Събития

Семинар „За тялото с любов“ – София – 20.12

By ноември 24, 2018септември 29th, 2021No Comments

the_lost_song_by_sssssergiu-d2yumyaТялото е една високоефективна система, която всеки ден извършва жизненоважни процеси, за да можем ние да живеем. В допълнение към осигуряването на физическото ни съществуване, тялото ни дава важни сигнали за това как се чувстваме в момента, наред ли е определена ситуация и дали изборът, който сме на път да направим, е оптималният за нас. Но въпреки огромните добрини, които тялото прави за нас всеки миг, много от нас просто се изключват от него, не желаят да го усещат, не го харесват, постоянно си мечтаят как да го модифицират, сравняват го с нечии чужди тела, лишават го от приятно движение, ценни хранителни вещества и радостни усещания. И така в един момент този прекрасен наш служител тялото се превръща във враг, с който всеки ден се води война. Но колкото и ожесточена война да водим с него, има път към сключване на мир. Нашият семинар е посветен именно на това.

На семинара „За тялото с любов” ще обърнем внимание на:

  • Откъде произлиза това да възприемам собственото си тяло като враг и проблем?
  • Какво помага да се свържа отново с тялото си?
  • Как да си обичам тялото без значение колко килограма тежа?

Заповядайте!

Дата: 20.12.2018 г.

Час: 19:00 – 21:00

Място: HourSpace, ул. Иван Вазов 38,  ет. 2 – София

Вход: дарение по лична преценка

Внимание! Местата за семинара са ограничени, затова предварителното записване е задължително! Моля пишете ни на имейл: office@zdravaistoria.com, за да се запишете за семинара. В случай, че се запишете, но поради непредвидени обстоятелства не можете да посетите семинара, моля предупредете ни предварително.

За водещата: Казвам се Емилия Цанева и съм създател на проекта „Здрава история“. Аз съм магистър психолог, гещалт терапевт в обучение и групов фасилитатор към ирландската асоциация за хранителни разстройства BodyWhys. Темата за тялото ми е много скъпа и важна. Години наред водех война с моето тяло, мразех го, държах го гладно, после пък му давах прекалено много неполезна храна, карах го да тича, броейки колко калории е изхабило, не се вслушвах в сигналите му изобщо, постоянно го сравнявах с телата на други жени – с две думи бях доста деспотичен господар на това мило тяло. Но за мое щастие най-накрая осъзнах, че моето тяло е мой приятел и може да ми носи много радост, а грижите за него могат да бъдат удоволствие.

Оставете коментар