Чакаме перфектния момент, перфектните обстоятелства, да сме достатъчно добре подготвени. Чакаме, отлагаме, отлагаме, отлагаме. Все не ни се струва подходящ момента. От другия понеделник започвам, от другия месец, от другата година. Минават години и така и не започваме нещата, които са ни на сърце, защото си мислим, че трябва още да се подготвим.