Автор: д-р Леон Селтцър
Как да се освободим от саморазрушителния модел на угаждачеството?
Когато пораснат, хората, научили се да угаждат на околните като деца, вече имат дълбоко вкоренена програма, че ако искат да бъдат достатъчно добри, трябва да се подчиняват на желанията и изискванията на околните. Те не могат вътрешно да утвърдят себе си, затова се налага да разчитат на околните да потвърдят тяхната стойност отвън. Те не са развили усещане, че по принцип заслужават някой да го е грижа за тях или да ги обича заради самите тях, затова полагат неимоверни усилия да си заслужат любовта, превръщайки се в това, което смятат, че околните искат.
Когато достигнат ранна зрялост, навикът на повечето угаждачи да се отказват от собствените си нужди и да се подчиняват на желанията на родителите си вече е залегнал толкова дълбоко, че тази поведенческа програма, макар и вече остаряла, се повтаря автоматично с хиляди вариации, дори когато вече живеят сами. Понякога стигат до крайност, като се превръщат в “изтривалки” и позволяват на другите да ги използват, дори ги окуражават за това. Но колкото и тъжно да е, че ги “използват” по този начин, това всъщност им помага да намалят социалната тревожност и им дава усещане за сигурност.
В книгата си “Болестта да угаждаш” (The disease to please) д-р Хариет Брайкър описва колко струва угаждачеството и каква огромна цена плаща човек, за да бъде добър. Към момента различни автори са се опитвали да дефинират огромната психическа жертва, която това поведение, прекомерно в търсенето на одобрение, изисква от живота на угаждачите. В действителност причината, поради която е толкова важно угаждачите да вземат решение да пренапишат този неадекватен за сегашния момент сценарий от детството, е, че повече не могат да си позволят да плащат цената. И тук не говорим единствено, че е необходимо да променят модела си на угаждачество, ако въобще искат да се докоснат до истинския си Аз и да го изразят или да постигнат усещане за благоденствие или спокойствие на ума. Цената, която човек плаща, за да бъде “прекалено мил”, може да възприеме различни форми. Ето някои от тях:
-Загуба на цялост, идентичност, самоуважение и самочувствие.
-Непрестанна самокритичност и омаловажаване на себе си.
-Постоянно чувство на вина и срам, че не е “достатъчно добър” към другите в действителност.
-Хронична несигурност в сферата на междуличностните взаимодействия, тъй като това да се чувства добре е прекалено условно и зависи от одобрението на другите.
-Неспособност за поддържане на здравословни взаимоотношения със здравословни граници.
-Неспособност да вярва на, да приема или възприема като искрено милото отношение или положителната обратна връзка от страна на околните.
-Трудност или неспособност да ръководи хора от страх да не ги обиди или да не му се разсърдят.
-Неспособност ефективно да контролира времето си както на работа, така и вкъщи, най-вече поради трудност да казва “не” на исканията на другите.
-Неспособност да се придържа към и да достига личните си цели, тъй като не счита себе си за приоритет.
-Неспособност за вземане на решения, бърнаут на работното място, вкъщи или и на двете места. Това от части се дължи на факта, че угаждачът не знае как да се отпуска или че просто не смята, че може да си позволи да се отпусне. А от друга страна това се дължи на факта, че угаждачът винаги се старае да докаже своята стойност на околните до такава степен, че ако не е постоянно зает с нещо, започва да изпитва тревога или вина.
Как угаждачите да се освободят от този самообезличаващ и отричащ живота модел?
Или поне как да го намалят? За да отговорим накратко – само постепенно и с много усилия. И това е така, защото този угаждачески модел се е вкоренил дълбоко и е свързан с единствения вид родителско приемане, което тези хора някога са познали. Програмите за адаптация от детството, които възприемаме като тясно свързани с оцеляването на семейството, винаги са сложни и трудни за изкореняване. Те са огромно предизвикателство. Интересното е, че в повечето случаи угаждачите са готови да пристъпят към промяна на своето самозаличително поведение, само когато започнат да усещат живота си като мъчен и извън контрол. Угаждачеството е вид пристрастяване във взаимоотношенията, затова за да се “въздържат” от търсенето на одобрение по навик, се изисква огромно търпение, умереност, твърдост и дисциплина.
