Ако сме свикнали да се грижим първо за другите и винаги да им се притичаме на помощ, в един момент когато започнем да се грижим повече за себе си и да казваме „не“, когато така го усещаме, е напълно възможно да започнем да се притесняваме, че сме станали големи егоисти. Да, възможно е да отидем от едната в другата крайност, но в крайна сметка, когато помагаш, защото така трябва, а не защото ти идва от сърцето, помощта надали е чак толкова полезна, нали? А когато се погрижиш добре за себе си, така че да се почувстваш доволен от живота си, тогава се появява и желанието да даваш на околните и то от сърце.
Темата е интересна. Често пъти добрите души прекаляват с помощта за другите, забравяйки за себе си, което в един момент може да им дотежи и да започнат да си задават въпроса – върша толкова добри дела, защитавам благородни каузи и т.н., а не се не се чувствам достатъчно щастлив и удовлетворен, изморен съм, започвам да приемам нещата като задължение. Така е защото сме забравили да поставим в списъка и себе си поне наравно с останалите. За да можем да дадем нещо позитивно и добро на другите първо трябва да го имаме в достатъчен запас в себе си. Казано по друг начин няма как, ако чашата ни е празна да налеем на останалите от нея. В добрия смисъл е полезно дори да поставим себе си на първо място без да ставаме слуга на егото си, защото когато имаме в себе си достатъчно любов, жизненост, позитивна енергия, тогава ще можем с радост да раздаваме и на хората около себе си! Всичко е въпрос на осъзнаване, разбиране и баланс. Преди да се втурнем да помагаме на света около нас е добре да намерим и изградим себе си като личност. Намирайки себе си, добрата опора и призванието си в живота, зареждайки се с положителна енергия можем да направим избора да бъдем служители, тоест да помагаме на другите. В същото време дадената помощ е добре да е балансирана, за да не се получава зависимост на приемащия от даващия. Тези истини, както и много други откриваме бавно и полека, вървейки по пътя на собственото си самоусъвършенстване :)! За пътеводител съм ползвал прекрасната помощ на посланника Нийл (книгите му), който бе в наскоро София и много други източници!