Интервю с Весела Ангелова – създател на практиката Жива вълна
Ще се представиш ли накратко коя си ти и с какво се занимаваш?
Аз съм Весела Ангелова. Онзи ден една приятелка каза, че повече ми отиват в мъжки род двете ми имена – Весел Ангел. Така че просто мога да махна женския род : ) Напоследък се занимавам предимно със свободни танци, свободна танцова медитация, която като структура и концепция създадох преди близо 2 години. Иначе пиша рекламни текстове и си гледам двете деца и мъжа.
Чудесно! А ще ни разкажеш ли малко повече за тези танци, които водиш?
Жива вълна е моето пространство, в което израствам, в което се развивам и се уча на разни умения за живота, защото всъщност напоследък все повече осъзнавам, че човек, учейки другите, най-добре учи себе си. Жива вълна е моето поредно детенце, което създадох на този свят преди две години и си отглеждам, а то вече доста порасна. Свободен танц е. Наричам го танцова медитация, защото чрез свободно движение човек изтръсква всичко ненужно от себе си, така както го правим в статичната медитация. Хубавото тук и доста адекватно на моя характер е, че аз медитирам чрез движения и музика най-лесно и реших, че може би има и много други хора, на които така им е по-лесно. Използваме неща, които са ни дадени от природата изконно. Танцът не от скоро се ползва за терапия, за изтръскване от стреса. Хората са го използвали от древни времена. Това е.
Прекрасно! А мислиш ли, че Жива вълна може да помогне на човек да си приема тялото и да си го обича такова, каквото е?
Мисля, че основно това може да се случи. Защото фокусът на вниманието в Жива вълна е върху тялото. Много често от няколко години насам ни залива вълна от литература, която е свързана със себеизграждане, себепознание. Четейки, ние работим основно с ума, със знанието, което е прекрасно, много е важно, обаче така се събира много енергия в главата. В един момент, на мен ми се е случвало да чета много книги, които изключително много ми отварят съзнанието, казват ми аха, ето как е било. Но това е умствено състояние! Тези неща душата ги знае, но когато не сме ги усвоили на практика, което означава, че тялото още не ги е възприело, се получава много голям стрес. Ти знаеш как стоят нещата, но не можеш да ги приложиш на практика и тогава попадаш в още по-голям стрес. Затова според мен Жива вълна много може да помогне, защото там нещата вървят успоредно с ума, тялото и душата. Но тъй като това си е все пак един танц, работим най-вече с тялото.
А ти как се научи да си приемаш тялото? Спомняш ли си дали някога си имала проблеми да не си харесваш тялото?
Да, имала съм. Дори продължавам да имам такива моменти, но много рядко. Ситуации по-скоро. Но когато бях тийнейджърка – тогава, когато човек е в период на осъзнаване, много неща те дразнят, много неща отхвърляш, не харесваш и така нататък. Тогава се превръщаш в един хейтър, тялото ти се променя, едни хормони се блъскат. Тогава имах едни ситуации, в които напълнявах, въобще доста не съм се харесвала. Но това си отмина, това беше периодът на диетите. Експериментирах всичко, което се появяваше на пазара, свързано с диети. Трудно ми е да ти отговоря как се научих да си приемам тялото. Но непрекъснато съм работила с него и винаги следя за някакъв баланс. Има периоди, в които напълнявам. Ето сега като идва Бъдни вечер, понеже на трапезата са все за мен неща – аз съм вегетарианка от 18-годишна, сега съм на 37, значи от 19 години съм вегетарианка. Та така като има семейни събирания, на които 3-4 дни не спираш да ядеш и качваш там 2-3 килограма, започваш да се чувстваш некомфортно. И просто се научих да си балансирам и без да се насилвам. Преди в тийнейджърските години прилагах насилие. Докато сега оставям да си дойде моментът, но винаги следя и за това. Постепенно добих дисциплина.
Браво! Даже и да качиш 2-3 килограма покрай празниците, си казваш – да, това е нормално.
