Депресия

Нямате енергия за нищо, нищо не Ви радва, не Ви се става от леглото сутрин, не искате да виждате хора, обичайните любими дейности не са Ви интересни. Потиснати сте, не виждате смисъл в нищо, отвътре Ви е едно такова празно. Наблюдават се промени в апетита, промяна в съня, проблеми с концентрацията. Понякога има налични и мисли за самоубийство. Когато това състояние е налице две седмици и повече, най-вероятно става въпрос за депресия.

Депресията се разделя на два вида - реактивна и ендогенна.

Реактивната депресия настъпва в резултат на конкретно събитие - загуба на близък човек, тежка раздяла, развод, загуба на работа. При нея сравнително лесно може да се открие в кой момент е започнала и какво всъщност тежи на човека. Реактивната депресия представлява естествената реакция на организма да се отдръпне от околната среда, за да съхрани енергията си, докато успее да се напасне на новата ситуация. С подкрепа и разбиране какво се случва с организма и поради каква причина, реактивната депресия се разсейва до около 6 месеца.

За разлика от реактивната депресия, при ендогенната не винаги може да се открие ситуацията, която е отключила депресията. Този тип депресия често е свързан с налична травма, за която обаче човекът най-често не си спомня. Просто има потиснато настроение, не вижда смисъл и това състояние се проявява не за първи път в живота му. Понякога има отключващо събитие като някоя загуба например, но депресията е там още преди нея. Тоест загубата просто извиква депресията на повърхността, но не е причината за нея. При ендогенната депресия често се наблюдава генетично предразположение - тоест други членове на семейството също страдат от нея. Обикновено са налични мисли за самоубийство, дори опити. При ендогенната депресия може да се наложи консултация с психиатър, съответно медикаментозно лечение. Терапията в този случай е по-продължителен процес, тъй като депресията вече не е просто реакция на външно събитие, а се е превърнала в част от личността.