Интервю с Анастасия Димитрова – водещ на интелектуалните тренинги “Скоростно четене” и „Суперпамет- мнемоника”
Какво представлява скоростното четене?
Скоростното четене има много синоними и можете да го срещнете като грамотно, рационално, динамично, бързо, активно четене. Общо взето повечето от нас четат на нивото, на което са чели в трети клас, оттам нататък средностатистическият човек не се е занимавал да усъвършенства този навик. Ние можем да четем много по-качествено, много по-бързо, с повече разбиране и с по-малко натоварване, без да имаме затруднения с трудна литература, дебели книги, учебници. Това е моята цел – да създам нови навици за работа с текст, защото четенето е много повече от това, което сме научили в началното училище.
Много хора си мислят, че ако четат по-бързо, едва ли не ще разбират по-малко, защото ще четат нещата отгоре-отгоре. Това вярно ли е?
Типично грешно мнение за скоростното четене. Всъщност, високата скорост на четене е вторичен продукт и произхожда от факта, че ние много по-добре разбираме написания текст и следователно няма нужда да се бавим. По-бързо се ориентираме в текста и можем да наблегнем на важните и смислени неща.
Какво представлява мнемониката?
Мнемониката е много древно изкуство за запаметяване и води началото си от древна Гърция. Името идва от гръцката богиня на паметта Мнемозина. Връщайки се към училище, нашите учители са казвали „Това го научете, деца!“, но са ни давали много малко техники за запомняне – основно учене наизуст и смислово запомняне, свързано с логиката. Оттам нататък ние сме безсилни и не знаем как да запаметяваме. Точно с това се занимава мнемониката – учи ни на изкуството да боравим с информацията така, че да я запомним с лекота.
Как успяваш да приложиш прочетеното на практика? Чудесно е да четем много книги, но ако знанието ни остава само в главата, нещата не се получават особено добре.
Това за мен е основно правило – всичко научено би трябвало да се прилага на практика. В никакъв случай знанието не бива да остава на теория. И това помага и за по-бързо четене. Не обичам думата бързо, защото тя включва някаква припряност, за да се наблегне на бързината. Затова и чета книги, които биха били полезни, за да мога нещата, които черпя от там, да ги прилагам. Това е една от целите ми, поради която толкова си прецизирам четивата.
А как си избираш коя книга да вземеш и да четеш и коя да оставиш? Понякога е доста трудно да си избереш кое е подходящо за теб.
Трудно е наистина, защото изборите, които правим в живота си, са от ключово значение. Най-лесният начин е да заложа на книги, препоръчани от хора, които харесвам, уважавам творчеството им, заниманието им, това, което те правят за себе си и за света. Това е един от начините за избор на книги, било с практическа насоченост, било художествена литература. Голяма част от класиците правят избора ми безпогрешен.
Как да си поддържаме първоначалния ентусиазъм, когато се захванем с нещо ново? Често в началото сме силно ентусиазирани, в един момент обаче това се изгубва.
Първо, желанието трябва наистина да идва от нас. Да не е от приятели, да не е защото е модерно, да не е продиктувано от родители или пък защото някой го очаква от нас.
Второто условие е – да има практическа насоченост. Вие ще кажете: „Да, но рисуването, например. Аз искам да си рисувам за удоволствие, прекарвайки си хубаво времето, за каква практическа насоченост може да става дума?“ И все пак дори подобно занятие има огромна практическа насоченост, защото в този момент ние творим, а именно творчеството поддържа мозъка ни здрав, млад и буден. В този момент, ние всъщност получаваме удоволствие, общуваме с красивото. Това е вид медитация – съсредоточаваме се върху една дейност и това е времето в което постоянният ни вътрешен диалог спира и ние си почиваме. Какво може да е с по-практическа насоченост от това да сме щастливи и да си даваме възможността да изразяваме себе си. Ако искаме да постигнем нещо повече, например, да усъвършенстваме щрихите си – нашето занимание ще ни подтиква да не спираме да се учим и да вървим напред.
Мисля, че това са двете основни неща – да имаме наша вътрешна мотивация и да имаме цел. Например, ако учите език, го правите, за да работите с партньори от дадена страна или да четете любимия си автор в оригинал. Или ще изкарате шофьорски курсове, за да си купите кола и да обиколите Европа. Разбира се, има и други механизми, които също работят, дори робуването на модата при някои хора сработва, но нашата цел е все пак да сме щастливи. Успехът невинаги е равен на щастие, тоест в очите на другите ние сме успешни, дори богати, но вътрешно не е ясно дали това е истинското ни аз.
Трудно ли ти е и как успяваш да намериш баланс между работата, личния живот и хобитата?
Не ми е трудно защото това, с което се занимавам, изключително ми харесва и работата ми прелива в хобито, хобито в работата. Мисля, че намерих онова, което ме прави щастлива. Например, не съм изморена след тренингите, а се чувствам заредена от проведеното занятие.
Ти винаги си много усмихната, много лъчезарна, как успяваш да поддържаш позитивната си настройка?
В интерес на истината, аз всъщност съм доста тъжен, дори критичен човек. Но в мен живеят няколко човека, така че изглеждам усмихнат екстраверт, а в същото време според мен, съм философски настроен интроверт. Може би тази борба, някак си поддържа баланса. Аз съм сигурна, че човек не може винаги да бъде усмихнат и ведър. Това не е естествено. Както и вечно да си в дупка, депресивен, вечно тъжен. За мен нормалното е да се сменят настроения, нива на енергия, приоритети, подобно на сърдечния ритъм: сърдечният мускул ту се свива, ту се отпуска. Това е животът – кардиограма. Не може да си само горе, не бива да си само долу. Истината за мен е в баланса.
За повече информация относно тренингите по „Скоростно четене” и „Мнемоника”, разгледайте сайта на Анастасия: www.zenom.pro
