Автор: Линда ван дер Кваст
Знаеше, че това ще се случи. Дълбоко в себе си усещаше, че не можеш да продължаваш повече така. И все пак не спря да опитваш. Но по който и път да поемаше, зад всеки ъгъл се криеше задънена улица. И така до деня, в който не можеше повече да отричаш какво се случва в живота ти. Ето че най-накрая си даде време да спреш и да помислиш. Зад теб се крият пътеки, по които повече не искаш да вървиш. Пред теб… безкраен пуст път. Тук ли ще останеш, замръзнал на това място? Или… може би ще продължиш нататък?
Всичко това е точно като едно старо палто. Месеци наред, може би дори години, то е било идеалното за теб. Всеки път когато си го обличал, ти е било топло и си усещал сигурност. И всеки път когато си излизал навън, това удобно палто е било първото нещо, към което си посягал. То те е правило да изглеждаш по определен начин и хората около теб винаги са можели да те разпознаят по него. И нещо повече – чрез това палто те са формирали своята представа за теб.
Но през последната година нещо се случи. Преживя много и всичко това те промени. Ти вече не си човекът, който беше преди. И това палто, което едно време така ти пасваше, сега вече ти е тясно и ти стяга. То те изтощава и всеки ден ти коства все повече и повече енергия, за да го облечеш. А когато излизаш навън, понякога то дори ти препречва пътя. Даже изглежда, че и другите реагират по различен начин към теб. Често има сблъсъци и дрязги. Това, с което преди ти е било толкова комфортно, сега ти тежи. И все пак продължаваш да обличаш същото старо палто отново и отново. Усещаш как ти се иска да запазиш всичко по стария начин, защото той ти е толкова познат и с него усещаш сигурност. И докато се поддържаш зает с различни неща не е нужно да мислиш за това. Но точно в моментите, когато поспреш за малко, когато си лежиш в леглото или се опитваш да заспиш, се надига тревожност. Чувстваш, че нещо не е наред.
Понякога това да спреш за момент не е по желание, а ти се дава. В този момент някоя външна сила просто разтърсва твоя сигурен свят из основи и изведнъж всичко се обръща с главата надолу. И така те кара да се спреш за момент и най-накрая да погледнеш какво се случва в живота ти. Точно в тези моменти вдигаш очи от земята, оглеждаш се наоколо и започваш да забелязваш света около теб. И изведнъж осъзнаваш, че това място вече не е мястото, където искаш да бъдеш. Точно в тези моменти усещаш какво си носил със себе си през цялото време – без значение дали палто или товар, и колко изтощен си всъщност. Това е моментът, в който спираш да се бориш и осъзнаваш, че е време да се откажеш. И ето те тук, стоиш на кръстопът в живота си.
Отдели си време да огледаш това палто, така ценно за теб преди време.
Наистина ли държиш на него толкова много?
Как би се чувствал ако можеше да го съблечеш?
Как би се чувствал ако нещата бяха различни?
Знаеш ли, че винаги имаш избор да живееш по различен начин?
Знаеш ли, че винаги имаш избор да правиш нещата по различен начин?
Какво е нещото, което носиш със себе си през цялото това време и в което толкова отчаяно си се вкопчил? Споменът за нещо отминало? Думите или мнението на баща ти, майка ти, някой от училището ти или някой колега? Това, че нещо се е случило преди, не означава, че ще се случи отново. И ако някой е казал нещо лошо за теб, това не означава, че е истина.
Това, че си направил определен избор в миналото, не означава, че трябва да продължаваш да правиш нещата по същия начин. Винаги можеш да направиш нов избор. Винаги можеш да направиш различен избор. Понякога изглежда по-лесно да продължиш да се придържаш към старото, защото тези дейности и хора са ти познати и усещаш сигурност сред тях, дори когато ти носят много болка. Но как да получиш нещо ново, когато ръцете ти са заети с това да стискаш старите спомени? Дошло е време внимателно да отпуснеш захвата и да освободиш едната си ръка.
Дълбоко в себе си знаеш къде искаш да отидеш. Знаеш какво искаш да правиш. Знаеш. Имаш това чувство, това знание. Копнееш за нещо, което никога не си изживявал, което никога не си имал. То ти проговаря в сънищата и мечтите, ден и нощ. Показва ти какво е възможно, ако само би… Затова ти предприе нужните стъпки. Прочете всичко, което можеше, говори с хора, вслуша се в собствените си чувства. Всяка една от тези стъпки беше подкрепена с логиката, че това е правилното нещо. А всичко това те доведе до сегашния момент, до тази точка.
И ти чакаш… за следващото напътствие. Но колко можеш да знаеш? Колко има нужда да знаеш? Нужно ли е цялата карта да ти бъде дадена? Имаш ли нужда да знаеш какво се крие зад следващия ъгъл? Какъв щеше да е отговорът ако би могъл да вярваш… на себе си? Какъв щеше да е отговорът, ако осъзнаваше, че вече си преживял толкова много, че вече си научил толкова много, че с каквото и да се сблъскаш, ти си способен. Усещаш чувствата си и можеш да им се довериш да ти покажат какво да правиш. Какво ще се случи ако просто се откажеш от нещата – мисли, чувства, спомени, които вече не ти служат и направиш този скок на вярата?
Какво ще се случи ако повярваш в себе си и днес започнеш с новото начало?
Източник: rebellesociety.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/C-91
