Позволи си изключение

„Прекален светец и Богу не е драг.“ – тази народна мъдрост е толкова ценна, че можем да я прилагаме във всеки един аспект от нашия живот, включително и към здравословните промени, които искаме да направим. Прекрасно е, че сме решили да си създадем нови навици и че сме осъзнали колко ни вредят старите, но все пак това не е причина да се измъчваме и самобичуваме всеки път когато ни се прияде нещо забранено или ни се допуши цигара…

Най-важното за заменянето на един нездравословен навик със здравословен такъв е именно осъзнаването, че това нещо ни вреди и има много по-добри варианти за нас. Осъзнали сме примерно, че цигарите не са нашето нещо и сме взели решение да ги спрем. Или пък, че не желаем повече да ядем месо или глутен. Това е чудесно, вече сме направили първата и най-трудна крачка.

Оттам нататък обаче се налага да приложим дисциплина и малко по малко да изградим новия навик, който сме си избрали. Да, обаче понякога идва един момент, в който знаем, че това нещо не е най-доброто за нас, но се проявява такова желание за една пържола или за нещо тестено, че не ни свърта на едно място. В такъв случай можем да направим две разрушителни неща: или с всички сили да се противопоставим на това желание и все пак да не изядем тортичката, но през цялото време да сме изнервени и да си мислим за нея, което в крайна сметка отново ще доведе до това да си изядем тортичката, но този път няма да е едно парче, а цели три, или да си изядем дюнерчето, но набързо и с чувство за вина и провал – аман от мен, не мога да се справя с това здравословно хранене!

Какво да направим тогава? Когато усетим, че много ни се яде нещо или много ни се пуши, просто да си вземем нещото, за което толкова жадуваме, само че бавно, осъзнато и с чувство на радост и благодарност. Примерно, много ви се дояжда дюнер. Приемате този факт и проявявате съчувствие към себе си: „Да, сега ми се яде дюнер. Това е нормално, защото тялото ми все още не е свикнало с новите ми здравословни навици и все още жадува за старите вкусотии. Аз знам, че вече нямам нужда от този дюнер и той с нищо не допринася за здравето на тялото ми, но след като имам такова огромно желание, вместо да се измъчвам непрестанно от него, аз ще отида и ще си взема дюнер.“ Отивате и с радост си поръчвате тортичката. Сядате на уютната маса и я оглеждате от всички страни, като оставите очите си да й се насладят. Вземате виличката и бавно започвате да си я хапвате. Парченце по парченце, усещате всеки един вкус от тортичката като вниманието ви е изцяло насочено към процеса на ядене. Бавно и с благодарност си изяждате пицата. Да, беше вкусна, но не чак толкова, че да не мога без нея.

Разбира се, тук говорим само за моментите, когато изключително много ви се прияде нещо. Дисциплината е важна, затова не се оправдавайте с неистово желание за торта всеки ден. Когато спрете да се борите с това силно желание и му се отдадете осъзнато, вие всъщност виждате, че тортичката не е кой знае какво и следващия път спокойно можете да минете и без нея. А когато се борите пряко сили срещу желанието, вие започвате да идеализирате обекта на желанията си – така тортата, дюнерът или баничката заемат централно място в мислите ви и вие се измъчвате.

Много важен е и моментът с благодарността. Ако изядете тортата и после се чувствате виновни, вие си създавате емоционален дисбаланс, който пък води до още желание за нещо вредно и в крайна сметка преяждане. Всъщност една пица няма да ви навреди сама по себе си толкова, колкото чувството за вина след това.

Човешките същества имат право на изключения от време на време. Отдавайки се на желанието с осъзнаване и радост, ние се освобождаваме от него! Използвайте тази мъдра стратегия, за да напредвате към здравословните навици все по-уверено!