Терминът „домашно насилие” е общо понятие, което включва много повече от физическото насилие. Към него се причисляват и модели на манипулативно поведение с цел да се поддържа контрол или надмощие над друг човек, като това може да се прояви във всякакъв тип връзка. Физическото и сексуалното насилие са формите на насилие, на които се обръща най-много внимание, но емоционалното насилие е също толкова разрушително. То често се описва като „невидимото нараняване” и на него са подложени много хора в детството или като възрастни.
Хората, подложени на емоционално насилие, често не са сигурни, че заслужават да потърсят помощ. Много от тях се обръщат към специалист по настояване на близки или приятели, но тъй като нямат синини, охлузвания или счупени кости, които да покажат, те боязливо се питат дали са на подходящото място по правилните причини.
Когато работя с някого за подобряване на самочувствието, често обяснявам за това как всички ние имаме едно малко гласче в главата си, което ни говори по цял ден. Това е нашият вътрешен диалог, който играе огромна роля за това как ние се чувстваме със себе си. Този глас обаче не винаги се усеща като наш собствен. Понякога този вътрешен диалог отразява посланията, които сме получили от значими фигури в живота си, било то родители, роднини, учители, партньор, съпруг или друг важен за нас човек.
С течение на времето негативните, болезнени или обезкуражаващи послания, които получаваме от другите, се интернализират и могат да доведат до това да се съмняваме в нашите способности или ценност. И докато някои вредящи послания всъщност са подтикнати от добро намерение, например родител, който се фокусира върху това защо детето има 5, а не 6 на контролното, други са очевидно подли, засрамващи и унижаващи. Тези послания ни държат в капана на съмнението в себе си и не ни позволяват да изживеем пълния си потенциал.
Насилниците могат да ви принизят, за да се почувстват те самите по-силни. Този вид емоционално насилие понякога се случва толкова постепенно и фино с течение на времето, че засегнатият човек дори не успява да разпознае поведението като насилие, докато не стигне дъното. Рано или късно емоционалното насилие започва да се отразява на щастието, самооценката и способността да вярваш в себе си. Тези последици от емоционалното насилие могат да бъдат точно толкова болезнени и пагубни, както и физическите удари.
Емоционалното насилие може да опустоши усещането за идентичност и добруване на човека. То може да включва словесно насилие: наричане с обидни думи, принизяване или друга форма на омаловажаване и унижаване. Освен това емоционалното насилие може да включва ментални игри и опити да се вмени вина на другия човек чрез неоправдана ревност например или подкопаване на увереността в себе си и собствената преценка.
Емоционалното насилие може да включва отправяне на заплахи: за напускане, за отвеждане на децата, за причиняване на физическа вреда, за отнемане на финансова подкрепа или пък за самоубийство. В крайна сметка засегнатият се изолира, тъй като насилникът прави всичко възможно да контролира с кого ще се вижда засегнатият и с кого ще говори. В комбинация с обвиненията, отричането и омаловажаването, които насилникът прилага, изолирането и манипулацията правят изключително трудно за човек в емоционално насилствена ситуация да поддържа увереност и усещане за собствена стойност, а това е от първостепенна важност за воденето на здрав и пълноценен живот.
Възстановяване от емоционално насилие
Последиците от емоционалното насилие често са дълбоки, но е напълно възможно да вземем контрола върху собствения си живот обратно в свои ръце. Това изисква смелост и твърдост, както и да започнеш да вярваш в собствената си стойност, малко по малко да се освобождаваш от презрителните коментари, които си приел във вътрешния си диалог. Когато се научим да приемаме себе си, ние сме по-способни да се застъпваме за себе си, да сме асертивни и да поставяме здравословни граници.
Ако сте били засегнати от емоционално насилие, ви препоръчвам да потърсите помощ от терапевт, за да се погрижите за насъбралата се болка и травмата, докато се учите да се застъпвате за себе си. Имайте предвид, че докато дългосрочните ползи от това да отстояваме себе си пред емоционалното насилие си заслужават, пречките в краткосрочен план може да изглеждат непреодолими. Тъй като насилственият човек се опитва да поддържа сила и контрол, вашите опити да защитите себе си, могат да бъдат посрещнати със съпротива и дори по-силен опит да пречупят духа ви. Но не оставяйте това да ви дърпа назад.
Представете си една везна – колкото по-здрави ставате и колкото повече се застъпвате за себе си, толкова повече си възвръщате контрола над собствения живот и чувството за собствена стойност, изравнявайки везната и карайки насилствения човек да изгуби част от чувството си за сила. Ето защо насилственият човек може да увеличи опитите си да ви контролира, за да издигне отново своя край на везната и да бутне вашия край още по-надолу.
Бъдете осъзнати, че тези опити могат да причинят ескалиране на насилственото поведение. Там където има емоционално насилие, има увеличен риск от потенциално физическо насилие, така че ако не се чувствате в безопасност, е много важно да получите подкрепа в това пътуване към изцеление и връщане на силите. Стъпка по стъпка ще придобивате самоувереност и така ще можете да се противопоставите на негативните послания хвърлени по вас и да си изградите вместо тях свой собствен вътрешен глас на приемане на себе си. С време и усилия ще можете да поддържате позицията си на везната, изпращайки посланието, че няма да толерирате никакво емоционално насилие от когото и да било.
Адаптация по статията на Меган Мак Кътчън, Goodtherapy.org
