Усещането, че сте в задънена улица, може да бъде влудяващо. Искате да се придвижите напред, но не можете да намерите мотивацията да се промените или просто не ви се получава в момента, каквото и да опитвате. А може би си мислите, че не знаете как да продължите напред. Сякаш абсолютно нищо не върши работа и постепенно започвате да се отчайвате, че никога няма да излезете от тази ситуация.
Какво си казвате, когато сте изцяло обзети от несигурност и разочарование? Наричате ли се провал, глупав или безполезен? Подлагате ли стойността на мечтите си или живота си като цяло под въпрос? Или си давате търпение и нежност?
Когато преживявате живота си като в задънена улица, това как се отнасяте към себе си е от голямо значение. Как бихте говорили с някой друг, който е в трудна за него ситуация? И най-вече, как бихте говорили на наранено дете? Надявам се, че бихте му предложили успокоение и окуражаване, а не жестока критика.
Именно това е ключът към излизане от задънената улица – да проявите съчувствие към себе си!
Осъзнайте как ви влияе самокритиката
Ако в момента се чувствате обезкуражени, представете си колко по-зле ще се почувствате ако продължите да се съсипвате със самокритика. Най-вероятно има един глас в главата ви, който ви напомня за всяка една грешка, която някога сте правили, и за това колко много неща е трябвало да направите досега, а не сте. Да наречем този глас вътрешен критик. Той ви тормози психически да вярвате, че сте некомпетентни или жалки и ви пречи да се видите като способни и стойностни. Той има много тесен възглед за вас и живота ви. Вижда неща в крайностите – всичко е черно или бяло, добро или лошо, перфектно или ужасно – няма нищо по средата между тези крайности. Вътрешният ви критик вижда нещата пречупени през нереалистична и неточна призма за истината. Ако продължите да слушате този глас, ще си останете в задънената улица.
Спрете да се наказвате
Когато повярвате на лъжите на вътрешния си критик, вие избирате да вярвате, че не заслужавате любов и уважение. Тогава съвсем естествено започвате да действате от това вярване като избирате да не се грижите за себе си. В най-добрия случай спирате да се храните здравословно, не спортувате и се лишавате от време с приятели. В най-лошия случай прибягвате до алкохол, наркотици или рисковано сексуално поведение. Наказвате се, защото не сте това, което вътрешният ви критик изисква от вас да бъдете. Нищо чудно да се проявят депресия и тревожност, тъй като те се захранват от системата от вярвания на вътрешния ви критик. От своя страна депресията и тревожността може да доведат до още повече саморазрушителни поведения. Време е да спрете този цикъл.
Станете състрадателни
В основата на това да спрете цикъла на самонаказване и да излезете от задънената улица лежи вашата готовност да сте мили, любящи и търпеливи със себе си. Често причините да не се придвижвате напред са заровени под камара нереалистични очаквания. Колкото повече натиск оказвате върху себе си и се поддавате на мислите на вътрешния си критик, толкова по-малко вероятно е да откриете истинските препятствия пред развитието си. Това е като да строите къща от карти. Картите изглеждат структурирани и стабилни и създават обещаващ образ на сила и движение нагоре. Но и най-малкото разклащане, и най-лекият бриз ще ги срине със земята. Имате нужда от материали и основа, които ще издържат теста на времето. Бих предложила да започнете със състраданието.
Забавете темпото
Вече сте осъзнали, че самокритиката не ви води там, където искате да сте, нито пък ви показва следващата стъпка. Когато не сте сигурни за следващия си ход, позволете си да забавите темпото. Не се притеснявайте за тази следваща стъпка, преди да сте си дали поне малко състрадание. Кажете си, че искате да сте по пътя на новото, но нещо ви препречва движението напред. Кажете си, че веднага щом разберете какво ви стои на пътя, ще направите всичко по силите си да премахнете това препятствие и отново ще се задвижите напред. Напомнете си, че заслужавате любов, дори и когато нещата не се развиват както ви се иска в момента. Посейте в себе си вярването, че сте способни на промяната, която искате, и прекарайте известно време с това ново вярване. Повторете го. Позволете си да изпитате увереност и усещане за добруване. Всичко ще бъде наред, можете да се справите!
Погрижете се за себе си
Понякога това да забавим темпото ни е непознато и дискомфортно. Възможно е да изпитате напрежение, че не правите достатъчно в момента. Забележете този дискомфорт, но не реагирайте. Вместо това си дайте добре заслужената грижа за себе си. Пригответе си вкусно здравословно ястие. Правете упражнения, танцувайте или просто се движете както ви се иска. Послушайте любимата си музика. Отдайте се на някоя книга. Излезте навън. Направете нещо, което ви кара да се чувствате добре и не ви вреди. Погрижете се за себе си, за да си възвърнете мотивацията да продължите напред.
Излезте от задънената улица
Веднъж след като сте се погрижили за себе си и сте възвърнали увереността си, че сте способни на промяна и че заслужавате добър живот, е време отново да започнете да правите крачките към своите цели. Състраданието е началото на този процес, което отваря вратата към нов начин на преживяване на себе си и света. Можете да използвате състраданието си като опора в моментите, когато нещата се объркват, и като двигател, който да ви помогне да продължите напред с увереност. Промяната е процес и допускането на грешки е необходима част от него. Когато се научите да държите вътрешния си критик под контрол, вие ще можете да си създадете реалистични очаквания и да погледнете на грешките си като на безценни възможности за учене, а не като определящи характера ви недостатъци. Ще гледате света с любопитство и вълнение, а не със страх или фатализъм. Да се отнасяте към себе си с любяща нежност ще ви помогне да оцените малките победи, които постигате по пътя си. Така ще достигнете до мъдростта да виждате колко далече сте стигнали и да разпознавате какви огромни способности имате всъщност.
Адаптация по статията на Шамийла Кешавие, GoodThepary.org