Да, започвам да го приемам за нормално и да не се притеснявам, защото знам, че ще се възстановят нещата. И не си казвам сега от понеделник… Просто постепенно се научих да го правя. Ако не стане от понеделник, то започва просто от само себе си да намалява. Ръцете ми спират да вземат толкова много от хладилника от само себе си, по по-малко. И това става постепенно и с постоянство. Определено не препоръчвам насилието, но може би човек трябва да мине през този хард период, който да изтества всички диети. Не знам, това беше моят път. Всъщност не знам как трябва да става.
Ами да, за да види човек, че не е това начинът. То по принцип през двете крайности към средата…
Да.
А добре ти би ли казала, че се обичаш? Как се научи да се обичаш?
Ти ме връщаш в едни такива моменти с тези въпроси… Просто съм забравила, че е имало моменти, в които не съм се обичала! Защото ето сега като казваш, че си личи, че се обичам, значи сигурно е така и щом като аз съм забравила, че е имало моменти, когато не съм се обичала… Аз все по-малко се упреквам за разни неща, но не беше далече периодът ми от живота, в който много се упреквах. Много исках да се изправям в някакви неща. Водех си дневници, дразнех се от себе си. Писала съм в тези дневници какво искам да променя, какъв човек искам да бъда. Между другото сега като ме караш да правя тази ретроспекция на живота си, си давам сметка, че всъщност аз съм си начертала картина, в която искам да се позиционирам и до голяма степен съм успяла. Сега ако си изчета старите писания, дневници и т.н. сигурно ще се сблъскам с един такъв селф хейтинг вариант, който това не си харесвам, как може да съм такава, искам да бъда еди си каква. Но всъщност сега по-скоро си казвам аз съм такава, това харесвам в себе си, това бих писала, ако сега имам време да си пиша дневник. Но сега нямам.
Още един въпрос от тази поредица. Те са малко философски, но според мен са много важни! За женствеността в себе си, как си я прие?
Има едно качество, което според мен е много женствено и аз не го притежавам особено. А то е едно от най-женствените качества и това е смирението. Всъщност това, върху което в момента работя, защото нали продължавам да имам склонността да се изправям в някакви ситуации, но просто вече не съм толкова агресивна към себе си. Ами просто си следя – я да видим – а, тук пак не се смирих! А тук пак изби нали мъжът в теб! Така че, как я приех. Приемам я! В момента си преосмислям живота и това, до което съм стигнала – има една много готина книга, не съм я чела, но изключително много ме пали заглавието на тази книга, една приятелка ми я препоръча – „Това, с което си успял, няма да преуспееш”. Идеята на това нещо, тя ми каза каква е, та идеята всъщност на книгата е, че човек стига до определено ниво в живота си, става някакъв успешен бизнесмен, но оттам нататък зацикля. Просто защото за да качиш нивото са нужни други качества. И аз си давам сметка, че дотук ок, нали била съм и по-взискателна и към децата си, и към мъжа си. По-непримирима, което на едно ниво сигурно когато двойката се създава, аз мога да си позволя да бъда капризна, да тропам с крак и т.н. Даже на мъжа му харесва това, определено. Това са принципи, които е нужно всяка жена да притежава. Да притежаваш капризното момиченце, гальовното момиченце. Да притежаваш любовницата в себе си, да притежаваш кралицата. Определено в този период в живота си, когато изграждаш някаква кариера и т.н. много често избуява кралицата, защото това са качества, които са важни. Но не трябва да забравяш, че момиченцето е много важно и любовницата. Също на мен периодът от живота ми е кралица и домакиня – те доминират, защото сега децата ми са малки, аз много често си стоя вкъщи да ги гледам или да се грижа за домакинството. И кралицата, за да мога да устоявам нещата в социума. И забравям за момиченцето, което се смирява. И любовницата, която също се смирява. Когато забравиш за тези две неща, няма баланс, нещата не се получават.
