Автор: д-р Джулиана Брейнс
Често си мислим, че хората ни обичат въпреки недостатъците, а не заради тях. Но някои черти, които възприемаме за недостатъци, всъщност са много по-привлекателни отколкото си мислим. Ето пет “недостатъка”, които може би е време да започнем да харесваме у себе си:
1. Лесно изчервяване
Видимите признаци на засрамването често ни карат да се изчервим дори още повече. Но колкото и смущаващо да е изчервяването за човека, който го изпитва, всъщност се оказва, че другите хора го намират за привлекателно. В серия проучвания се оказва, че участниците, които показват по-видими признаци на засрамване, докато разказват за смущаващо събитие, наблюдателите възприемат като по-склонни да сътрудничат, като заслужаващи доверие и щедри, съответно биха искали да прекарват повече време с тях. Вместо да показва слабост или липса на социални умения, изчервяването всъщност се възприема като знак, че човекът цени взаимоотношенията и най-вероятно е лоялен и на него може да се разчита. Хората склонни към изчервяване могат да бъдат изключително добри романтични партньори, тъй като за тях е по-вероятно да бъдат верни.
2. Прекалено много споделяне
Няма нужда да казваме, че разкриването на прекалено много лична информация пред неправилните хора и в неправилната ситуация може да бъде пагубно, а липсата на кой знае какъв социален филтър очевидно е проблематично. Но склонността от време на време да попрекалявате със споделянето не е кой знае колко лошо, когато става въпрос за изграждане на нови взаимоотношения или задълбочаване на съществуващите. Постепенното разкриване на лична информация за себе си е важен фактор за изграждането на близост и интимност. Преминаването от познанство на повърхностно ниво към истинско приятелство изисква скок в непознати води. Точно моментът на уязвимост, колкото и неловко да се чувствате в него, може да бъде преломният момент, който кара издигнатите стени да се смъкнат и позволява изграждането на едно по-истинско взаимоотношение.
В изследване от 1997 година, Арт Арон и колегите му откриват, че двама непознати, които си задават 36 изключително лични въпроса, например: “Ако знаеше, че след една година ще умреш внезапно, би ли променил нещо в сегашния си живот?”, в сравнение с хората, които задали същото количество повърхностни въпроси, например: “Какво прави това лято?”, усетили чувство на близост само след 45 минути. Изследователите открили, че този ефект не зависел от това дали участниците имат сходни възгледи. Една от двойките дори се оженила след 6 месеца, а жена, която решила да си направи забавен експеримент с тези 36 въпроса с неин познат, в крайна сметка взела, че се влюбила в него. Разбира се, това не значи, че можем да незабавно да изградим трайни взаимоотношения с всеки човек, само защото споделяме лична информация. Но със сигурност хората, които не се страхуват да бъдат уязвими, създават много повече възможности за свързване на по-дълбоко ниво с другия чрез своята откритост, без значение дали става въпрос за потенциален партньор или приятел.
3. Клюкарстване
Казват, че никой не обичал клюките. Но изследванията показват друго. Въпреки че някои видове клюки очевидно са вредни, то други са задвижвани от желанието да предпазим другия, като го предупредим за опасни хора или ситуации. Споделянето на информация за хора, които са ви забили нож в гърба, неверни партньори или корумпирани служители може да изглежда дребнаво, но има полезна функция – предпазва околните от потенциална заплаха.
Споделянето на този вид “просоциални” клюки с другите предава посланието, че ви е грижа за тях и че им вярвате, а това може да ви сближи. За съжаление, споделянето на по-злобни клюки също може да ви накара да се почувствате по-близки (по начин “ние срещу тях”), но този вид близост е малко вероятно да бъде траен, особено след като всички страни в разговора в крайна сметка се чудят кога и те ще станат жертва на подобни клюки. Да бъдеш “добър” клюкар изисква да можеш да различаваш полезните и приятно забавните форми на клюки от разрушителните.
4. Непохватност
Когато актрисата Дженифър Уоърънс падна, докато се опитваше да се качи на сцената, за да получи своя оскар за най-добра актриса за 2013 г., това само накара хората да я харесват още повече. Падането я смъкна на земята – буквално, и я накара да изглежда по-човечна и близка, въпреки статусът й на суперзвезда.
Ако и вие сте човек с тенденция да се залива с напитки, да си оставя храна по лицето или да се препъва в собствените си крака, то няма нужда да се притеснявате: както Лоурънс, така и научните изследвания показват, че тази непохватност всъщност ни прави по-привлекателни за другите.
В първото изследване на феномена, наречен ефекта на издънката, изследователите откриват, че участниците харесват повече човека, който се залива с кафе, от човека, който не се залива, стига този, който се залива, по принцип да си е компетентен (какъвто е случаят при Лоурънс). Гафовете карат хората да изглеждат по-човечни, особено що се отнася до онези, които по принцип изглеждат недостижими. Ако човекът е способен като цяло, непохватност тук и там кара другите да се чувстват по-комфортно около него и е много вероятно да признаят и собствените си гафове.
5. Брутална искреност
Прекалената искреност може да ви навлече беля, но също така показва на хората, че могат да ви имат доверие, защото ще бъдете директни с тях, дори и истината да е болезнена. Изследванията показват, че хората, които изразяват истинските си чувства, а не просто казват нещата, които си мислят, че другите искат да чуят, имат по-удовлетворителни взаимоотношения и са по-щастливи като цяло. Да бъдеш честен за това как се чувстваш, може да доведе до повече спорове, отколкото ако просто се преструваш, че всичко е наред, но изразяването на негативни емоции въобще не е лошо нещо за взаимоотношенията и дори може да ги направи още по-силни.
Бруталната искреност може да не е подходяща във всички ситуации и с всички хора – изключително важно е да знаеш къде е границата, но откровеността по принцип ни прави чудесни приятели и романтични партньори, не само защото не оставяме човека насреща да се държи неподобаващо, но и защото когато правим комплимент, ние наистина го имаме предвид и това е много ценно.
Ами по-малко привлекателните ни недостатъци? Най-вероятно те също не са чак толкова лоши, колкото си мислим. Изследванията показват, че имаме склонност да си правим позитивни илюзии за хората, които обичаме, като си намираме начини да виждаме достойнства в техните слабости. А най-интересното е, че с времето тези илюзии могат да се превърнат в реалност. Както изследователката Сандра Мърей обяснява, изглежда, че любовта е “по-прозорлива, отколкото сляпа”, карайки хората не само да изглеждат по-добри, но и да бъдат по-добри.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
