Автор: Скот Де Стефанис
Нека първо обясним, че разбираме и напълно подкрепяме концепцията за божествената мъжка и женска същност. Вярваме, че този модел е полезен за по-добрите взаимоотношения между мъжете и жените. Знаем за какво става въпрос. И все пак…
Основните концепции за божествената мъжка и женска същност са:
Божествената женска същност е творческата същност, която изцяло се състои от това да приема и да предава контрола. Тя е енергия и вибрация, източник на вдъхновение. Тя е искрата. Тя е емоция и състрадание.
Божествената мъжка същност се основава изцяло върху съзнанието, подсигуряването на структура и сигурност за женската същност. Божественият мъж е строител и създател, дава фокус и намерение, за да се изпълнят желанията и копнежите на другите.
Като човешки същества ние имаме в себе си както мъжка, така и женска същност. Но моделът на божествената женственост и божествената мъжественост все повече се доказва като идеалистичен и нереалистичен за всекидневния живот. Разбира се, знанието за тях е полезно, но те просто не са постижими като трайно състояние.
Предизвикателствата на божествената жена в реалния живот
Жените придобиват все повече и повече сила в живота си и го вземат в ръце. За да бъдат ефективни, те не могат да пребивават в състояние на цялостно предаване на контрола и получаване през цялото време. Понякога работата и животът изискват от тях да бъдат по-активни, да създават структури и да управляват системи.
Ако една жена пребиваваше единствено в своята божествена женска същност, тя никога не би свършила нищо, което изисква структура, определен времеви обхват или планиране, дори когато става въпрос за неща, които обича и са й скъпи.
Вече има достатъчно глупости на тема как нещо си в жените не е достатъчно. Постигнали сме страхотен успех в това да сринем самооценката на жените със земята, в случай че не се вписват в недостижимия стандарт за красота… Наистина ли е необходимо да прибавяме още един стандарт, пък бил той и духовен, към списъка с непосилни изисквания, на които жената трябва да отговаря, но не може?
Предизвикателствата на божествения мъж в реалния живот
За мъжете сме възприели представата, че те трябва да са взели живота си в ръце, винаги да знаят какво да правят и да действат съгласно плана си. Идеята за божествената мъжка същност може да утежни много от вече съществуващите стереотипи. Мъжете трябва да са мъжествени, но в същото време емоционални и то с точното количество твърдост, сърце, просветеност, съчувствие и непреклонност, необходимо, за да бъдат ИДЕАЛНАТА осъществена версия на мъжа.
Мъж без досег до женската си страна никога нищо не би могъл да създаде, тъй като вдъхновението има за свой източник женската същност. Неговият живот не би имал смисъл, творчество и каквато и да е жизненост. Това е просто още един невъзможен за постигане стандарт, който кара мъжете, добрите мъже, които може би не се вписват в някоя или в повечето от тези сфери, да се чувстват и да се възприемат като “недостатъчни”.
Майната им на идеализираните архетипи!
Концепцията за божествената мъжка и женска същност може да ни даде много. Но когато те започнат да се превръщат в новия стандарт, с който трябва да се сравняваме, идва време да се спрем. И точно поради тази причина аз казвам: Майната им и на двата архетипа!
Тези идеализирани модели на поведение са полезни в някаква степен, но тъй като се използват прекалено и неподходящо, в момента не представляват нищо по-различно от обработените с фотошоп корици на списания, които създават недостижими стандарти и ни карат да се чувстваме зле по отношение на себе си, когато не се вписваме в тези стандарти. Решението не е да положим допълнително старание, да се идентифицираме с архетипа и да бъдем божествената жена или божествения мъж. Това вече сме го пробвали и нека си го признаем – не работи. Вместо това би било по-добре да си позволим да си поиграем в тези аспекти на мъжкото и женското и да ги погледнем като един от възможните начини да функционираме като хора, което пък може да ни предостави нови начини на израстване.
Идеалното състояние всъщност е тогава, когато сме свободни да бъдем такива, каквито сме, и да изразяваме себе си изцяло, без притеснение, че няма да покрием “идеалното”.
Така че, моля ви, нека спрем да натрапваме божествената женска и мъжка същност като следващото голямо откритие във взаимоотношенията и нека разберем, че и двата архетипа вече съществуват вътре в нас и в същото време ние никога няма напълно да ги въплъщаваме през цялото време и това е съвсем в реда на нещата.
Мисля, че ще сме много по-щастливи, ако не сме под натиск да достигаме един културно и социално наложен стандарт. Нещото, от което ние хората така отчаяно се нуждаем, е не божественост, а свободата да бъдем тези, които сме, точно по начина, по който сме, и да знаем, че това е достатъчно.
Това е наистина свещеното и святото.
Източник: mytinysecrets.com
Превод: Емилия Цанева
