Интервю с Милена Давидова – дългогодишен творец и инструктор по танцови практики
Напоследък много нашумяха книгите и публикациите за женската сила, женската енергия, да си влезеш в женската същност, какво значи да си жена и аз всеки път като прочета нещо такова се сещам точно за теб. Това ми прави впечатление, защото в един момент трябва да си силна жена, да се справяш с 1000-та неща, едва ли не много жени от жена се превръщат точно в мъж заради този натиск. И тази женската грациозност, нежност, дори една кокетност, която е, едва ли не се отрича и заклеймява. За съжаление има много момичета, които не са имали добър пример в тази насока, и въобще не могат да приемат женствеността в себе си, което създава редица проблеми. Ти всъщност как си прие женствеността, как се научи да й се радваш?
Като цяло сама. С моята майка сме си до ден днешен много близки приятелки, но сме малко по-различен тип хора. Така че относно женствеността ми аз сама съм стигнала до нея, най-вече приемайки това, че съм родената куртизанка. Това е при мен. Аз не мога да стоя без да флиртувам, когато общувам с мъж, независимо дали е съпругът ми, дали е много близък мой приятел, дали е семеен приятел, задължително към мен трябва да се отнасят като към Жената, Богинята. Това са си моите изисквания към мъжете, с които общувам, на каквото и ниво да се случва това. И понеже в един момент като една омъжена жена с брак и то щастлив брак и дете, тези неща не подхождат, по-скоро са заклеймявани, аз в един момент си дадох сметка, че нямам абсолютно никакво намерение да променям тази женственост, сексуалност и някакво излъчване, което имам, а просто за мен това е един безкраен комфорт да си живея с това мое аз.
Просто реших, че трябва да науча жените как да бъдат куртизанки и да си предам уменията, примерно това как да стоиш. Например на моите момичета съм им давала домашно от рода на: Застанете пред съпруга си, пред приятеля си, някой колега или който и да е мъж и си отметнете косата, а после ми кажете как реагира той. Най-невероятни реакции са ми разказвали, просто толкова сме се смяли, защото повечето мъже не знаят как да реагират. Това е един много сериозен проблем. Освен, че повечето жени не знаят как да го направят, мъжете пък не знаят как да реагират на нещо такова.
Та моята женственост минава през цялото ми усещане за това, че съм жена и за това че се обичам такава и се харесвам. Така я приемам и е добре за мен. Но съм имала периоди, в които съм се опитвала да се напасна – ето в нашето общество не е прието така, аз трябва да съм по-мирна и кротка, не може да се усмихвам навсякъде наляво-надясно, не може да флиртувам непрекъснато с всеки, с когото говоря, не мога да гледам съблазнително. Или пък дай да спра да си пипам косата или обиците и така нататък, за да не стресирам хората. И в крайна сметка реших, че това всъщност си е моето. Това си е моята женственост, аз съм жена, не съм мъж. Въпреки че моят живот като на повечето жени е свързан с изключително много ангажименти, с много натоварване от всякакъв род, всякакво. Така че да, и аз се справям както се справят повечето жени. С много неща се справям сама. Да, имам прекрасен съпруг до себе си, но се налага да се справям и сама с много неща.
Споменавайки за Богинята, по време на танци това винаги ми е правило впечатление как често казваш на жените, които идват при теб, че са богини. Много е хубаво да се възприемаме по този начин. Защото едно е да се възприемаш като богиня, самият свят ти се променя, друго е като някакво си човече ей там.
Да, и отношението ти се променя като се възприемаш така. То не е богиня в смисъл, че каквото кажа аз, това е. То е в един съвсем друг смисъл. Много е различно. Скоро си говорихме с моята трайбъл сестра, жената, с която най-прекрасно танцуваме тези танци заедно, Деница. Ставаше въпрос за различни типове танци, конкретно за ирландски танци, тъй като щяхме да правим обща танцова програма с школа по ирландски танци, които аз обожавам. И аз казвам: „Ами сега какво ще правим? Как ще решим въпроса с това кой да е пръв на сцената? Не може хем те да са първи, хем ние да сме богините на сцената.” И тя казва: „Категорично, богините сме ние. Защото при ирландските танци жените са феички. Едни такива прекрасни, сладки, всичко е чудесно. Но ние сме си богини”.
