Ригидната независимост

Защо е толкова трудно за някои от нас да си позволим да ни помогнат? Ако си представите спектър, при който единият край е пълна независимост, а другият – абсолютна зависимост, къде се намирате според вас? В идеалния случай сте някъде по средата или гъвкаво се движите напред и назад по спектъра според обстоятелствата. Но много хора засядат в края на пълната независимост и изключително рядко си позволяват да помолят за помощ. 

Всички ние по един или друг начин сме повлияни от социални вярвания за независимостта и зависимостта. Добре е обаче ригидно независимите хора да се вгледат по-отблизо в своите преживявания като зависими деца, за да могат да открият корените на тази своя дълбока съпротива да приемат помощ от другите. Независимостта е здрав и важен аспект от човешкото развитие, подкрепяно от много популярни вярвания: 

– Независимостта е свобода. Ти си свободен да мислиш за себе си, да вземаш собствени решения и да правиш каквото си искаш, без който и да е да те спира.

– Независимостта е сила. Имаш силата да се погрижиш за себе си, без да разчиташ на друг.

– Независимостта е безопасност. По-безопасно е да разчиташ на себе си, вместо на други хора, които биха могли да не удържат на думата си или да те наранят.

– Независимостта е уважение. Всеки уважава независимите хора. Популярният герой във филмите и книгите е вълкът единак – силен, тих и сам.

Всички тези вярвания са верни, но не съдържат цялата истина. Ето малко по-различна гледна точка за тези аспекти: 

Свобода, но на каква цена?
Ригидно независимите хора може и да са свободни да правят каквото си искат, но трябва да го правят сами. Здравите връзки изискват и двамата партньори понякога да отпускат контрола и да сложат на първо място потребността на другия. Като разчитат единствено на себе си, ригидно независимите хора всъщност ограничават живота си. Те не могат да придвижат големи задачи, които изискват участието на други. Ограничават преживяванията си като се лишават от различни пътувания, концерти, хобита и други дейности, в които е по-приятно човек да си има другар. Освен това се лишават от емоционалното и интелектуално обогатяване, с което общуването с други хора може да допринесе.

Наистина ли сме в по-голяма безопасност?
Това да се грижим за себе си, наистина увеличава сигурността, но нещото, което допринася дори повече, е да имаме близки приятели, семейство и служби, на които да разчитаме в случай на нужда. Ригидно независимият човек понякога сам се излага на опасност като гордо отказва да поиска помощ. Помислете си за възрастната жена, която отказва да приеме болногледач, след което по невнимание подпалва къщата. Ами тийнейджърът, който шофира пиян, защото не иска да се обади на родителите си за помощ? Или жената, която е прекалено горда в своята независимост, за да помоли приятел да я изпрати до колата ? късно вечерта?

Наистина ли е уважение?
Хората уважават независимостта, но не и когато е придружена с инат и ригидност. Човек уважава онези, които също го уважават. Ригидната независимост омаловажава приноса на другите, демонстрира, че те нямат какво да ни предложат и потъпква техните умения, мъдрост и щедрост. Уважение всъщност е да приемем с благодарност помощта, от която имаме нужда, а не арогантно да отхвърляме всяка подкрепа.     

Ригидната независимост се е развила поради конкретна причина. Когато осъзнаем, че прекаляваме с нежеланието друг да ни помага, е необходимо да разгледаме в конкретика, откъде идва това нежелание за чужда помощ. Корените на това най-вероятно са в детството. Човек, израснал със срам, непрестанна опасност и предателство, трудно се доверява на други хора като възрастен. Това е естествена защитна реакция. Похвално е, че сме успели да се справим с живота и сме се погрижили за себе си. Но може би вече е време да повярваме отново в хората и да им дадем шанс да се доближат до нас и да бъдат част от живота ни.

Адаптация по статията на Рена Полак, GoodTherapy.org