В един момент угаждачите започват да се чувстват все по-заробени от нуждите на хората, които толкова вманиачено са задоволявали, съответно тяхната готовност за промяна е сигнализирана от нарастващото им възмущение. С течение на времето това възмущение е акумулирало толкова много тежест, че неминуемо започва да се проявява под формата на пасивно-агресивно поведение. И докато угаждачите все още ги е страх да изразят гнева си директно, защото подсъзнателно все още са под въздействието на негативната реакция на своите родители, когато са давали израз на предизвикателни емоции като деца, те вече не могат да сдържат острото усещане за обида от ситуацията, в която се намират. Тук е необходимо да добавим, че много от угаждачите набират такава фрустрация, че започват да се задушават от нея, съответно с достатъчно провокация те могат да избухнат вербално спрямо човека, за когото така прекомерно добре са се грижели.
Решението за угаждачите, както и за много други дисфункционални личностни модели, е да се научат как да зачитат себе си повече. Само когато се научат да се чувстват добре отвътре, могат да елиминират основната мотивация за угаждането на другите, а именно нуждата да се придобие утвърждаване от тяхна страна. Така или иначе до този момент угаждачите не са могли да възприемат или да почувстват като реално това външно утвърждаване. Както при всяко пристрастяване, без значение дали става въпрос за пристрастяване към вещество, дейност или връзка, определено ключовата дума за тях е “повече”. Тъй като нямат способността наистина да осъзнаят, че са достатъчно добри, въпреки комплиментите и славата отвън, те прекарват целия си живот в опити да получат повече от нещо, което в крайна сметка никога не би могло да доведе до одобрение и приемане на себе си, а именно за това те са копнели толкова дълго.
И точно тук можем да видим как угаждачеството се превръща в синоним на ниското самочувствие. Хората, които истински ценят себе си, просто нямат нужда да се фокусират върху угаждането на другите, за да се почувстват достатъчно добри условно. Когато човек цени себе си достатъчно, той е свободен да преследва собствените си мечти и не се чувства длъжен да осъществява нечии чужди мечти.
Повечето литература на тази тема акцентира върху директни техники, с чиято помощ угаждачите да спрат да поставят собствените си нужди на второ място. В обобщение на литературата, с която съм се запознал, както и на професионалния си опит по темата, трябва да ви предупредя, че разковничето към метаморфозата на угаждачеството не е само по себе си да правите нещо различно, а с времето да се научите как да правите нещата с истинско чувство, че заслужавате. Но подобна трансформация в настройката може да представлява изключително предизвикателство, защото тя е в остър разрез с начина, по който угаждачите по начало са били “тренирани” да се чувстват от родителите си, които, въпреки че най-вероятно са направили най-доброто, на което са били способни, все пак са имали прекалено много изисквания към детето, отдръпвали са се, били са погълнати от себе си, враждебни, заплашителни или авторитарни.
Тук отново е необходимо да наблегнем на факта, че преодоляването на така наречената “болест на угаждането” може да бъде толкова проблемно, защото угаждачите усещат своето отстъпчиво поведение като най-добрия или единствен начин да получат любовта и грижата на своите родители. Но както и с почти всичко останало, което се отнася до човешката психика, когато един поведенчески модел, който днес очевидно не е адаптивен, е бил адаптивен в детството, то се наблюдава силна вкоренена съпротива срещу неговата промяна. И тази съпротива продължава да съществува, без значение колко силно индивидът на съзнателно ниво наистина иска да промени модела. Тревожното дете вътре в човека може да възприеме подобни усилия като смъртна заплаха спрямо нуждата от лична сигурност, тъй като тя е много тясно свързана с избягването на родителското неодобрение.
