За депресията с любов

Автор: Емилия Цанева

Депресията – моя вярна спътница през голяма част от живота ми. Как ли не се опитвах да се отърва от нея, с какви ли не методи не се опитвах да я заглуша, но тя тъпо и упорито продължаваше да настоява със своя парализиращ глас: „Чуй ме! Спри се за момент!“. Само че и аз тъпо и упорито продължавах: “Не! Беж краченца да бягаме от тази натрапница!”. И така сума години наред.

Всъщност тази година стават точно 10 години откакто за пръв път се запознах с депресията. И тя все още е мой спътник по пътя през живота и вероятно ще продължи да се проявява от време на време до края на живота ми. За тези 10 години депресията не се промени. Все си е така упорита и инатлива. Но пък аз се промених. Вече не бягам от нея. Е, не мога да кажа, че ми е първа приятелка, но определено е мой верен съветник, който винаги ми казва когато е дошло време най-накрая да се спра и да се погрижа за себе си.

Какво депресията не е

Нека първо си поговорим какво депресията не е. Някъде четох коментар, че депресията засягала единствено мързеливите хора, които си нямат достатъчно работа за вършене. Един вид животът им е толкова беден откъм дейности, планове и цели, че милите от скука се депресират. Аз самата изпадам в депресия, но в същото време съм пример за свръхангажиран човек. Спомням си, че в тийнейджърските си години прочетох в една книга, че щастлив бил човек, който нямал време да седне да се пита дали е щастлив. И взех, че приложих точно тази тактика. Цели, планове, задачи… Не си спомням откога не съм била ангажирана едновременно с учене, работа, мои си проекти, спорт и какво ли още не. Факт е, че когато се държиш ангажиран, това не ти дава време да си спомниш колко болка носиш в себе си. Просто се стягаш, слагаш маската на щастливия успешен човек и често успяваш да заблудиш всички около себе си, че си щастлив и животът ти е в подем. Но ефектът от това е краткотраен. В дългосрочен план не можеш да издържиш с тези театри. Да, човек има нужда да си поставя цели и да прави планове, защото само да се рееш по течението не си е работа. Но когато сме свръхангажирани, това не значи непременно, че сме успешни и щастливи, а по-често е индикатор, че трескаво бягаме от нещо. Но бягането е до време, рано или късно депресията те застига и те парализира, защото е крайно време да спреш с театрите и да погледнеш навътре. Така че не, хората в депресия не са нито мързеливи, нито са без цели и планове.

Още заблуди

Друга често срещана заблуда е, че депресията се дължи на липса на позитивно мислене. Факт е, че когато е в депресия, човек вижда нещата в крайно черни краски, но това е по-скоро в резултат от депресията, не е причината за нея. И когато отвътре всичко ти е натрошено и даже най-дребните домакински задачи изискват тройно усилие от твоя страна, съветът „мисли позитивно“ и „погледни по-ведро на нещата, всичко ти е наред“, всъщност влошава положението, а не помага. Защото колкото и да си повтаряш „Всичко е наред“, това не лекува причината депресията да се прояви. Аз самата бях голям фен на позитивното мислене. И на това винаги да съм усмихната и мила с хората. Днес съм фен на реалистичното мислене, което вижда ясно как стоят нещата в реалността и преценява трезво кое е възможно и кое не. Което не значи, че съм спряла да следвам мечтите си! Просто го правя по-мъдро, без да се препъвам на всяка крачка, защото не съм преценила къде ще има препъникамък. Днес съм фен и на това да се отнасям с хората както си заслужат, а не да съм мила и добра на всяка цена.

Какво е депресията всъщност?

Симптом. Депресията не е проблемът, тя е викът на душата, че не можеш повече да продължаваш по стария начин. Зов за промяна. Сигнална лампичка да си обърнеш внимание. Депресията не значи, че си слаб човек. Значи, че прекалено дълго време си бил силен и си се стараел да поддържаш образа на човек, който се справя. А всъщност всички си имаме и слаби дни, и слаби периоди. Всички имаме проблеми. И това е наред.

Депресията идва, за да ни забави. Да ни напомни да намалим темпото и да си обърнем внимание. Депресията те сковава, лишава те от голяма част от енергията ти, нищо вече не те радва, не ти се яде, не ти се говори с хора, не ти се живее. И това плаши. Какво ми е? Защо се чувствам така?! Не го искам това! Как може да съм такъв слаб човек! За нищо не ставам! Искам да умра! Искам просто това ужасно чувство да се махне от мен! Помощ!

