Автор: Катрин Силман
Изглежда, че истинската мъжественост се среща много рядко тези дни. И тъй като всекидневно работя с мъже, ясно мога да видя как много от тях страдат от проблеми, свързани с липсата на мъжка енергия у тях.
В днешния свят нашите мъже стават по-женствени, а жените – по-мъжествени. Защо се получава така? Една от главните причини е, че много мъже са израснали без присъствието на здравословен мъжки модел на подражание. Много бащи отсъстват от живота на децата си или физически, или емоционално, съответно жените правят повечето неща, когато става въпрос за отглеждането на децата. Често момчетата гледат на баща си единствено като на човека, който изкарва прехраната на семейството и който няма или време, или желание да прави нещо заедно с тях. А обикновено в детството няма достатъчно разбиране, за да се осъзнае как грижата за прехраната на семейството може също да бъде и форма на любов. Момчетата порастват в компанията на своите майки, баби, бавачки и сестри, обкръжени най-вече от женска енергия. А децата копират своите родители и се научават на поведенчески модели от непосредственото си обкръжение.
В училище също не ги учат на мъжественост. От друга страна казармата учи на някаква мъжественост, но не всички мъже ходят там, а и тя не е добър източник на цялостна и здравословна мъжественост. Но казармата определено има на какво да научи мъжа, а именно на дисциплина и точност.
Освен гореизброеното съществуват и много други неща, пропагандирани от нашата модерна култура, които вливат още повече женска енергия в мъжете. Повечето храни, които консумираме, както и алкохолът, кафето и лекарствата носят женска или така наречената ин-енергия. Освен това днешната порно индустрия отслабва мъжествеността дори още повече, тъй като кара мъжете да еякулират прекомерно. А колкото повече еякулира един мъж, толкова по-слаб става той. И още нещо – порно индустрията вреди на почтителното отношение към жените, освен това никога не показва правене на любов с партньор, а по-скоро секс с обект, пък бил той и одушевен. А всичко това въздейства върху начина, по който мъжествеността еволюира в един мъж.
В обобщение можем да кажем, че има различни неща във всекидневния живот на един мъж, които отслабват неговата мъжественост, а в същото време има и множество други неща, които изкарват на преден план женската енергия в него. Някои мъже по рождение имат много силна мъжка енергия и не са особено засегнати от външните обстоятелства, но това не важи за повечето мъже, върху които гореспоменатите фактори оказват голямо влияние.
Тантричният подход разглежда мъжа като вертикална енергия, а жената като хоризонтална енергия. Това е една от многото интерпретации на кръста. Жената води напред в земния живот, докато мъжът издига по-високо. В древните духовни култури е било задължение на мъжа да се ангажира с духовни практики и по този начин да издигне цялото си семейство, докато жената се е грижела за земните въпроси. И двете роли били фиксирани и всеки си знаел мястото. В модерното ни общество обаче мъжете вече не се занимават особено с духовни практики, а в същото време жените са доста активни в това отношение.
Мъжественият мъж
Естонците имат много хубава поговорка: “Мъж по думите, бик по рогата.” Един мъжествен мъж държи на думата си и го прави по правилния начин. Мъжественият мъж не използва думи, за да вреди на околните или да подкопава самоуважението им, нито пък се отмята от това, което е казал. Да използва думи единствено с цел да впечатлява, не е в неговата природа. Той винаги е честен както със себе си, така и с другите.
Мъжественият мъж винаги е точен що се отнася до времето. Той никога не оставя някой да го чака и уважава както собственото си време, така и това на другите. В неговата природа е да се отнася към другите с уважение, както и това да бъде добър към всички. Той е почтителен към самия живот.
Мъжественият мъж знае, че за да бъде успешен, е необходимо да се погрижи както за вътрешния, така и за външния си свят – ум и тяло. Той разбира своята природна роля да дава. Затова мъжественият мъж дава без условия и разбира, че, давайки, той получава най-много. Той уважава, цени, обича и се любува на жените. За своята жена той създава във връзката пространство, в което тя чувства сигурност и обич; място, в което жената може да твори и да позволи на своите най-големи ценности да цъфтят.
