Асертивността или отстояването на себе си е важно качество за всеки един, който иска да живее балансиран живот, така че и на него, и на хората около него да им е добре. Асертивността е златната среда между саможертвата в името на другия и агресивното поведение, когато ощетяваме другия в името на това на нас да ни е добре.
В днешно време често ще чуем колко благородно е да сме алтруисти, да се държим с другите така, както искаме те да се държат с нас и да помагаме на другите, защото това е, което правят добрите хора, а пък е и добра карма. Добре е да отстъпваш. За такива дреболии не е нужно да се разправяме, нали?
От друга страна пък е добре да си егоист и да мислиш за себе си, трябва да поставяш себе си на първо място, трябва сам да се погрижиш за себе си, защото никой друг няма да се погрижи. И не бива да оставяш другите да те използват!
Толкова много насоки и постулати ни заливат отвсякъде, че човек се обърква и не знае как да се държи. Като се опитваш да отстояваш себе си в някои ситуации, хем си доволен, хем пък се притесняваш, че си наранил другия. Като си мълчиш пък и си казваш „от мен да мине“, най-често после негодуваш вътрешно и се чувстваш използван, с две думи жертва. Но подобни саможертви, при които се потискаш и пренебрегваш себе си не водят до нищо добро, защото тогава създаваш ситуация от типа губя-печелиш, която в никакъв случай не е балансирана.
Разбира се вариантът печеля-губиш, когато се чудим как да минем метър, за да ни е добре само на нас, отново не е добър. И все пак много хора бъркат асертивността с агресивност, затова нека разгледаме разликата между двете:
Асертивност
Човек изразява своите интереси, без да отрича правата на другите. Тя е ориентирана и към другите. Когато си асертивен, описваш какво искаш ти и изразяваш нуждите си чрез Аз-послания, без да изискваш околните да задоволяват твоите нужди и да се съобразяват с твоите желания на всяка цена. Асертивният човек може да поиска нещо от другия, но не притиска другия на всяка цена да му каже да. Асертивният човек умее да изразява какво иска, но и да приема отговор „не“, без да се опитва да манипулира другия или да изпада в гневни изблици или драми. Асертивният човек винаги се опитва да направи нещата така, че ситуацията да е от типа „печеля-печелиш“.
Агресивност
Човек изразява своите интереси като отрича правата на другите и често изисква от другите да задоволяват неговите желания и потребности, без да го интересува те дали са съгласни или не. Тя е ориентирана изцяло към себе си. Когато си агресивен, ти даваш оценка на другия човек и изразяваш нуждите си чрез Ти-послания и по всякакъв начин се опитваш да накараш човека насреща да направи това, което искаш. Агресивният човек не може да приеме „не“ за отговор, той е с нагласата, че другите са му длъжни. Не се притеснява да си иска, нито пък да прибягва до всевъзможни похвати да постигне своето, без значение дали ще навреди на околните.
Между асертивността и агресивността разликата е голяма и е лесно човек да се научи да ги различава. Много е полезно, когато се наблюдаваме и сме честни със себе си дали се държим агресивно, асертивно или като пасивна жертва. Същото важи и за околните – когато някой започне да изисква от вас да задоволявате на всяка цена неговите потребности, без да се интересува вие какво искате, просто сте наясно, че този човек е агресивен, а не асертивен. Но какво да правим в такава ситуация?
Как да сме асертивни в 5 стъпки?
1. Обясни
Обясни как ти виждаш ситуацията. За да отстоиш позицията си е необходимо първо да опишеш как изглеждат нещата от твоя гледна точка. Ако човекът срещу теб волно или неволно е взел предвид единствено собствения си интерес в ситуация, която засяга и теб, то е необходимо да проявиш асертивност. Важно е да обърнеш внимание и на езика на тялото, особено на гласа си, за да бъдеш асертивен. Избягвай сарказма и прекомерната вокална интензивност. Опиши и обясни ситуацията спокойно, но уверено.
2. Сподели чувствата си
След като опишеш ситуацията от своята перспектива, сподели на другия човек как се чувстваш. Разкриването на чувствата спомага за изграждането на емпатия и ти помага да избегнеш дългите тиради относно несправедливото отношение на другия човек. Тук важното е да споделиш ти как се чувстваш, а не да даваш оценки на човека насреща или да го обвиняваш.
3. Идентифицирай въздействието
Обясни на човека насреща какво е въздействието на поведението му върху теб. Отново без да обвиняваш или нападаш човека, просто съвсем спокойно споделяш какъв е резултатът от неговото поведение.
4. Запази тишина
След като предприемеш първите три стъпки, просто изчакай отговора. На много хора тази стъпка им е трудна, но тя е доста важна, защото дава възможност на човека насреща да осъзнае какво си му казал. Обърни внимание на езика на тялото си – научи се всичко в теб да изразява спокойствие и увереност.
5. Перифразирай
След като другият човек отговори, перифразирай съдържанието и чувствата на неговото послание, за да се увериш, че ти го разбираш и че той се чувства разбран. Но в случай, че другият човек е уклончив, неотзивчив или агресивен, ще се наложи да приложиш стъпките отново и да потренираш увереността си.
Разбира се тези стъпки са само обща насока, но ако не сме се научили как да бъдем асертивни, те са едно добро начало. Няма да ви се получи от първия път, вероятно няма да се получи и нито от втория, нито от третия път. Но асертивността е качество, което си заслужава усилията и всяка една ситуация, в която отстоявате себе си и едновременно с това вземате предвид и чувствата и желанията на другата страна, е една малка победа с голямо значение.
Имайте предвид, че когато оставяте другите да ви се качват на главата, не правите услуга нито на тях, нито на себе си. Да, знам, че на приказки е много лесно… И все пак много често жертващите себе си хора се сблъскват с изключителни агресивни типове точно, за да може едните да се научат да отстояват себе си, а другите да се научат да им пука и за околните. Затова следващия път, когато ви стане неудобно да отстоите себе си, си припомнете, че така правите лоша услуга на себе си, защото вместо да развивате добрия навик на асертивността, вие продължавате да подкрепяте навика да се жертвате без нужда, а на всичкото отгоре отнемате и от човека насреща урока да се научи да взема предвид чувствата и желанията и на околните, което значи двойна щета.
Така че още сега си запишете малки конкретни крачки, които ще направите в посока на асертивността. Не утре, не след 5 минути, сега!
Темата за асертивността на мен лично ми е една от любимите, защото и за мен е голям препъни-камък – да, много по-лесно е да си премълчаваш и да се жертваш без нужда, отколкото да се заявиш. Но пък всеки път, когато успееш да се заявиш, чувството е прекрасно. И поради този факт скоро ще имаме още материали по темата, така че ако ви е интересно, ни следете.
За написването на тази статия са използвани материали от Beebe, Steven, Beebe Susan &Redmond Mark; Interpersonal communication – relating to others, 5-th edition; Pearson international edition.
