Лятото е любим сезон на повечето хора. Свързва се с почивка, пътувания, море, любов, запознанства. Налична е повече слънчева светлина, което е равно на повече допамин. Съответно е едва ли не задължително човек да е щастлив. При мнозина депресията се проявява предимно през есента и зимата, а през лятото се чувстват добре. Но има и немалък брой хора, при които депресията се проявява именно през лятото на фона на цялото това щастие.
По принцип независимо от това в кой сезон се прояви, стане ли въпрос за депресия, стигмата е сериозна. Отвсякъде валят съвети как човек трябва просто да се стегне и да погледне на нещата по-ведро. Да не е толкова негативен, да не мрънка толкова, за да не си привлича неприятни неща. Да вземе малко да се разнообрази и да излиза повече. Да погледне как при някой друг положението е по-лошо… Въпреки добрите намерения, подобни съвети не са подкрепящи. Човекът с депресия просто се чувства отхвърлен и критикуван. А когато депресията се прояви през лятото, нещата ескалират още повече. Тогава човек просто е длъжен да е щастлив, няма право на депресия! Този допълнителен натиск отвън съвсем смазва депресирания човек.
Депресията не се дължи на липса на положително мислене, нейните корени са много по-дълбоки. При някои хора има фактори, които отключват депресията именно през лятото, нека разгледаме някои от тях:
Сравняване
Социалните медии преливат от снимки от басейни, партита, пътувания, новосъздадени двойки, смях. Активен живот кипи навсякъде. И докато рекламите и филмите с летни кадри също оказват своето влияние, щастливите снимки на хора, които познаваме на живо, особено ако са на близка до нашата възраст, засилват сравнението. На депресирания човек нещо огромно му тежи и го натиска надолу. Не му е до партита и басейни. Няма сили да бъде активен. Силите стигат единствено някак да оцелее на работа и в контакта с хора. А след това да се сгуши на кълбо, да си поплаче и да се наспи евентуално. Ако успее да свърши и нещо за себе си – това вече е цяло геройство. За активен социален живот и пътувания няма достъпен ресурс в момента. А му се иска. Иска да бъде като другите, да се впише в социума, но не може. Този огромен разрез между вътрешното състояние и външната среда, кара човека да се чувства още по-нищожен. И тъй като натискът отвън през лятото се засилва, е съвсем естествено някои хора да изпадат в депресия именно тогава.
Протест
Характерен за депресията е неизразеният гняв, който се насочва навътре. Хората с депресия понякога години наред толкова се стараят да са добри и мили, че не са си казвали. Не са се защитавали, оставяли са хора да им се качват на главата както си искат. Да си асертивен е трудно. Затова вместо да сложат граница и да си тръгнат от хората, които се държат лошо с тях, те насочват гнева си навътре. В резултат на това се депресират. Потиснатият гняв не изчезва, той продължава да гори вътре в човека и се проявява несъзнателно под различни форми. Депресията през лятото е форма на протест, макар и пасивен: “Никой няма да ми диктува как трябва да се чувствам! Ще се чувствам както си се чувствам, да ми се махате от главата с вашето противно щастие!”. Депресираният човек се заявява, макар и по пасивен начин, показва, че има право да съществува, както той е решил, и да се чувства както се чувства.
Годишнина
Хората, склонни към депресия, най-често са преживели тежка загуба в миналото и то в чувствителен за тях период като детството или тийнейджърските години. В тези етапи от развитието човек няма капацитета да се справи с тежката загуба, в смисъла на това да скърби, да я приеме и да я интегрира. Затова се включват защитните механизми на психиката. Те помагат на човека да оцелее в тежкия момент, но в дългосрочен план неинтегрираната загуба системно се проявява под една или друга форма в живота на човека. Ако тази тежка загуба се е случила през лятото, съвсем естествено е именно тогава човек да изпада в депресия в несъзнателен опит да си припомни загубата и да отдаде дължимото.
Не е лесно на човек да му е зле на фона на всички тези щастливи хора наоколо. Ако изпадате в депресия през лятото е важно да се постараете да сте мили със себе си и да приемете факта, че сте в депресия, без да се обвинявате за това. По възможност прекарвайте време с близки, които могат просто да са до вас, без да ви критикуват или поправят. Опитайте се да продължите да правите нещата, които обичате, дори в момента те да не ви носят кой знае колко удовлетворение. В случай, че депресията е ваше често състояние, важно е да потърсете професионална подкрепа възможно най-скоро.
Още по темата:
За депресията с любов
Как да различим депресията от тъгата