Мъжественият мъж е внимателен и знае какво кара душата на неговата жена да пее, а сърцето й да се отвори. Той винаги присъства в настоящето – докато говори, люби се или прави нещо друго заедно с нея. Да се грижи за своята жена му доставя удоволствие. Мъжественият мъж не бяга от своите отговорности, деца или семейство, а вместо това им посвещава от времето си. Той знае, че женската енергия е едно от най-ценните неща в живота му и затова никога не взема за даденост партньорката си. Мнението на жена му е важно за него, но това не означава, че той винаги прави точно каквото тя иска, а е отворен за нейното мнение, когато взема решение. Мъжественият мъж никога не позволява на своята жена да го манипулира и винаги взема решенията си от любов, не от страх. Мъжественият мъж поема отговорност във всички сфери от своя живот. Той никога не прехвърля тази отговорност върху някой друг, а винаги я държи в свои ръце.
Мъжественият мъж знае как да бъде силен чрез сърцето си – той дръзва да говори за чувствата си и да плаче, когато чувства, че му се плаче. Емоциите на жената не го плашат, той не се опитва да ги потиска, не ги съди, нито бяга от тях. Той разбира, че емоциите са част от жената. Но в същото време мъжественият мъж не позволява емоциите на жената да го разклатят или да предизвикат в него чувство за незначителност.
Искрено вярвам, че когато жените поемат отговорност за своята женственост, а мъжете – за своята мъжественост, то тогава нашите взаимоотношения ще се излекуват, браковете ще траят по-дълго и ще има много по-щастливи хора. Когато в този живот ни е дадена ролята на Хамлет, а по средата на представлението решим да играем Офелия, това създава голямо объркване и хаос, съответно би било трудно да продължим да играем. Същото е и що се отнася до връзките – имаме да играем определена роля в тях. Жените не могат да играят ролята на мъже, защото за тях това не е естествено, нито пък обратното. Когато противоречим на истинската си природа, в крайна сметка всички ще са нещастни. А когато сме мъжествени или женствени в най-истинския смисъл на думите, то тогава ще направим щастливи както себе си, така и хората около нас!
Източник: tantrictherapy.eu
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/devilicious
Доста интересна статия. И наистина има доста неосъзнати хора – и сред мъжете и жените, което води до крах във взаимоотношенията. Духовността е заменена от някакви материални и ненужни неща, което води до липса на енергия, а когато няма енергия е сложно. Даже започвам да си мисля, че вероятността един „мъжествен мъж“ да срещне една „женствена жена“ вече е доста малка. Но пък от друга страна, нали няма невъзможни неща 🙂
Когато жена говори или пише за мъже и мъжественост, винаги има много глупости! Посланието винаги е едно и също: мъжете са простаци, жените могат всичко.
Здравейте! Благодарим за изразеното мнение. Посланието на статията обаче определено не е, че мъжете са простаци, а жените могат всичко. А по-скоро, че и на мъжете, и на жените им е трудно в днешно време, тъй като ролите са много размити, съответно и мъжете, и жените имат доста работа да свършат, за да се чувстват добре в кожата си. Поздрави!
Статията е много точна и вярна и може би защото е написана от жена. Човека от коментара по горе май не си е направил труда да осъзнае това ако изобщо е чел внимателно.Благодаря ви за статията!
Благодарим за обратната връзка!
В статията има две неща, които не са ми много ясни и малко ме притесняват. Едното е, че някога мъжете са се занимавали с духовни практики и това се е изисквало от тях с идеята, че така „издигат цялото семейство“, а за жените са „земните дела“. Сега обаче не било така. Може би това има връзка с индийските епоси, в които, доколкото съм чела разни откъси (твърде са големи като обем), често се споменава, че мъжът, след като се ожени, създаде деца и т.н., т.е. изпълни един вид ролята си, е добре да се оттегли и да стане аскет. За жената подобно нещо не се предвижда – тя остава винаги при семейството и сякаш няма право на друго. Не разбирам защо да е лошо това, че жените сега се интересуват от духовни практики и все им се набутват тия „земни въпроси“.
Второто – повечето храна носи женска енергия? А какво са яли някога, по дяволите?! И какво е това с „мъжка енергия“, което да става за ядене сега???
Съжалявам ако нещо не съм доразбрала, но наистина леко се смутих. Иначе статията е хубава.
