д-р Андреа Брандт
“Веднага спри да ревеш!”
“Не ми дръж такъв тон!”
Може би днес не чувате подобни изказвания по свой адрес, но нещата, които вашите родители са ви казвали, когато сте били ядосани като деца, най-вероятно все още са запаметени във вас.
Начинът, по който родителите ви са изразявали собствения си гняв, най-вероятно също ви е научил на доста неща – например, че е препоръчително гневът да се избягва, че тази емоция е лоша или че когато гневът се изразява, някой винаги бива наранен. Казано накратко, много е възможно изживяванията от детството да са създали у вас трайни емоционални рани, които да повлияват на взаимоотношенията ви като възрастни днес.
Когато човек е ядосан, тялото му започва да произвежда хормоните на стреса, като по този начин изключва рационалната част от мозъка му. Като последица от това той може да бяга, да се крие, да атакува или да отрича в зависимост от начина, по който е бил отгледан. Много често автоматичната реакция на гнева, която сме изградили в детството и е с нас и днес, е такава, която ни наранява.
За щастие рани като тази могат да бъдат излекувани. Когато понаучим някои неща за гнева, ние сме способни да намерим по-добър начин да се справим с тази емоция. По-долу можете да прочетете седем неща, които е добре да знаете за гнева, предизвикан от емоционалните ни рани, и как да си помогнем той да не контролира живота ни:
1. Потиснатият гняв е като вулкан
Гневът може да накара околните да изпитат неудобство или страх, ето защо вашите родители най-вероятно са ви окуражили да го потискате, а не да му давате израз. Проблемът с потискането на гнева обаче е, че той не изчезва, а се натрупва и предвид колко е експлозивна неговата природа, има голяма вероятност той да изригне по вреден начин, включително под формата на физическо заболяване, депресия и самосаботиращи поведения.
2. Гневът се опитва да ви каже нещо
Гневът е начинът, по който мозъкът ви съобщава, че нещо ви разстройва. Ако някой каже или направи нещо, което ви ядосва, а вие игнорирате тези чувства, то вие игнорирате и самата причина за гнева. Но ако нещо е достатъчно важно за вас, че да предизвика гнева, определено е твърде значимо, за да бъде подминато.
3. Тялото ви съобщава кога сте ядосани
Гневът често се развива толкова бързо и интензивно, че е трудно човек да разпознае, че въобще е ядосан, преди да е реагирал. Когато се научите да разпознавате усещанията за гнева в тялото си, например горещина в лицето, напрежение във врата и други, ще можете да удължите времето между ядосването и реакцията.
4. Реакциите могат да бъдат контролирани
Когато приятел каже нещо болезнено, партньорът се държи дистанцирано или детето се инати, в нас може да се разпали гневна искра, която ни кара да реагираме по вреден начин. В момента може да ви се струва невъзможно, но с малко практика човек може да се научи да управлява реакциите си в такива ситуации. Когато не отговаряте на дразнителите импулсивно, вие можете да вземете предвид ситуацията и да изберете начин на действие, който ви служи по-добре.
5. Детството може все още да предизвиква гняв у вече възрастния човек
Нека разгледаме следния сценарий: когато сте били дете вашият баща ви проверява домашното след вечеря докато си пийва четвъртата си чаша бира за вечерта. Той винаги намира нещо грешно в домашното ви и ви обижда, наричайки ви “глупав” или “мързелив”. Но вместо да си кажете, че баща ви е алкохолик, вие сте развили страх от критиката, както и схващане, че всеки вид критика е унизителна. Когато като възрастен шефът ви кара да преправите доклада си, защото има грешки, вие отговаряте с гняв, но всъщност това, което предизвиква реакцията ви е не толкова свързано с шефа ви, колкото с баща ви.
6. Реактивността мълчаливо разрушава взаимоотношенията
Когато се опитвате да говорите с партньора си, докато някой от двамата реагира автоматично под въздействие на емоциите си, няма как нещата да вървят добре. В такъв момент вие говорите един през друг или просто не слушате партньора, а само си мислите какъв ще е вашият следващ аргумент, за да спечелите спора. Но в крайна сметка и двамата губите, защото никой не слуша. Подобна реактивност може да доведе до връзка, в която единият или и двамата партньори са постоянно нащрек от страх да не предизвикат поредния скандал, докато на проблемите в основата на разгорещените спорове така и не им се обръща внимание.
7. Осъзнатостта е противоположна на реактивността
Добрите взаимоотношение не са случайност. Когато човек подхожда към гнева си по нездравословен начин, това пречи както на самия човек, така и на партньора му да задоволят нуждите и желанията си. Осъзнатостта е разковничето за здравословните реакции спрямо предизвикателствата и гнева, тъй като осъзнатостта е противоположното на реактивността.
Как да продължим напред?
Първата стъпка към това да променим начина, по който си взаимодействаме с другите, е да идентифицираме проблемите и да поемем отговорност за тях. Бъдете честни със себе си и разгледайте осъзнато ролята, която е играл гневът във връзките ви досега. Само тогава можете да се научите да достигате до чувствата си и да ги преработвате. Когато човек се отдаде на това да промени мислите и поведението си, той си връща силата да направлява своя живот. Прилагайки осъзнатостта за лекуване на емоционалните си рани, ние можем да продължим напред в духа на прошката и благодарността.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/godlytoy
