Автор: Хедър Темпъл
Години наред оправдавах това, че съм сама, с града, в който живея, с възрастта си или с (погрешното) схващане, че мъжете в днешно време просто не искат да се обвързват. Прекарах и много време на вълна „поправяне“ – мислех си, че ако просто поправя еди си какво в себе си, всичко ще се подреди и ще открия трайната любов.
Но преди няколко години в един миг просто ми просветна. И колкото и простичко да беше това прозрение, то разтърси модела, по който функционирах години наред. Ето какво осъзнах – въпреки че обичах да обвинявам външните фактори за това, че съм сама, истината беше, че аз бях единственият общ елемент във всички истории.
Разбира се, чувствах се по-добре когато обвинявах външните фактори, отколкото когато погледна навътре. В днешно време обвинението е един от най-удобните механизми за справяне с нещата.
Но когато отместих фокуса от това, какво има „навън“ и погледнах навътре, когато честно разгледах какво ми показва моят статус на необвързана за мен самата и за моите подсъзнателни вярвания, вътрешният ми живот изцяло се промени. Най-могъщото откритие беше, че статусът на необвързана ме пазеше невредима.
Да бъдеш необвързан, въпреки че е некомфортно по свой собствен начин, в края на краищата е сигурна зона, защита срещу множеството страхове и съмнения, които можем да изпитаме, когато става въпрос за любов.
Когато продължително време запазваме статуса си на необвързани, ние предотвратяваме възможността да се разочароваме. Да преплетем живота си с този на друг човек, който има също толкова недостатъци, колкото и ние, означава, че този човек може да ни разочарова или още по-лошо – може да спре да ни обича някой ден.
За разлика от живота с партньор, животът на необвързания човек е предсказуем. Хората без партньор правят собствени избори както за големите, така и за малките неща, без да трябва да го обсъдят с партньора си. Те декорират къщата, както си искат. Изтягат се на цялото легло. Готвят каквото си искат за вечеря. И въпреки че може да смятаме предсказуемостта за скучна, за нашето подсъзнание тя е безопасна. Нека си го признаем – има малко място за разочарование в предсказуемото.
Когато оставаме необвързани, ние се предпазваме от това да бъдем истински и дълбоко опознати. И въпреки че с разума си твърдим, че искаме дълбока емоционална интимност, много от нас подсъзнателно се страхуват от това. Да бъдеш истински видян означава да покажеш всичките си „грозоти“, което ни изправя пред другото лице на страха от интимност – страха от изоставяне.
Много хора, които се страхуват от интимността, също така имат страх и от изоставяне. Ако позволим на някой да види голата ни душа и този човек ни напусне, тогава егото ни се чувства двойно по-наранено. Някои хора така и не се възстановяват от това предателство, в такива случаи нараненото его се предрешава като язвителност или арогантност, но и двете са просто прикритие за болката.
Иронията е, че дори когато сме необвързани, пак можем да бъдем изоставени – най-често сами изоставяме себе си. Възможно е когато останем сами, да избягваме да научим повече за себе си. Знам, че това звучи противоречиво – ако един човек е сам, то няма ли той цялото време на света за себеизследване? Разбира се, че има, но истината е, че най-много за себе си учим чрез динамиката на общуване с други хора и групи, а не във вакуум, чрез чувство на изолация.
Всеки човек, с който си взаимодействаме, държи огледало към нас, за да видим себе си по-ясно. В една интимна романтична връзка във всеки един момент можем да бъдем предизвикани от нещо, което партньорът ни прави. В действителност нашите реакции към тези предизвикващи действия, разкриват много повече за нас, отколкото за другия човек. Ако останем сами няма нужда да се изправяме пред някои от тези по-тъмни части от себе си, защото ни е по-лесно просто да се оттеглим от ситуациите, които не са ни комфортни.
Нищо от това не е логично, разбира се. Всички ние си мислим, че искаме любов. В човешката природа е да жадуваме за любов, но тя може да бъде страшна за подсъзнанието ни. Ако си необвързан и случайно четеш тази статия, насърчавам те да си отделиш няколко минути тази вечер и да останеш в тишина. Затвори очи. И си задай въпроса от какво те пази твоята необвързаност. Можеш да запишеш отговора на лист хартия. Знанието от какво се пазиш, ще ти помогне да продължиш напред с живота си и да преодолееш този скрит страх.
Източник: mindbodygreen.com
Превод: Емилия Цанева