Здравейте, Мира!
Няма как да отговоря от името на автора на статията, тъй като аз просто съм я харесала и превела, но ще ви дам моето разбиране по въпроса.
По природа мъжката роля е да изкарва прехраната, да достигне възможно най-висок социален статус, да защитава, да поставя граници и да възпитава. Женската роля е да си намери възможно най-високо рангов мъж, да бъде вдъхновителка за този мъж, за да може той да продължава да се развива, да се грижи за семейството си, да подкрепя с любов и разбиране и да дава утеха. Това е заложено на едно по-дълбоко ниво във всеки един от нас. Чудесно е, че в днешно време жените също имат кариера и се занимават с духовни практики, проблем се появява единствено, когато се отрекат от потребността си да имат мъж и семейство в името на кариерата или следват духовни практики основно с разума, а не със сърцето си.
Чудесно е мъжът да е амбициозен и да влага усилия да се развива в кариерата си. Той обаче е нужен и на жена си, и на децата си. Бащата също има важна роля за развитието на детето, особено ако детето е момче. Момчето има нужда от един стабилен модел за подражание, а когато бащата го няма такъв модел също липсва за момченцето, да не говорим, че когато мястото на бащата вкъщи е свободно, момченцето се опитва да го замести, което носи доста сериозни последици за живота му като възрастен.
Много от храната в днешно време е натъпкана с хормони и изкуствени вещества. Тя не е добра нито за мъжете, нито за жените и влияе по специфичен начин на нормалната им биохимия.
Поздрави,
Емилия
Благодаря за отговора, но ми се иска да направя една вметка. Защо постоянно се говори, че липсата на баща е пагубно най-вече за момчетата? Според мен отражението върху момичетата е не по-малко и тук не говоря за това, че доста бащи все още третират дъщерите си като „принцесата на татко“, което, по мое мнение, не е най-правилното нещо на света. Бащата учи децата си на увереност в собствените им възможности, кара ги да рискуват и да пробват нови неща, без значение дали са момчета или момичета.
Освен това не е необходимо бащата да отсъства физически. Може и да е „в наличност“, но да е неадекватен родител или емоционално недостъпен индивид, който само изсумтява нещо нечленоразделно, примерно.
Извинявам се ако съм била рязка в определенията, но се опитвам да обясня тезата си с възможно най-малко думи.
Здравей, Мира!
Да, така е. Само че настоящата статия е посветена на мъжете, съответно е логично да обърнем повече внимание на тях. Разбира се, че бащата е важен и за развитието на момиченцето, но моделът за подражание на момиченцето е майката, а на момченцето – бащата.
Усмивки,
Емилия
Случайно открих тази статия в букмарковете си и се връщам към нея след много време. Тогава написах непосредствените си коментари, веднага след прочитането й, но сега ми се иска да коментирам след известен размисъл.
Смятам, че проблемът не в това, че мъжествеността е напът да се загуби, защото това няма да се случи, просто, искаме или не, балансът се променя. След векове патриархат и водеща роля на мъжа във всички сфери, сега жените търсят своето място в големия свят. И не, те не стават по-мъжествени, просто им липсват моделите, на които да се опрат, и те копират тези, които са в наличност – мъжките. Някога един мой преподавател казваше, че жените „втора ръка“, защото сред тях нямало композитори и философи. Това не е вярно, но жените в тези сфери никога не достигат известността на колегите си мъже, просто защото мъжете, както казах, са били водещи векове наред. Така жените, които са били активни и са искали да използват своя ум, са били принудени да потискат тази енергия, защото са им казвали, че това, което им се полага, е да бъдат единствено съпруги, майки и домакини. Положителен женски ролеви модел, за който се сещам, е като че ли само Мария Кюри, която успява да бъде не само велик учен, но и жена и родител. Жана д’Арк, която се осмелява да наруши статуквото, си плаща за „гяволъка“ с кладата, а Жорж Санд пробива под мъжко име и облечена в мъжки дрехи.
Не се съмнявам, че ще дойде ден, в който жените ще намерят своето място, за да бъдат не допълнение, а истински партньори на мъжа, но дотогава още доста ще си говорим за „упадък“ на мъжествеността.