Цитат от филма “English Vinglish”: „Когато не обичаш себе си, животът също не ти харесва, а когато се заобичаш и животът ти става по-хубав.” Най-лесно е да гледаме живота си с критично око и да мърморим – това не се получава добре, онова не се получава добре, еди си кой не се държи добре с мен, другият пък само ме ядосва… Лесно е да се оплакваме за всичко около нас и да се изкарваме жертва – Ох, горката аз! Как може да съм обградена с идиоти! Факт е обаче, че ние сами избираме реалността, в която живеем с всичките неща, за които после се оплакваме. Когато не обичаме себе си и сами не се отнасяме към себе си с уважение, няма какво да се чудим защо близките ни се държат грубо с нас, защо не ни оценяват и защо всичко е против нас. Ами явно сме влезли в ролята на „жертва“, съответно излъчваме модел „жертва“ към околните и Вселената, а те разбира се ни отговарят с това, което сме си поискали – модел „агресор“. А когато се оплакваме за нещата, които са ни сполетели, просто още повече засилваме модела на жертвата и затваряме една безкрайна спирала. Когато обаче се върнем към първопричината за цялата ситуацията – липсата на любов към себе си, тогава можем да спрем и целия адски цикъл. Когато поемем отговорност за нещата, които ни се случват, осъзнавайки, че НИЕ сме ги привлекли, за да ни покажат, че е необходимо да се обичаме и уважаваме повече, ние променяме и живота си. Обичайки себе си, ние показваме на хората как да се държат с нас дори без думи и заявяваме на Вселената, че вече имаме нов модел – моделът Любов и самоуважение към себе си, съответно самата Вселена започва да реагира на нас по друг начин. Ето защо ако не харесвате нещо в живота си, погледнете в сърцето си – ако там няма достатъчно любов към вас самите, значи вече знаете как да промените нещата…
