Интервю с Иво Топалов – писател и автор на блог за личностно развитие
Ще се представиш ли накратко?
Казвам се Иво Топалов, много ми е приятно, писател, автор на блог, просто Иво. Освен това съм и организатор на състезание за презентатори, оратори и разказвачи, наречено „Майстор на думите”. Това е едно състезание, в което шестима човека се изправят един срещу друг и имат нелеката задача за 15 минути да впечатлят публиката, защото тя е единственото жури, което имаме в нашето състезание. Участниците разказват истории, които са ги докоснали, каузи, в които вярват или дори презентация за нещо, за което работят. След това публиката гласува и се избира любимец за въпросната вечер. Вече са се провели 6 такива състезания, на път е 7-мото.
Бях много впечатлена, когато те видях първия път. Тогава говореше точно за зависимостите и пристрастяванията – една много сериозна тема. Това, което ми направи впечатление, е, че използваш главно личния си опит. Според теб на какво се дължи пристрастяването към храната и дали е само липса на воля и лакомия или има и нещо друго?
В никакъв случай не е липса на воля и лакомия. Но първо да направя една много важна уговорка – аз не съм психолог. Говоря от личния си опит, защото наистина имам богат опит по тази тема – отказал съм цигарите, отказал съм битовия алкохолизъм, отказал съм пристрастявания към хора и всякакви други неща, които биха могли да ни накарат да бъдем зависими от тях. Пристрастяването е по-скоро психическо състояние. Има една теория на психоложката Клои Маданс, която разглежда човешкия характер чрез шестте основни човешки нужди. Това са: нуждата от сигурност, нуждата от несигурност, нуждата от любов, да го кажем свързване и човешки контакт, нуждата от собствена значимост. Другите две са по-духовни – нуждата от израстване и последно – от принос към дадена кауза, нещо по-голямо от теб самия.
Когато нещо отговори на три от основните ни човешки нужди, ние се пристрастяваме към него. Примерно, храната какво е – моментално стопроцентово удовлетворение, т.е. ако искам да се чувствам добре мога да се нахраня и имам 100% удовлетворение. Това е сигурността. Храната може да бъде разнообразна и да отговори и на нуждата ми от несигурност. Ако намеря човек с когото да обсъждам храната си или да обичаме еднакви блюда, може да ми отговори на нуждата от свързване. Ако се храня по някаква специална диета, която изисква от мен да обсъждам с околните какво мога и какво не мога да ям, или ме кара да се чувствам по-добър по някакъв начин от другите, може да ми отговори и на нуждата за чувство за собствена значимост. И вече съм попаднал в примката. А храната може да отговори и на другите две нужди. Принос, ако я приготвям за друг и прогрес, ако готвя нови неща.
В крайна сметка, от момента, в който се нахраня, се чувствам добре. Така чрез храната мога да заместя всякакви неща от моя живот, които липсват. Ето защо това не е липса на воля, волята изобщо не играе роля в случая. Аз познавам изключително волеви хора, които са доста пълни – над 130-140 килограма. И в същото време те са едни от най-волевите хора, които познавам, с най-силна воля.
Всъщност повечето орални навици като преяждане, препиване, пушене, включително говорене, бърборене са свързани със страх от отхвърляне. Има една друга психологическа теория, според която когато имаме страх от отхвърляне е възможно да преяждаме. Аз например пушех, това беше моето пристрастяване. Аз пушех по 2 кутии цигари на ден, буквално ги палех една от друга.
Имаш предвид, че човек преяжда, защото между теб и храната нищо не застава, тоест ти си сигурен в резултата.
Ти си сигурен, че А ще доведе до резултат Б. Винаги се случва по този начин, чувстваш се добре. Тук е интересно да споменем например, че при добрите семинари за личностно развитие, които влизат по-надълбоко, а не са просто лекция, има работа, упражнения, та в много от тези семинари има правила. Примерно, бил съм на семинар, в който беше забранено да пушиш по време на семинара, а той беше една седмица. Беше забранено да ядеш освен в указаната обедна почивка, защото това е вид бягство от психическия процес, който се случва в момента. Беше забранена употребата на алкохол и всякакви медикаменти. Храната е заедно с тях, защото когато се храниш, се освобождават хормони и ендорфини в тялото. Нормално е, това е химическо пристрастяване буквално.
А ти всъщност как успя да се пребориш с толкова много зависимости?
Не е някаква гениална тайна, всъщност не е и тайна. Най-мощното средство, което някога съм срещал, е осъзнаването на това, което се случва. Ако се опиташ да направиш волево усилие не става, защото волята е изчерпаем ресурс в организма. Това е един психолог, Рой Баумайстър, той е открил, че маргаринът трябва да се направи с жълт цвят, за да се купува повече. Има изключителни експерименти. Например един експеримент, при който на децата им се дава по един бонбон и ако издържат без да го изядат, след 15 минути им се дава втори бонбон. Това всъщност е репродукция на експеримент на Рой Баумайстър, който го е провел през 50-те години и го е проследил в рамките на 30 години. Важното в този експеримент е изводът, че отлагането на удоволствието е път към успеха. Механизмът за отлагане на удоволствието, който притежават някои деца, за да издържат 15-те минути да не изядат бонбона, си е механизъм на възрастен човек, който може да планира как да спечели нещо, може да инвестира съзнателно труда си днес, за да получи наградата утре.
