Автор: Стейси Херера
Днес имам съкровена връзка с тялото си, но не винаги е било така. Преди да навърша 35, аз си нямах идея какво значи да се свържеш с тялото си. Тогава възприемах тялото за даденост, напълно забравила за великолепната сложност на неговите вътрешни процеси. Знаех всичко за биологичните системи, но не знаех нищо за това как душата въздейства на тялото и колко фино е вплетена тя в това красиво физическо владение. Днес вече живея 42-ра година в това тяло и съм наясно, че през голяма част от това време то е страдало от моето невежество с грация и издръжливост. Голямо облекчение е както за мен, така и за моето тяло, че най-накрая се свързах с него и знам повече. Ето няколко истини, които знам за тялото си днес и които ми се искаше да знам преди години:
1. Тялото говори
Тялото ми общува с мен. То ми казва всичко, което е нужно да знам, през цялото време. Казва ми кога е нужно да съм по-активна и кога е необходимо да забавя темпото. То не се срамува от нуждата си да спре за момент и да си поеме дъх. Тялото ще помоли учтиво за повече зеленолистни храни и по-малко захар. То се стяга, когато ме е страх, и се отпуска, когато нещата се успокоят. Тялото предчувства опасността и усеща удоволствието. То обича звука на дъжда и никога не се е радвало на миризмата на миди. Тялото си иска това, от което се нуждае, и не го е страх да вика ако не го чувам.
2. Промяната е нещо нормално
С годините всеки от нас остарява – някои по един начин, други по друг, но тялото със сигурност се променя с годините. Появяват се бръчици, косата малко по малко побелява, гравитацията започва да печели. Но аз не си поставям за цел да се боря с възрастта, по-скоро предпочитам да я приема. Да, не съм същата жена, която бях преди 10 години, и това не е метафора. Това е факт. Тялото ми се променя, защото то постоянно се обновява. И както при всичко във вселената, еволюцията не е нещо избираемо, а нещо необходимо.
3. Чувствата ни задвижват
В миналото прекарвах много време, вкопчвайки се в чувствата си. Но се научих, че емоциите и чувствата всъщност са сигнали, на които е необходимо да обърнем внимание, след което да предприемем някакво действие съгласно тях. Чувствата ми показват какво наистина мисля за хората и обстоятелствата. Те дават допълнително измерение на опитностите в моя живот. Но когато се вкопча в тях, паметта за тези чувства засяда в тялото ми, което предизвиква възпаление и напрежение. И ако ги задържам прекалено дълго, в резултат се разболявам.
Понякога се преструвам, че не чувствам нищо, но това никога не е истина. Липсата на чувства е илюзия. Само защото не винаги съм достатъчно осъзната за това как се чувствам, не означава, че тези чувства не ми се отразяват. Но когато напълно присъствам в настоящето, мога да почувствам всичко. Чувствай. Асимилирай чувствата. Освободи се. И повтори ако е необходимо.
4. Матката си има своя мъдрост
Животът започва в утробата и в действителност се оказва, че вратата към живота е и врата към творчеството. Дълго време си мислех, че усещам интуицията си в стомаха, но не бях права. Интуицията всъщност изпраща своите сигнали от едно място, разположено малко по-надолу. Мястото, където е разположена матката, е също и мястото, където душата общува с източника. И когато се хармонизирам с нея, мога да чуя своя вътрешен навигатор силно и ясно. Когато остана в тишина и фокусирам вниманието си върху енергията на матката, мога да усетя присъствието на своите предци и чувам езика на космоса. Матката ми е изпълнена с мъдрост и винаги е в хармония с вибрациите на истината.
Тялото има да ти каже истини. Твоята истина може да е различна от моята, защото всички сме уникални. Но се обзалагам, че тялото няма търпение да ти сподели много неща, така че започни да го слушаш внимателно. В това тяло ще живееш докато си на Земята. Така че настани се комфортно в него и му обърни внимание.
Източник: mindbodygreen.com
Превод: Емилия Цанева