И наистина такъв е стилът. Като погледнеш една изпълнителка от голям ранг – Рейчъл Брайс, Мира Бетс, която си харесаш от американските изпълнителки на трайбъл фюжън, наистина на сцената веднага можеш да видиш точно това – тя не е кралица, тя не е принцеса, тя не е фея, тя не е магьосница просто, тя е богиня. Солов е стилът. Облеклото е много различно, като една компилация от всички етно елементи, които можеш да си представиш и които ти харесват, това ти дава тотално неограничаване на всичко. В танцовите движения ти нямаш ограничения какво да използваш, за да предадеш твоето усещане. Всичко можеш да вкараш в трайбъла, стига да стои добре, да го вкараш добре в основната линия, всичко е прекрасно. И съответно цялото това излъчване, грима, сценичността, имат много различно, наистина богинско излъчване, а не просто забавление, не е просто веселие, не е просто кралицата, не е просто принцесата или нещо такова. Тук от танца идва конкретно. При нас винаги е било много богинско, точно това прави танцът. Арабският танц също го прави донякъде, въпреки че откакто минах на трайбъл, видях истинската сила на това усещане.
Интересното е, че това не е само в залата, не е само на сцената, ами това си го запазваш и във всекидневието. Точно при тези всекидневните задачи, където е много лесно да залитнеш.
Ами при всекидневните задачи, не винаги в живота си мога да се чувствам като богиня. В крайна сметка не всеки човек е склонен да ме третира така, колкото и аз да искам J Понякога аз съм си просто нормалната жена, майката, съпругата, жената с многото ангажименти, дъщерята на моите родители, така че тази богиня, която я гледаш пред теб, много често не е точно богиня в живота, не винаги. Но си се запазва начинът, по който съм се научила да се справям с проблемите; начинът, по който ги поставям в живота си; начинът, по който гледам на всички неща, които се случват, като че ли е станал доста богински. И това помага.
Но пък е тежко, падането от това положение е тежко, защото понякога животът такива неща поднася като хора, с които се сблъскваш, отношение, опити да бъдеш третирана по някакъв конкретен начин, понякога просто се сблъсквам с хора и ситуации, в които няма как да се божествя чак толкова, да богинствам. И това може да е много тежко, ако съм се възприела като свръх богиня, защото има и такива случки. Залиташ толкова, че отрязваш всички от себе си, ти вече си великата богиня и каквото кажеш, това е. Ами не трябва да се стига до такива крайности. Бъди си богиня като излъчване, като достолепност, като някаква позиция, без да е поза. Тоест ако само ще позираме и ще актьорстваме не стават нещата, ако чувстваме, чувстваме го.
Много благодаря! Прекрасно! Искаш ли да кажеш нещо като последно послание към читателите на „Здрава история”?
Иска ми се, това, което ти каза за жените – повече жени да се осъзнават, не само да се осъзнават, ами за мен женската сила трябва да минава през много нива. Тя има много нива. За мен жените са тези, които извисяват до голяма степен света нагоре. Това е една мъдрост от моята баба, баба ми Малина, която безкрайно много обичам, вече не е жива за съжаление. Та тя ме научи, всъщност истината е, че тя най-много ме научи как да съм жена. Тя беше жена. Най-истинска. Живяла много тежък живот, борила се с много неща сама, тя го имаше това богинското и женското винаги и до последно. Та тя казваше, че жената е хубаво да бъде първа цигулка в семейството. Но прави така, че мъжът не разбира и си мисли, че той е първа цигулка. Тя ме научи на това.
Аз разбирам в момента, имайки вече почти 10-годишен брак, че е точно така. И за мен цялата тази женска сила е много важно да се осъзнава. Да се осъзнава, че ние като жени имаме невероятната възможност да водим света към по-добро по един изключително деликатен начин, ненасилствен, не свързан със скандали, налагане и някакво велико его, което непрекъснато да поставяме. Това е един майчински и мил начин, ако щеш или като любовницата, или като приятелката, като жената във всичките й аспекти, можем да постигаме това водене на света към по-добро. Като преминем през това да се усмихваме повече, да изразяваме чувствата си и хората около нас да се научат да го правят като нас, минем през това как да сме майки и какви деца искаме да възпитаваме, защото например аз имам син и зная, че искам синът ми да бъде освен истински мъж и изключително чувствително същество, което не се притеснява да изразява чувствата си, искам той най-вече да знае как да уважава една жена и как да се държи с нея. И да стане добър човек. Понеже ние жените имаме възможност по целия този деликатен начин, както вече казах, да оформим един прекрасен свят около нас.
Не само свързан с отношението на хората помежду им, с възпитанието на децата, но ето и в тона на твоя сайт, ако щеш дори избирайки менюто за семейството си, можем да ги насочваме съвсем лекичко към това как да се храним по-добре, как да се надживяват някакви неща, което всъщност е много важно, особено тези всекидневните неща. Просто жените го имаме това като даденост. Толкова сме дълбоки, толкова сме наситени и многопластови. Така че моето послание по-скоро е към жените да осъзнаят силата си не в смисъл как да завъртим главата на всички мъже наоколо и как да тропаме с крак по-добре и да не допускаме това или онова, а по-скоро колко много ни е дадено, по какъв наистина ненатрапчив начин можем да променяме нещата към по-добро.
За повече вдъхновения от Милена Давидова можете да разгледате нейния сайт.