Ето защо е важно хората, които се отдават на това да променят своето самозаличително и ориентирано към другите поведение, да са готови да изпитат колебание, нервност, вина и противоречивост. Тези чувства най-вероятно ще се проявяват в една или друга степен почти всеки път, когато поведението им защитава собствения им интерес в противовес на саможертвата, която обикновено са правели досега. И когато тези чувства се появят, най-добре би било да ги признаят пред себе си и да поговорят с тревожното дете вътре в себе си, защото тези съмнения са именно негови. С нежност и подкрепа, но в същото време и с твърдост, детето в нас има нужда да му се напомня многократно, че има пълно право както да отстоява нуждите си, така и да казва не, когато усеща молбата или предявеното искане като несправедливи или прекалени. Вътрешното дете има нужда отново и отново да чува новото и подобрено послание, че собствените му желания и искания са основателни и важни и че е безопасно да държи на тях, дори когато те се различават от желанията и исканията на другите.
Ето и някои методи, с чиято помощ човек може да излезе от синдрома на угаждаческата личност:
– Признай пред себе си и осъзнай различните начини, по които поставяш своите искания на второ място. Опитай се да определиш точно как, кога и с кои хора влагаш личната си сила в усилия да направиш взаимоотношенията сигурни. Стани по-осъзнат не само за това кога изпадаш в поведението да угаждаш на хората, но и за това какви точно са мотивите ти в подобни моменти. Обърни особено внимание на усещанията в тялото си, когато по навик прибегнеш към “защитата” да се съгласиш, която намалява тревожността ти. Стани по-осъзнат за знаците и факторите, които отключват угаждаческото поведение и редовно те подтикват да заемеш помирителна и отстъпчива позиция спрямо другите.
– Колкото и банално да прозвучи, просто поеми дългосрочен ангажимент да бъдеш верен на себе си, което означава да не казваш или правиш нещо само защото това би увеличило вероятността да получиш нечие одобрение. Вместо това започни да поясняваш собствените си нужди пред хората важни за теб. Още сега започни да практикуваш това на ум, докато започнеш да усещаш тази асертивност по-реална и комфортна. Помисли по какъв начин можеш да отрепетираш това чрез ролева игра с тази “нова и подобрена” версия на себе си заедно с партньора си, доверен приятел или с терапевт, тъй като тяхната обратна връзка може да ти донесе изключителни прозрения.
– Разгледай какви книги на тема асертивност можеш да си набавиш и потърси материали на тази тематика в интернет. Някои хора имат фокусирано угаждаческо поведение, например спрямо ядосани хора, спрямо мъже или жени, спрямо авторитетни фигури. Ако твоето угаждаческо поведение обаче е всеобхватно и нефокусирано, ти най-вероятно имаш много по-голяма нужда да се научиш как изглежда ефективното асертивно поведение на практика. С колкото повече примери за добро асертивно поведение се запознаеш, толкова по-добре.
– Приложи на практика решението за промяна. Насърчи сам себе си да излезеш още повече извън зоната си на комфорт. Започни да изразяваш своите мисли, чувства, желания и нужди, независимо от това дали според теб е вероятно другият човек да се съгласи с теб или не. Запомни, че в крайна сметка няма смисъл да държиш хора в живота си, които не се интересуват истински от твоето добруване. Освен това ти вече си възрастен, съответно е необходимо да осъзнаеш, че имаш пълно право да ограничиш или да избегнеш изцяло контакта с членове на семейството си, които не са способни или не желаят да се отнасят с теб с вниманието и уважението, които ти се полагат.
