Когато чуем “домашно насилие”, най-често си представяме мъж да оказва физическо насилие над жена. Много рядко се замисляме за случаите, когато жената оказва физическо и емоционално насилие над мъжа, но всъщност този тип насилие се среща изключително често, просто за него не се говори. Емоционалното насилие не оставя чак толкова видими следи, колкото физическото, но психическите последици от него са не по-малко опасни.
Мъжете обикновено са обвинявани за насилието поради модерните полови стереотипи. Жените се възприемат като по-слабия, по-нежен и миролюбив пол, докато мъжете се смятат за по-силния и по-агресивен пол с вродена склонност към насилие. Тези стереотипи обаче не отразяват реалността. Има агресивни жени и миролюбиви мъже, както има и миролюбиви жени и агресивни мъже. В крайна сметка всеки един може да прилага насилие или да е обект на насилие без значение от половата си принадлежност.
Жените като цяло имат склонност да оказват насилие върху мъжете по различен начин – те използват повече тактики за емоционален тормоз, което прави насилието много по-трудно за откриване.
Ето няколко начина, по които една жена оказва емоционално насилие:
– крайни промени в настроенията;
– постоянен гняв или недоволство;
– викове и крясъци;
– системно отказване на секс;
– наричане с обидни думи;
– публично унижаване.
Жените рядко причиняват физическо насилие по същия начин като мъжете. Но все пак могат да окажат такова. Примери за начините, по които жените оказват физическо насилие, включват:
– нараняване на домашни любимци;
– унищожаване на вещи;
– хапане;
– плюене;
– удряне с юмруци или крака;
– замеряне с предмети;
Жените често биват извинявани за подобни поведения. Някои оправдания включват: “преживяла е насилие като малка”, “изживяла е сериозна емоционална травма” или “това е от хормоните”. И най-вероятно това е така, има причина, поради която жената се държи по този конкретен начин. Което обаче не го прави приемлив или по-малко насилствен.
Дори един мъж да не понесе сериозно физическо нараняване от епизодите на агресия на своята партньорка, щетата се проявява по други подмолни начини:
– Мъжете, подложени на насилие, е много вероятно да остават по-дълго на работа или да се занимават с други активности след работа, защото не искат да се прибират вкъщи.
– Когато ги питат как върви връзката им, те ще скрият истината, като кажат: “Всичко върви чудесно”. Не искат да изглеждат слаби или ако партньорът насилник е наоколо, не искат да предизвикат поредния епизод насилие.
– Започват да бягат от реалността чрез прекомерно четене, гледане на телевизия или видео игри. Може да прибегнат и към злоупотреба с вещества, особено алкохол.
– Малтретираните мъже имат трудност да се доверяват, страдат от ниска самооценка, емоционално изключване или депресия. В по-крайните случаи насилието може да доведе до мисли за самоубийство.
– Суицидните мисли могат да стимулират внезапен интерес към безразсъдно поведение. Това може да включва невнимателно шофиране, пресичане без да се огледа или очарование от екстремните спортове като планинско колоездене, скачане с бънджи или други адреналинови занимания, при които смъртта би била смятана за злополука.
– Понякога стресът се проявява под формата на мъгливи физически симптоми като безсъние, умора, проблеми с храносмилането или главоболие.
Потърсете помощ
За мъжете подложени на емоционално насилие е изключително трудно да потърсят помощ именно заради стигмата около насилието над мъжете. Това, че сте подложени на емоционално насилие, не ви прави по-малко мъж. Имате нужда от подкрепа. Обърнете се към психотерапевт, за да получите необходимата помощ, за да се справите със ситуацията, да излекувате нанесените рани и да се научите да избирате и изграждате връзки, основани на доверие и взаимно уважение, не на насилие. В допълнение към индивидуалната работа с терапевт, терапевтичната мъжка група също е много добър вариант за вас. Всеки заслужава да бъде уважаван и зачитан. Не позволявайте да ви малтретират, заслужавате по-добро отношение.
В случай, че сте жена и осъзнавате, че оказвате насилие над партньора си, но не знаете как да спрете, за вас също би било от полза да се обърнете към психотерапевт.
Адаптация по статията на Виктория Рамос, Psychcentral.com