В този смисъл ако не знаеш, че имаш някакъв проблем, ти не можеш да се бориш с него, не можеш по никакъв начин да го преодолееш. Докато бях пушач мразех хората да ми говорят, че цигарите са вредни. Докато пиех много – всяка вечер, мразех хората да ми говорят за алкохола. И всякакви такива неща и състояния, просто мразех хората да ми говорят за това нещо. Това е първият знак, който може да ти светне, че има някакъв проблем. Ако успееш да смениш гледната точка, ако успееш да видиш ситуацията в цялостен вид, няма начин да не я промениш. Това ми се случи с цигарите, това ми се случи с алкохола. В един момент просто видях какво си причинявам и престанах да го правя от следващия ден. Просто на следващия ден, в който спрях цигарите, вече бях бивш пушач. Хората ми се смееха, казваха: „Да, да, не си пушил само един ден…”, а аз им казвах, че вече съм бивш пушач. Това е.
Тоест рече, отсече и край?
Да, между другото прочетох книга за спиране на цигарите и тогава рекох, отсякох и край. Но това беше. Просто от 40 цигари на ден до нула цигари за един ден. Даже си подарих цигарите на друг човек на следващия ден.
На какво наблягаш като храна? И мислиш ли, че се храниш здравословно?
По принцип избягвам да говоря за храната, защото тя е източник на много пристрастявания. И когато споменеш тези пристрастявания, някой може да се обиди или засегне, започват едни емоции… Това се дължи на много неща – медии, зона на комфорт, на всякакви такива щуротии. Имаме зона на комфорт и в храната – нещата, които съм свикнал да ям. Ох, какво ще правя ако изведнъж изляза от зоната на комфорта, с какво ще се храня?!
Аз лично не ям месо по много очевидна причина, по много елементарна причина – 90% от гениите, които са придвижили света напред според мен, са били вегетарианци. Толкова е просто! Никола Тесла, Алберт Айнщайн, Георги Лозанов, Чарлз Дарвин, Томас Едисон. Който се сетиш! Нютон, Бендажамин Франклин, Да Винчи – всичките са вегетарианци. Това е причината да не ям месо. Чел съм някакви неща за паметта на водата и други такива, но просто не искам да ям месо и това е, описал съм го в книгата си „Полетът на орела” и не искам да се храня с това.
В момента се храня вегански, като не съм на 100% убеден, че веганството е най-здравословният начин на хранене поради недостига на В12 при някои мои познати вегани. Но специално за вегетарианството съм убеден, че това е начинът! И то не защото аз го казвам, ами защото поредицата от всички тези учени, които изброих, го показват. Има още много.
Колкото до това дали се храня здравословно – никой не знае какво е здравословно! Не можеш да кажеш „Яж това и ще живееш 120 години!”. Има някои хора, които се опитват да го направят, но много от тях са умрели на по 70 години. Много е странно. Аз ям това, което ме кара да се чувствам добре. Ако примерно усетя, че стомахът ми се затормозява, че не мога да смеля нещо или че нещо в тази храна не ми достига, тогава променям нещо, за да намеря къде е проблемът в цялата система. Примерно като започнах да се храня вегански, изобщо не бях чувал, че има проблем с приема на В12. В един момент изпробвах една хранителна добавка и тя ми даде обратна връзка, тялото ми почувства, че има нужда от този витамин. Но понеже крайно не уважавам хранителни добавки, фармацевтична индустрия и всякакви такива изкуствени неща, реших да намеря някакъв начин да си набавя така нужния витамин и без тях. Например, има различни храни, усилени с В12. Когато започнах да се храня така цялото ми тяло се почувства много добре. Започнаха тръпки на удоволствие, просто организмът си набави някаква липса по този начин.
Между другото когато не знаех, че В12 ми липсва, си мислех, че имам абстиненция от цигарите. Защото абстиненцията се появява по един и същи начин – аз например, и много други като мен, винаги се чувстваме гладни. Когато отказах цигарите, когато отказах алкохола, абстиненцията мина по един и същ начин – чувствах се гладен през цялото време. Обърни внимание колко хора когато откажат цигарите напълняват и то много и после им е трудно да махнат тези килограми. Заместват цигарата с това нещо и се закотвят. И аз си помислих, че ми се връща абстиненцията от цигарите или поне на психическа основа, даже си купих една пуричка, за да проверя. Оказа се, че не е това. Но като си набавих В12 спря да ми се яде толкова.
