Интервю с Видислава – индивидуален и бизнес коуч, създател на Soul Page
Моля разкажи ни накратко коя си ти и с какво се занимаваш?
Мога да се опиша като един наслаждаващ се на живота човек. Променяща се величина. Обожавам да пътувам. Наслаждавам се на възможността да се развивам, да се веселя със себеподобни и да помагам на хората да развиват потенциала си. Нещата, с които се занимавам основно, са свързани с човешките взаимоотношения, развитието, промяната и постигане на целите, мотивацията, грижата за себе си. Това са все предмети за работа покрай коучинга, който завърших тук, в Дъблин, където и живея през последните няколко години. Работя предимно в тази област. Наскоро завърших образованието ми в сферата на финансите, човешките ресурси и мениджмънта. Всичките ми занимания са свързани с промяната и мотивацията – много любими за мен теми.
Какво представлява коучингът и за кои хора е подходящ той?
Коучингът е метод, който ни дава възможността да работим с промяната и с ресурсите, с които разполагаме тук и сега. В този процес се планират цели, постигат се, като се използват различни техники. Партньорството между клиента и коуча е основното в процеса. Самият процес е под формата на разговор и въпроси, които помагат за откриването на нови, работещи алтернативи за клиента и разгръщат пълния му потенциал и способности. Подходящ е за всички хора, които са мотивирани да променят нещо в живота си, в кариерата, дори и да нямат точна представа какво искат да променят. Коучингът не е менторство, не е терапия, не е обучение. Той не дава готови рецепти, а помага на човек сам да достигне до тези, които са подходящи за него. Което според мен прави този процес ценен. Защото всеки човек е различна индивидуалност и има нужда от различен подход. А коучингът дава именно това –следването на собственото темпо и желания.
Как се мотивираш в трудните моменти?
Зависи от ситуацията и момента. Понякога мотивация получавам като си спомня каква е целта ми, какви са ползите от нещото, за което ми е нужна мотивация, защо съм започнала да го правя. Принципно съм стриктен и упорит човек и когато имам неща за вършене, мотивацията ми е под формата „просто го направи”. Самата мотивация при мен е вътрешно усещане, нямам някаква техника или думи, които да използвам. Мотивират ме целите ми, знаенето на смисъла, който искам да постигна. Визията ми, вярата ми ме мотивира невероятно много, силното ми желание да постигна нещо по-добро за себе си. Мотивира ме знаенето, че ако не положа усилие нещата няма да се случат без мое участие. Може би засилената ми лична отговорност ме мотивира. Да, осъзнаването на тези неща е достатъчен мотиватор, за да запретна ръкави. А понякога просто си давам време за почивка и мотивацията сама си идва, има и такива периоди – когато не е нужно да се форсира мотивацията, тя си идва сама.
Как успяваш да си разпределиш времето ефективно?
Много хубав въпрос. При мен работи методът проба-грешка. Преди години бях доста стриктна и свършвах всичко успешно. Но тази стриктност ми костваше лишаване от някои малки, но ценни удоволствия. Сега успях да запазя отговорността си, но преподредих приоритетите си и отделям повече време за удоволствия. Които от своя страна ме зареждат много и ми дават по-пълна способност да си върша по-изискващите задължения, по-прецизно и същевременно бързо. Планирането ми е успешно, когато използвам календар с планираните събития. При мен винаги е работело писането, визуален тип съм. Когато имам пред очите календара лесно мога да разпределя всичко ефективно. Удобно е за сверка по всяко време без да се налага да помня излишна информация. Успешното се получава от факта, че познавам себе си, знам добре способностите си, примерно знам колко време ми отнема вършенето на дадена дейност и съответно запълвам пъзела. Но практиката ми помага доста, ученето от минали преживявания. Опитваш кое работи при теб най-добре.
На какво те научи животът в чужбина?
