ДуховностХранене

5 духовни урока, които научих от пристрастяването към храната

By май 12, 2014януари 3rd, 20226 Comments

снимка: Deviantart/Queens revenge

От Изабел Фоксън Дюк

Толкова дълго време се борех с отношенията си с храната. Правех диети, гладувах, тренирах докато вече не можех да дишам, но без значение от всичките ми усилия, нещата винаги завършваха по един и същи начин – просто не можех да се отлепя от кутията с курабийки. Чувствах се пристрастена към храната, бях абсолютно неспособна да се отърся от желанието да изям всичко, което видя, и в същото време бях като погълната от всяка една хапка.

Толкова дълго се борех с това. Мислех си, че само ако успея да оправя хранителния си режим, тогава всичко би се наредило. Или може би млечните продукти бяха проблема? Или големината на порциите? Или…с каквото друго решите да попълните празното място.

Но в действителност проблемът ми нямаше нищо общо със самата храна. Всъщност ставаше въпрос за духовен проблем. Проблем, който обхващаше повече сфери от моя живот, отколкото осъзнавах. И когато най-накрая се справих с „истинските предизвикателства”, проблемите с храната се решиха от само себе си. Просто „хоп” и ги нямаше. Магия!

Така че ето няколко урока, които научих от тази опитност:

1. Нещата от външния свят никога няма да могат да ме задоволят напълно.

Вещ, пътуване или дори човек – нито едно от тях не е надежден източник на щастие. Един ден това „нещо”, което в момента си мислим, че е толкова секси и привлекателно, просто няма повече да ни прави щастливи. Това го видях при храната, установих го и с работата, и с мъжете. И все пак сякаш все още имам нужда нещо да ми го напомня от време на време.

2. Нещата извън мен имат сила единствено ако аз им я дам.

Когато се почувствам „контролирана” от нещо извън мен (без значение дали това е храна, мъж или работа), в действителност аз съм избрала да дам на нещото този контрол, най-общо като позволявам на резултата от това нещо да определя моята себестойност. Но нищо извън мен не би могло някога да ме изпълни изцяло или наистина да ме определи и моя работа е да запомня това.

3. Проучването винаги ще бъде по-силно от съпротивата.

Когато се боря с това дали да не направя нещо, за което знам, че е „лошо” за мен, съпротивата като стратегия се проваля по всички параграфи. Обикновено не се спирам при мисълта „Хммм, може би просто трябва да оставя вилицата!”. Това, което мога да направя обаче, е да се запитам защо правя това, което правя. Натрапчивото поведение като цяло е техника, която развиваме, за да се справим с чувства или скрита несигурност. Без да обърнем внимание на тези истински въпроси, кутията с бисквити винаги ще побеждава.

4. Моето тяло знае всички отговори, необходимо е просто да му имам доверие.

След години диети и позволяване на други „експерти” извън мен да ми казват какво да ям, сега аз виждам, че единственият верен и сигурен източник на напътствия относно това какво да ям, се намира вътре в мен. Много интересен е фактът, че същото се случва и с любовта, работата и семейния живот.

5. Никога няма да бъда и никога не съм била идеална. И това ми се струва прекрасно!

Докато не приемем факта, че яденето си е хаотично изкуство, а не точна наука, в нас възниква борба. Същото важи и за връзките, вземането на решения и всички други сфери, в които имаме склонност да си мислим, че има „правилен начин”.

Начинът, по който правим нещо, е начинът, по който правим всичко. Днес съм напълно наясно, че отношенията ми с храната са мой учител – това е практически терен, на който уча истинските уроци, които трябва да усвоя докато съм тук на земята.

Източник: www.mindbodygreen.com

Превод: Емилия Цанева

6 коментари

  • Мария каза:

    Много интересна статия! Изобщо целият сайт е много мотивиращ!Трудно е човек да анализира себе си! Един такъв поглед отвън е като проблясък и наистина полезен, за да не се самозалъгваме! Успех по пътя на усъвършенстването! 🙂

  • Елеонита Мирчева каза:

    Благодаря за интересната статия. По точно казано нещо по въпроса с храната не съм прочела никъде до сега! Заслужава си да се замислим.

  • Александра каза:

    Усетих израза „Храненето е хаотично изкуство“ като важен за себе си. П.п. аз съм математик 🙂
    На тази тема съм отдавна. Хем мога да се подпиша под всяка теза от статията, хем сякаш още не ми се получава, и след дълго „слушане на тялото „, пак опрях до експерти. В мен има саморазрушителен стремеж, който се проявява най-лесно и често в яденето, и иска опознаване и… не знам вече, може би съобразяване? Приемане. Борбата не помогна особено.

Оставете коментар