Автор: Емилия Цанева
Чувството за малоценност е усещане, че си нещо по-малко от другите. Не си достатъчно добър. Не можеш. Не знаеш. Не се справяш. Не си дорасъл. Не заслужаваш да те хвалят, хората са се заблудили. Объркали са се нещо. Не разбираш защо ти гласуват доверие, защо ти се обаждат. Все пак за нищо не ставаш. Усещането е сякаш физическите години си вървят и се трупат, а една част от психиката е замръзнала в миналото и си остава на нивото на едно малко безпомощно дете. И това малко дете плаче ли плаче, че не може да се справи. Съмнява се в себе си и му е много трудно да живее живота на възрастните. Ти не си това дете обаче. Някога си бил, носиш тази част вътре в себе си, но днес вече си някой друг – зрял човек с опит.
Осъзнай откъде идва чувството за малоценност
Осъзнаването е основният инструмент, за да се сбогуваш с усещането, че си нещо по-малко. Важно е всеки път, когато усетиш, че се съмняваш в себе си, да проследиш от кой минал момент идва това усещане и дали е актуално за сегашния ти живот и възраст. Например, ако когато си бил на 5 години си получил посланието, че досаждаш, това не означава, че и днес си досаден. В онази ситуация там и тогава най-вероятно наистина си досаждал на някого. И то не защото ти си досаден, просто ако майка ти точно тогава е имала много отговорности и едвам се е справяла, всяко второ “мамо” може да ѝ се стори досадно. А ти на 5 си имал пълното право да си искаш потребностите ти да бъдат удовлетворени, тъй като сам все още не си можел. Това, че тогава си бил възприеман като досаждащ, не означава, че и днес хората те възприемат така.
Провери как се чувства другия
Често просто решаваме как се чувства другия на база на предишния си опит. Ако се върнем на нашия пример по-горе, днес искам да се доближа до някого, да общувам по-често с него, но толкова пъти в детството си съм чувала, че досаждам, че това веднага започва да кънти в главата ми. “Досадна си! Въобще не ѝ губи времето, така или иначе тя не иска да ти е приятелка. Само тежиш на хората.” Стоп. Ти си голям човек и си наливаш водата сам, че и храната си приготвяш. От другия искаш просто общуване. Питай го как е това за него. Ако ти е по-близък, можеш дори да споделиш, че имаш тази тема с досаждането. Та много ти е хубаво в неговата компания, но всеки път се притесняваш, че досаждаш. Отговорът на другия би могъл да ти помогне да промениш старата история за себе си.
Пошегувай се
На Земята сме, за да се учим и да се смеем. Не е нужно да приемаме всичко прекалено насериозно. Дори и с трудностите можем да се шегуваме. Това ни помага да ги видим в друга светлина. Вече не са големи и страшни, а са нещо, с което можем да се посмеем, съответно и да преодолеем. Чувството за малоценност не прави изключение. Винаги можем да кажем на някой близък: “Идвам да ти подосаждам!”. “Искаш ли да си направим състезание по досаждане? На бас, че ще те бия!”. “Експерт по досаждания, на вашите услуги”. Посмей се хубаво и си припомни тези моменти, следващия път, когато чувството за малоценност се надигне.
Създавай си компетенции
Чувството за малоценност най-лесно се преодолява, когато му противопоставим реални компетенции. При него усещането е, че генерално не ставаш. По принцип не те бива в нищо. Реалността обаче е, че всеки един от нас има талант в определени сфери и не го бива чак толкова в други. Затова виж в кои сфери имаш талант и ги развивай. Така следващия път, когато те връхлети чувството за малоценност, просто можеш да си напомниш – а кой би всички на боулинг миналата седмица? А кой успя да изнесе мега яката презентация, за която една камара хора го поздравиха? А кой най-накрая се научи да прави баница, а? Доста си ставам всъщност.
Откажи се от желанието да си повече от другите
Когато се чувстваш по-малко, автоматично ти се иска да си повече. Искаш да си по-успешен от другите, по-кадърен, по-привлекателен. Или директно искаш да си човекът, който изкарва най-много пари в обкръжението ти. Или си е привлякъл най-сексапилния партньор. Колкото повече стоиш в сравнението кой е повече, кой е по-малко, толкова повече подхранваш чувството си за малоценност. Така че просто го остави в миналото. Всички сме различни със своите силни и слаби страни. И това е прекрасно. Няма база за сравнение. Не си губи времето с това кой е по-по-най.
Време е да се радваш на живота и да си влезеш в силата. Не си малък, всъщност можеш много. Запретни ръкави и започни да сияеш още днес!
Още по темата:
Как да подобрим самочувствието си
Да си отгледаш самочувствие
Неотстояване на себе си и ниско самочувствие
