Тяло

Тялото ми – приятел или враг?

By юни 25, 2019февруари 10th, 2022No Comments

Автор: Емилия Цанева

Какво ви минава през ума, когато чуете думите “моето тяло”? Дебело, кльощаво, грозно, нови бръчки. Бели коси, които трябва да се прикрият, трябва да отслабна, ох, този целулит. За нищо не ставам, извън контрол е, не се справям. Колко от нас изпитват радост и благодарност, когато си помислят за своето тяло? Тъжно малък процент. Свикнали сме да го свързваме основно с проблеми и желание за промяна. Не толкова с радости, благодарност и блаженство. На какво ли се дължи това? 

“По дрехите посрещат, по ума изпращат” е казал народът. Тялото е първото нещо, което околните забелязват в нас, това как изглеждаме. Нормално е да се замисляме какво впечатление оставяме у околните, но наистина ли е необходимо постоянно да търсим недостатъци в тялото си? Във всяка епоха си има стереотип за красота. В нашето време се цени идеалното, вечно младото, в топ форма винаги, недостижимото тяло. Множество реклами разчитат на това и ни нашепват, че без техният продукт не сме достатъчно добри и няма да сме щастливи, успешни или обичани. И ние вярваме. Подвеждаме се, че ако тялото ни не е вечно младо и идеално, никой няма да ни обича и никога няма да сме щастливи. 

А тялото?

Как ли се чувства то? Източните народи казват: “Ти не си тялото”. Но това не значи, че тялото не е част от нас. Ние не сме само тялото, но тялото е една жизненоважна част от нас. Неговата функция е да ни поддържа живи, да ни придвижва, да ни свързва с другите хора и околната среда. А не да е просто една поставка за нашата глава или постоянно бойно поле за манията ни да сме перфектни и вечно млади. Тялото има и други функции – дава ни ясна индикация за това как се чувстваме в момента. Дали се усещаме “на място” с нещата, които се случват в живота ни. Подсказва ни кое е за нас и кое не е. Тялото е наш приятел, който ни служи вярно и ни говори непрестанно. Само че ние най-често не желаем да го слушаме. Игнорираме го. Опитваме се да го набутаме в стереотипа за харесвана фигура. Не се вслушваме какво ни казват неперфектните му форми. Та на кого му е притрябвало да слуша нещо толкова неидеално? 

Аз не искам идеално тяло, не искам и вечно младо тяло. Здраво тяло – да, щастливо тяло – да, няма нужда да е идеално и без бръчки. Достатъчно ми е, че усещам вятъра по кожата си, че имам ръце да прегърна любимите си хора и мъдрост да чуя кога на тялото му е писнало да седи на стола и има нужда да се пораздвижи. Благодарна съм за тялото, което имам, с всичките му килограми и неидеалности. Не е нужно да е перфектно, за да му се радвам и да си го обичам. 

Всеки си има кусури

В крайна сметка всички ние имаме единствено тук и сега, не знаем какво следва утре. А колко години от живота си съм пропиляла с мислите: “Само да отслабна и ще съм щастлива!”, “Само най-накрая да достигна желаните килограми и ще имам прекрасния живот, за който съм си мечтала”. О, какво разочарование! Дори и човек да постигне желаното си тегло, това не гарантира вечно щастие. Стига да иска, човек винаги ще намери за какво да мрази тялото си и с какво да си съсипва щастието. Бръчки, бели коси, болежки, бенки, белези… Списъкът може да нараства с всяка година. Ако гледаме тялото си под лупа с критичния си ум, винаги ще си намерим причина защо да се мразим и защо не заслужаваме да ни обичат. 

Почувствай си тялото

Но хайде да пробваме да погледнем на собственото си тяло със сърцето си, просто да го почувстваме за момент и да му признаем колко много ни е дало за всичките години, през които сме на земята. Именно тялото ни свързва със сегашния момент и именно тялото ни дава възможност да се почувстваме живи и щастливи сега. Умът притихва и ни оставя да се насладим на мига. Тялото не иска много – движение, което се усеща приятно, здравословна храна, почивка и по някоя и друга милувка, за което се отплаща богато. Единственото, което е нужно, за да стане наш приятел, е да погледнем на него чрез сърцето си и да си позволим да се радваме на живота сега, не след години, когато евентуално ще сме идеални.  

Вместо с всяка година да си увеличаваме списъка с неща, които не харесваме в тялото си, е време да започнем свитък какви прекрасни неща ни дава тялото и по какви най-различни начини можем да му се радваме. От нас зависи.

Оставете коментар