. Всички изпитваме гняв с различен интензитет и в зависимост от това как го изразяваме, конфликтът се развива по различен начин. Започне ли конфликтът по остър начин с обвинение и критика, то най-вероятно ще завърши неудовлетворително и без разрешаване.
Двойките, които имат трудност с конфликтите, най-често използват два начина за справяне с гнева – или го потискат, или го вентилират върху партньора. Често един от партньорите отрича или потиска гнева си, чувства се раздразнен, но решава да си замълчи с цел да запази хармонията във връзката. Опасността при тази стратегия е, че с времето се натрупва негодувание. Другият партньор от своя страна може да реагира рязко с гневни, критични и/или унизителни забележки. Изразяването на гнева по този начин води до задълбочаване на конфликта, което възпрепятства близостта между партньорите и влошава взаимоотношенията. Тези две стратегии за справяне с конфликти – премълчаване и вентилиране на гнева върху партньора, не са ефективни. Те водят до поредица от обвинения, студенина и отдръпване.
Въпреки че много хора възприемат гнева като негативна емоция, която трябва да се избягва на всяка цена, тя всъщност е много ценна. Когато нещо извиква нашия гняв, това е чудесна индикация, че нещо не е съвсем наред и има нужда от корекция. Гневът може да бъде полезен инструмент, който да ви помогне да усетите по-ясно какво искате за себе си, живота си и връзката си.
За да успеете да адресирате конфликта възможно най-ефективно, се запитайте следните въпроси: Какъв е истинският по-дълбок проблем тук? Какво се опитваме да постигнем?
Ето как щастливите двойки се справят с конфликтите:
– рамка – щастливите двойки си отделят време, предназначено за обсъждането на въпроса. Имат и някои общи правила. Започват дискусията като се редуват да говорят и слушат. Посочват трудностите като използват “Аз-твърдения”: “Когато стана това, аз се почувствах така. Бих искал да е по този начин”. Те изслушват партньора като перифразират казаното, систематизирайки основните точки и чувства на партньора.
– без обвинения – щастливите двойки се фокусират върху ясната комуникация. Избягват да използват твърдения започващи с “ти”, които предполагат обвинение. Избягват и думите “винаги” и “никога”. Описват ситуацията и как им се е отразила, но не и поведението на другия човек. Полагат старание да гледат на партньора си от положителна перспектива.
– почивка – когато усетят, че дискусията започва да им идва в повече, решават да си дадат 20-минутна или 24-часова почивка. Те знаят, че ако емоциите на единия или двамата партньори започнат да преливат, би било изключително трудно да проведат смислен ефективен разговор за изясняване на въпроса. Осъзнават, че е най-добре да спрат за момент и първо да се поуспокоят, преди да продължат с дискусията.
– приятелско отношение – щастливите двойки се стараят да виждат партньора си във възможно най-добрата светлина, като приемат, че и той е човек и се случва да прави грешки от време на време. Гледат на партньора като на приятел, който е на тяхна страна, а не като на противник, срещу когото трябва да спечелят.
Умението една двойка да се справя с конфликтите адекватно може да бъде научено. В случай че изпитвате затруднения и не успявате да излезете от модела на разрушителното конфликтуване, може би е време да потърсите професионална помощ.
Материалът е адаптация по статията на Елън Шриър, Goodtherapy.org
Не плагиятствам, а от собствен опит казвам, че най-важно е доверието между хората, в частност семейството :когато родителите си гласуват доверие, тогава и децата растат с такова!
Благодарим за споделянето, Таня! Така е, примерът на родителите е изключително важен.