На много ме научи. Много години живея извън България. Първото, за което се сещам, е, че ме научи да вярвам – в себе си, в силата на случващото се, да вярвам в хората, в предопределените срещи, в красивото непознато бъдеще. Чужбина ми даде възможността да се чувствам „у дома” си навсякъде. Преминала съм през невероятни трудности и въпреки всичко не бих заменила тези мигове с нищо. Много съм щастлива, че следвам моя си път, който през последните години е извън страната, където съм родена. Всичко това ме направи толкова богата на преживявания, опит, много красота, даде ми усещането за пълноценно съществуване. Срещите ми с много хора от различни народности, опознаването на различни култури ми дадоха много. Научих се да бъда приемаща, промени се виждането ми към света, към цялото. Неописуемо е всичко, което станах в годините си на преместване и живот сред различни хора. Доволна съм, защото умея да се сливам със средата и най-вече се намирам в среда, която харесвам. Научих се да следвам сърцето си с по-голяма увереност, това е основното.
Кое ти помага да обичаш себе си?
Сега мога да кажа, че да се обичам е най-лесното нещо на света. Но докато се заобичам напълно, трябваше да се науча на забравеното. Поставянето на лични граници, казването на „не”, вършейки разни полезни глезотийки, даване на необходимото време за почивка и забавления, приемането на недостатъците и заобикване на тъмната ми страна са все неща, които съм преодоляла, за да се обичам тотално, както го умея сега. И сега е лесно като песен.
Помага ми нуждата да се чувствам добре. То е един свързан процес. Ако не се обичаш, ако не се грижиш за себе си, не можеш да дадеш най-доброто от себе си, за да постигнеш хубави неща за себе си. И съответно няма да получиш нищо. Според мен обичта ми към мен се изразява в знаенето и правенето на неща, които не са в мой ущърб, които са съобразени с моите нужди и същевременно си давам и малко „зор” да разширявам зоната си на комфорт и да развивам себе си. Което развитие ми носи още радост и работя с обич за благото си. За обичта към себе си ми помага желанието да се чувствам добре. Познаването, осъзнатото наблюдение ми помагат да усетя и най-малкия сигнал, когато съм забравила да се погрижа за себе си.
Какво те кара да обичаш своята женственост?
Желанието ми да изживявам все по-силно изявена форма на женските усещания ми дава мотивацията да развивам женската си част. Обичта към женствеността пак е усещане. Усещането на принадлежност към тази сакрална красота. Вярвам, че всяка жена е дарена със способността да обича силно по най-красивия начин чрез нежност и същевременно да се грижи достатъчно добре за своите нужди. Обичта към себе си ми дава възможността да опознавам този красив женски потенциал и да искам да го развия във формата, присъща и удобна за мен. В изживяването на собствената ми мисия и същност тук е важно за мен да преоткривам женската ми енергия.
Какво е твоето финално послание за читателите на “Здрава история”?
Без да звучи като реклама, искам да кажа на читателите да се възползват от знанието и прекрасните статии, които има в „Здрава история”. Аз лично съм открила много полезни неща.
Бих искала да кажа на всички читатели да следват усещанията си, да следват сърцето си, да следват мечтите си, да забравят всякакви страхове и да се изпълнят с вяра. Знам, че на думи е лесно. Но повярвайте ми, понякога е нужно да се направи само първата крачка и после ви се дава и силата, и уменията, и случването. Всички сме дошли да се учим – на обич, на приемане на другите, да се учим да живеем хармонично и т.н. Но започнете от себе си – научете се да се грижите за телата си, за душите си, грижете се за мислите си, за да можете да имате всички красиви преживявания, които всеки човек заслужава. И тогава ще можете да дарите и на другите. Вярвайте в себе си, всеки човек има пълния потенциал да постигне всичко, каквото пожелае. Мечтайте и действайте.
Благодаря много за поканата. Беше ми много приятно да споделя тези мисли с теб, Еми и читателите на твоя сайт. Успешно развитие желая занапред.
За още красиви мисли от Видислава, посетете нейния сайт Soul Page.