– Бъди осъзнат за склонността си автоматично да се съгласяваш с другите или да им се подчиняваш. Осъзнай, че когато веднага отговаряш на твърдение или искане, е много вероятно всяка твоя рефлексивна реакция да е в съответствие със старото ти отстъпчиво програмиране. Вместо това спри за момент преди да отговориш и не мисли толкова за това какво другият човек би искал от теб, а се фокусирай върху това какво ти искаш – кое в сегашната ситуация съответства най-много на нуждите ти или най-малкото не ги игнорира. И тук определено не става въпрос да станеш егоист и твоите предпочитания да стават твой единствен приоритет. Вместо това предлагам да напомниш на себе си, че твоите нужди са също толкова важни, колкото и нуждите на другите, и е препоръчително да избягваш да се съобразяваш с нечий чужд план, само защото винаги досега си поемал по “пътя на най-малкото съпротивление”. Прави нещо за другия, защото наистина те е грижа за него, а не защото просто те е страх, че ще те изостави, ако не го направиш. И не забравяй, че всеки, който би те напуснал, само защото не си се оставил на неговите предпочитания, е човек, който не искаш в живота си по какъвто и да било начин.
– Направи всичко по силите си да излекуваш психологическите рани от детството си. Защото твоите угаждачески модели най-вероятно са се появили, за да ти помогнат да облекчиш смазващото чувство на уязвимост пред родителите ти. Работи върху себе си до степен, в която можеш да достигнеш онези наранени и изплашени детски части от теб, да им обясниш, че в момента тази част от живота ти съществува единствено като спомен и че сега си пораснал и имаш свой собствен авторитет. Обясни на тези части от себе си, че вътрешната ти сигурност повече не зависи от отстъпване и игране на мила роля пред другите. Ако ти е трудно да достигнеш тези скрити детски части от себе си и да разрешиш проблемите, които те носят в живота ти, определено препоръчваме да обмислиш да се консултираш с терапевт, специалист в работата с вътрешното дете.
– Изгради си по-голяма самостоятелност. Това предложение е заимствано от д-р Джей Ърли, който подробно дискутира как угаждачите могат да трансформират подчинението в автономност. Тук цитирам някои от неговите предложения: “… Постави граници, когато имаш нужда… Тежи си на мястото, когато другите не са съгласни с теб или ти натрапват своето виждане. Осъзнай, че другите хора може не винаги да харесват това, което казваш или правиш, но въпреки това поеми риска да го направиш. Когато практикуваш независимост, частта от теб, която иска да угажда на хората, вероятно ще се страхува, че си неприятен или ненужно агресивен спрямо хората, защото тя не е свикнала с това. Успокой я, че просто се грижиш за себе си и това е наред…”
– Стани експерт по темата на угаждачеството. В Амазон могат да се намерят не по-малко от 4 книги за угаждачеството, публикувани от 2002 г. насам. Ако си угаждач е добре да поддържаш решението си за промяна свежо като редовно четеш по темата. Четенето помага да си напомниш лошите навици, които искаш да промениш и новите умения, които си твърдо решен да придобиеш, затова има смисъл да си набавиш книги по темата. Но бъди внимателен! Да четеш за нещо не е равно на това в действителност да го практикуваш. Така че не падай в капана да заместваш интелектуалното изживяване на запознаването с този така токсичен феномен с активното предизвикаване на себе си ден след ден да променяш своите мисли и междуличностни поведения, които досега са подкопавали самоуважението, самочувствието и развитието ти. По време на този процес на възстановяване и личностно преоткриване помни, че същността на всеки един от нас е стойностна.
Всички ние заслужаваме любов. Когато можем поне да угодим на себе си, когато станем любящия, подкрепящ и подхранващ родител на раненото дете дълбоко вътре в нас, ние вече сме изключително напреднали по пътя към това да си върнем своя най-автентичен Аз. И това е същият Аз, който сме се чувствали длъжни да изоставим, когато угаждането на родителите ни се е струвало единствения начин за оцеляване.
От угаждане на родителите към угаждане на всички останали – част 1
От угаждане на родителите към угаждане на всички останали – част 2
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/Bfwarner
