Автор: Емилия Цанева
В сегашната ситуация, при която се налага да ограничаваме срещите с хора, първата мисъл е за екстровертите и по-точно колко ще им е трудно с това. В действителност, при много от интровертите първоначалната реакция е: “Чудесно, сега просто няма да се виждам с хора, без да трябва да си измислям оправдание!”. Но въпреки че за интровертите се усеща като естествено състояние да се изолират и да не се виждат особено с хора, ако това продължи по-дълго време, то не им се отразява добре.
Според тълковния речник на Кеймбридж думата интроверт означава човек, който е срамежлив, тих и предпочита да прекарва времето си сам, отколкото да бъде с други хора. Интровертът се зарежда от времето, прекарано насаме – четене на книга, гледане на филм, рисуване, разходка сред природата, спорт за един. Социалните контакти, особено ако са с по-голям брой хора, и шумните събития най-често го стресират и изтощават, контактът с нови хора също не е най-приятното нещо, което може да си причини. Разбира се, описаното по-горе е обща рамка, интровертността при отделния човек може да е в различна степен.
Да си интроверт в никакъв случай не е нещо лошо, хубаво е просто да се познаваме, да знаем кое ни зарежда и кое ни изтощава, съответно да си даваме това, от което имаме нужда, и да подходим към себе си с разбиране в ситуациите, които са ни трудни. В условията на социална дистанция интровертите уж сме в свои води – може да се занимаваме с любимите си дейности, като в момента това да избягваме контакта с хора всъщност е нормата и е за предпочитане, докато доскоро се смяташе за странност. Въпреки че един интроверт изглежда е по-приспособен за актуалната ситуация, това всъщност крие сериозен риск от изпадане в крайност.
Интровертите също сме социални същества и дори когато контактът с другите често ни изтощава и стресира, ние продължаваме да имаме потребност от него. Актуалната ситуация е перфектното извинение изобщо да не се излагаме на контакт с други хора, което в дългосрочен план би могло да ни тласне в посока засилване на срамежливостта и социалната тревожност. До такава степен свикваме да сме сами и да не общуваме с хора, че в момента, в който се наложи да отидем до магазина или да имаме някакъв контакт с повече хора, тревожността ни рязко се засилва до степен, която никога преди не сме изпитвали. Просто толкова привикваме да сме сами, че изведнъж излагането на социални ситуации ни носи в пъти по-голям дискомфорт от когато и да било преди.
Другият риск, когато останем прекалено дълго време сами със себе си, е, че можем да започнем да се чувстваме самотни, да се чудим какво не ни е наред, да копнеем за човешко общуване, но да не знаем как да си го дадем, а в краен случай можем да стигнем и до депресия. Контактът с близки хора спомага за усещането за благоденствие и може да донесе радост дори и при един интроверт, затова е изключително важно да си го даваме, макар и да ни коства енергия и усилия – за наше добро е.
Какво можем да направим, за да се чувстваме по-добре в тази ситуация?
- Общувай с колегите си – когато работим от вкъщи, често се фокусираме изцяло върху извършването на конкретните задачи и общуваме с колегите само когато имаме въпрос или нужда от помощ с нещо. Когато сме в офиса, искаме или не участваме и в т.нар. small talk, където просто си споделяме разни незначителни неща, което обаче все пак ни дава усещането, че сме част от група – без значение дали го осъзнаваме или не, интровертите също имаме потребността от принадлежност. Когато работим от вкъщи, тези малки междучовешки интеракции липсват. Можем да си ги набавим като от време на време проактивно пишем на някой колега, който ни харесва като човек, да го питаме как е, как е прекарал уикенда или да му пратим някоя весела картинка – доза допълнително настроение всъщност се отразява много добре на продуктивността.
- Общувай с приятелите си – отделяй си време да си пишеш с приятелите, а по възможност си насрочвай и видео срещи с тях – но наистина с камера, не само по телефон. Когато виждаме другия човек на камера, усещането е все едно е в стаята при нас, което много повече удовлетворява потребността ни от човешки контакт, отколкото просто да си пишем или да говорим по телефона. Въпреки че и последните две са от полза, в сравнение с това да не общуваме с никого. Тук отново се опитай да си проактивната страна – всеки интроверт се е оплаквал, че от един момент нататък никой не му пише, никой не го търси. Остава с впечатлението, че едва ли не никой не го харесва, но често това се дължи на факта, че стандартният му отговор на покана е “не” или някой като му пише, отговаря с по една-две думи – тоест другата страна усеща, че интеракцията не е много желана. Съответно ако продължително време сме давали такива сигнали на околните, те по един естествен начин се отдръпват – не защото не ни харесват, а защото ако няма активност и от двете страни комуникацията в един момент отмира. Но ако ние проявим проактивност и пишем първи, често нещата се балансират в един момент.
- Спортувай – прави йога, танцувай, харесай си някое видео с упражнения и ги прави редовно, разходи се в парка – това определено помага да се чувстваш добре, а и тялото ти ще ти благодари. Просто го направи един от приоритетите си и постоянствай.
- Вземи си домашен любимец – грижата за домашен любимец не е шега работа, все пак говорим за друго живо същество, за което ставаш отговорен, така че първо прецени добре дали можеш да носиш тази отговорност в дългосрочен план. Ако можеш, имай предвид, че домашният любимец спомага да се чувстваш по-добре, намалява усещането за самота и те кара да се чувстваш обичан. Освен това често ще те разсмива със своите чудатости. В приютите има много котета и кучета, които с удоволствие ще ти правят компания. Ако не можеш да поемеш дългосрочен ангажимент, има доста организации, които търсят временен приемен дом за куче или коте, така хем ще дадеш временен покрив на някого, хем ще си имаш добра компания за известно време.
- Сензитивност – всички имаме потребност от сензитивност, която в актуалната ситуация често остава неудовлетворена. Липсват ни прегръдките и близостта на любимите ни хора. Разбира се, няма как да е същото, но все пак можем да си дадем някакво удовлетворение на потребността от сензитивност и сами – едно меко приятно одеало, удобен барбарон, който можем да прегърнем или самомасаж могат да бъдат много полезни в тази насока.
Винаги е по-добре човек да инвестира време и усилия в превенция, отколкото в последствие да се чуди как да оправя щетите. Важно е за всеки интроверт да си дава превантивно някаква форма на контакт, преди дотолкова да се отдалечи от хората, че вече да не знае как да общува с тях. Но дори и да си стигнал до момента, в който вече ти е изключително трудно да общуваш с хора, това може да се подобри – просто потърси навременна подкрепа при психотерапевт.
