Освободи се от празнотата в душата

Много хора, оставайки насаме със себе си, започват да чувстват една празнота, връхлита ги носталгия по „доброто старо минало”, тъгуват по бивши или настоящи партньори, налягат ги мисли от типа на „няма смисъл”. Страшна е тази празнота. Не искаме да се изправяме пред нея, защото не знаем какво да правим и как да реагираме.

Ето защо бягаме. Запълваме привидно празнотата кой с каквото е свикнал. Някои от нас решават, че са гладни и яростно се нахвърлят на всякакви сладкиши, теста и какво ли не друго, за да си набавят усещането за радост и пълнота. Да, но тази празнота не е в следствие на физическия глад и няма как да бъде запълнена с храна.

Други се крият зад цигарения дим, зад алкохола, зад прекалената социална активност, зад работохолизма, само и само, за да не признаят пред себе си, че нещо им липсва. Трети пък, особено представителите на женското царство, се вкопчват в образа на принца на бял кон и колко много им липсва той, прескачайки от връзка на връзка или терзаейки се за прекрасния приятел, с който наскоро са се разделили. Защото той ти е запълвал празнините и не се е налагало да се изправяш пред тях, тъй като си била прекалено заета да си мислиш за него.

А често опитът да замажат празнината се проявява чрез няколко на брой от тези подходи. При мен преди време се беше задвижил следният механизъм – много ми липсва бившият ми приятел, умирам от болка и празнота и действително усещам физически как сърцето ми се разкъсва. В резултат на това се отдавам на работохолизъм и прекалена социална активност, а вечер, когато все пак трябва да се прибера вкъщи, се отдавам на сладко… И адът е в пълна сила. Тогава ми попадна книгата на Кристин Арайло, която ме накара да разбера, че всъщност тази празнина не е от липсата на сладко, постижения в работата, социални контакти или това че съм загубила единствения подходящ за мен човек – в крайна сметка след като е избрал да си тръгне от живота ми, това не е случайно, явно Вселената ми е подготвила нещо още по-добро и просто е необходимо да приема ситуацията.

Тогава осъзнах – празнотата вътре в мен, която ме кара да страдам и да ям сладко на поразия, всъщност не е липсата на някого извън мен, а е липсата на достатъчно внимание и любов към самата мен. Когато си обръщаш достатъчно внимание, осъзнаваш какво и защо ти се случва, радваш се на себе си, на тялото си, на живота си, на нещата, които правиш, ти нямаш тази наркоманска нужда от чуждо внимание и външни заместители, защото се чувстваш изпълнен с радост, светлина и благодат.

Това е откъсът, който ме извади от порочния кръг, в който сама се бях вкарала преди време. Вярвам, че ще бъде полезен и отрезвителен и за вас:

„Коя е твоята любима дейност за запълване на дупки? По-леки зависимости, като пазаруване, храна или телевизия? Пълна заетост и кариеризъм, никога не спираш, не почиваш и не чувстваш?

Всяка една от нас дължи на себе си признанието, че тя сама може да се излекува и че никакви подкрепа или любов от някой друг не могат да я направят едно цяло. Запълването вместо лекуването на нашите дупки създава връзки, които ни карат да сме зависими от мъж, който да ни дава любов, вместо да разчитаме на себе си – единственият човек, на когото можем да се опрем! Това не означава, че любовта от другите е ненужна, защото човешкото същество има нужда от любов. Тя просто трябва първо да идва от нашето Аз. Трябва да сме възможно най-много „свободни от дупки”, за да създадем здравословна връзка. В крайна сметка животът е пътуване на непрестанно лекуване. Трябва да познаваме честно себе си и да излекуваме най-големите си рани, преди да направим здравословен, съзнателен избор за Него или за Нас.”

Из „Да избереш аз преди ние” – Кристин Арайло

Вече можете да чуете статията и в аудио формат: