Автор: Емилия Цанева
Понякога сутрин се събуждаме в прекрасно настроение. Спортува ни се. Пълни сме с енергия. Нямаме търпение да придвижим още нещо, за да се доближим до целите си. Нещата се случват с лекота, хората са мили с нас и дори ни се случват приятни изненади. Щеше да е истински рай ако всеки ден се събуждахме в такова настроение и нещата ни се случваха така гладко. Тези дни обаче често се редуват с едни други сутрини.
Днес се събуждаме с едно тягостно усещане. Не ми се занимава, няма смисъл. Изморена съм. Днес няма да спортувам. Нищо не съм свършила, нищо не съм постигнала. Нищо не ми се получава. Няма смисъл да опитвам, така или иначе няма да се получи. Влачим се през деня и вътрешната критика нараства. Не съм продуктивна. Не си спазих обещанието към себе си да спортувам. Навсякъде около мен е хаос. Нищо не се случва както го исках. За нищо не ставам. Нямам сили и желание за нищо. До края на деня така съм се хлъзнала по спиралата надолу, че нещата изглеждат още по-зле, отколкото са били сутринта.
Редуването на дни, когато всичко се случва с лекота, с дни, когато има много трудности по пътя, е нещо нормално. Животът не е само цветя и рози, има си и трудности – при всеки е така. Хубавите неща ни зареждат и подкрепят. Трудностите развиват волята и характера ни. Това е естественият ритъм на живота, точно като диаграмата на сърцето – нагоре и надолу, нагоре и надолу. Тъжната част от нещата е, че някои хора имат склонността да използват моментите надолу, не за да градят характер, а за да се нараняват и саморазрушават. Ето няколко предложения какво можем да направим, за да се подкрепим, вместо да си вредим:
Сравнявай се само със себе си
Сравнението с другите е най-бързият начин да се нараним. Винаги ще има някой по-красив, по-умен, по-успешен, по-здрав, с по-привлекателен партньор, по-слаб, по-натрениран, по-щастлив, без значение колко неща сме научили, развили, създали. Социалните медии могат да са благословия, ако ги ползваме като източник на идеи как да създадем нещо хубаво в живота си, но могат и да са истинско проклятие, ако ги ползваме, за да страдаме като се сравняваме. Първо, в социалните медии човек най-често публикува единствено моментите, когато пулсът на живота е нагоре, но моментите надолу ги пази за себе си, което създава една илюзия за перфектност. Второ, всеки си има своя път в живота и се налага да избира в какво да инвестира времето и енергията си. Да, в момента не пътувам до интересни места, но пък си завършвам образованието. Да, в момента нямам партньор, но пък ме повишиха в работа. Когато си в лошо настроение, не си позволявай да се сравняваш с другите, а съзнателно си припомни колко си се развил и какво си постигнал.
Запретни ръкави
Когато сме в минорно настроение, импулсът е да не правим нищо. Ако се поддадем на инерцията и цял ден просто си скролваме на телефона или гледаме серия след серия от някой сериал, в края на деня ще се чувстваме още по-зле, особено ако всъщност сме имали намерението да свършим нещо, но поради лошото настроение сме отлагали цял ден. Не можем постоянно да тичаме – разбира се, че имаме нужда и от почивка, въпросът е човек да си я даде съзнателно и наистина да я ползва да си отпочине, не после да се самонаказва заради бездействие. В такива дни можеш съзнателно да си позволиш няколко часа мързелуване с конкретен край, след което да се захванеш с едно важно нещо за теб. Да, в началото няма да имаш енергия, няма да ти се занимава, може дори да започнеш да се критикуваш, че не го правиш достатъчно добре – няма значение. Просто продължи да се занимаваш с важното нещо, което си си избрал, и в един момент ще усетиш как неусетно се чувстваш малко по-добре.
Дай си подкрепа
Ако някой е бил груб с теб, защо ти е да се наказваш допълнително като го предъвкваш отново и отново и отново? Или имаш конфликт с някой и се чувстваш зле, защото мразиш конфликтите, искаш просто да се скриеш от ситуацията, чувстваш се като лош човек в нея. Няма как всички да са мили към нас, нито пък можем да вървим през живота без да попаднем в конфликтна ситуация. Конфликтите не са никак приятни, но преминаването през тях може да ни научи на много, както и да направи връзката с другия още по-здрава. Ако се опитваме по всякакъв начин да избягаме от конфликтите, в крайна сметка сами се ограбваме – личният ни живот и работата страдат. Да, не е приятно когато някой ни нагруби или не е доволен от начина, по който сме действали. В такива ситуации имаме нужда от грижа и подкрепа, а не от допълнително сол в раната. Можем да си припомним предишни такива моменти, през които сме преминали живи и здрави, можем да прочетем някоя книга по темата или да поговорим с някой, който би ни разбрал. Нежност към себе си в такива ситуации, не самонаказание чрез компулсивно премисляне.
Раздвижи се
Да, знам, че в такова настроение имаш сили само да лежиш свита на кълбо в леглото. Знам, че всичко е мрачно, гадно и тежко. Това ли искаш за себе си? Да седиш при мрачно, гадно и тежко цял ден? Може и цяла седмица! Не? Чудесно! Тялото ще ти помогне. Когато се раздвижим, това ни помага да излезем от главата и вечната критика към себе си. Пусни си музика и се раздвижи. Но си пусни не тъжна и депресираща музика (най-често към това посягаме в такива моменти), а весела и енергична. Точно така! Усили я и си потанцувай. Или излез в парка и го обиколи 3 пъти. Просто се раздвижи. Ще ти стане по-добре.
Обърни се към психотерапевт
В случай че минорното настроение е станало по-скоро правило и не си спомняш откога не си имала хубав ден, ако преобладават мислите, че няма смисъл и за нищо не ставаш, не чакай нещата да се влошат, а се обърни към психотерапевт. Колкото по-рано вземеш мерки, толкова по-добре.
Не се наранявай по инерция. По-добре за всяко нещо, което правиш или не правиш, си задай въпроса – това подкрепя ли ме или ме разрушава? Бъди мила със себе си.
Благодаря за вдъхновяващата статия! Наистина соц.медиите днес могат да ни „разбият“, ако ги ползваме
за сравнение, а не за нова гледна точка.