Не съм идеална

И тук е преломният момент – задачата на депресията е да ни разтърси до такава степен, че да не можем повече да се самозаблуждаваме. Аз не съм супергерой. Не съм идеална. Не мога повече да помагам на всички. Вече нямам сила. Изчерпана съм. Аз самата имам нужда от помощ и подкрепа. Нещо трябва да се промени. Аз самата преди една година извиках: „Помощ!“. И за мое щастие имаше един човек, който ме чу и не се опита да замаже положението, казвайки ми „мисли позитивно“ и „нищо ти няма“. Е, невинаги ми харесват думите му. Често са болезнени, но истински. Там е когато имам нужда от него, изслушва ме, но и ми обръща внимание, че отговорността да се грижа за себе си е моя. Отговорността да се правя щастлива е моя. Отговорността да изградя живота си такъв, какъвто го искам, е моя. Депресията просто е състоянието, в което изпадам, когато нещо не е наред и нещо е необходимо да се промени, а аз съм отлагала да си призная този факт прекалено дълго. Ако депресията не се беше проявила, щях да си карам по стария начин и никога да не осъзная, че в живота ми липсва нещо много много важно.

Какво ми показва депресията?

Емоции

Човешките същества не са създадени, за да са постоянно радостни и усмихнати. Човешките същества са създадени с набор от емоции и е нормално да изпитваме всички емоции, защото те ни дават изключително важна информация за това кое е важно за нас и дали посоката, в която сме се запътили, е нашата си посока. Аз си мислех, че винаги трябва да съм усмихната и радостна, иначе не бих била достатъчно добра, за да ме обича някой. Но когато се насилваш да си слагаш подобна маска ден след ден, ти губиш най-важния си ориентир за това какво искаш и накъде да тръгнеш. Без емоции не знаеш кое е важно и кое не. За ума всички задачи са еднакви и трябва да се свършат. Всички емоции са важни, имаме нужда от всяка една от тях. Признак на здраве е, когато изпитваме и гняв, и тъга, и радост, и страх… А аз толкова години наред си повтарях: Аз съм смела, не ме е страх! Е, от време на време съм тъжна и плача, значи ето, добре се справям с емоциите! Гняв ли? Не е духовно да се гневя, не е женствено! Аз не мога да се ядосвам! И какво правя като се ядосам? Плача! Или се усмихвам! И така много жени години наред си мислят, че са тъжни, докато всъщност се оказва, че са ядосани! Когато години наред потискаме емоциите си, депресията идва, за да ни покаже, че не е естествено да си винаги радостен! Другите емоции също са важни! И тъгата е ценна! Да, не е комфортно да я почувстваме напълно, но имаме нужда и от нея! И колкото повече се опитваме да се разсеем от нея и да я избегнем, толкова по-лоша услуга си правим. Но когато дойде депресията, няма вече къде да крием гнева, страха и тъгата – те излизат на бял свят. И слава Богу, иначе как бихме се погрижили за тях?

Грижа за себе си

Първата и основна отговорност на човешкото същество е да се грижи за себе си! Точно така, за себе си! Не да се грижи за околните! Не да прави другите щастливи! А да направи себе си щастлив… Години наред съм си мислела, че моята мисия в живота е да помагам на хората. Не да съм щастлива и да се радвам на живота, а да помагам на хората! Мислех си, че помагането на хората ще ме направи щастлива. Но когато не си се погрижил за себе си, когато ти самият си гладен и изчерпан, няма как да помагаш. Затова депресията пристига при теб и те кара да спреш – вече не можеш да помагаш на хората, защото тя те принуждава да се позанимаеш със себе си. И това е чудесно! Е, много боли, но пък ни дава възможност да променим нещата, да направим себе си приоритет и да се погрижим за собствените си потребности, желания и щастие. Защото именно това значи да поемеш отговорност за живота си.

Нещо липсва, но какво?

Понякога изглежда, че имаш всичко, и все пак депресията те завладява. Трябва да съм щастлива! Всичко имам! Животът ми отстрани изглежда идеален! Какво ми е? За да се появи депресията, значи нещо много важно липсва. Душата говори чрез депресията. И казва различни неща, не само при различните хора. Аз лично всеки път като изпадна в депресивно състояние, откривам различно послание, стига да спра да се боря с депресията и да не се правя, че я няма. В последната една година се научих просто да слушам. Депресирана съм… Я, да видим какво е посланието този път. Дълбоко в себе си всички знаем кое е важното за нас в този наш живот. Но го забравяме. Разни интересни бляскави неща ни отвяват в друга посока. Желанията и изискванията на другите ни отвяват в друга посока. Страхът ни отвява в друга посока. И в един момент забравяме кое е било най-важното за нас в този живот.

Не се подценявай

Аз лично обичам да пиша. Особено когато за миг изключа ума и думите започнат да се леят от сърцето ми – чувството е прекрасно. Само че понякога ме е страх. Ами ако другите не разберат думите, които излизат от сърцето ми? Ако ги отхвърлят, ако ме отхвърлят мен? Ще боли. Я, по-добре да играем на сигурно, няма да пиша… На кого ли пък му е притрябвало да чете моите думи?! Та толкова писатели има! Един повече или по-малко, каква е разликата? И продължавам на автопилот да се заривам с какви ли не дейности, не и да пиша. Но нещо липсва. Празно ми е. Душата се обажда: “Ехо, какви ги вършиш? Нали си знаеш мисията на Земята, защо бягаш от нея? Защо я забравяш? Ехо, защо не ме чуваш? Ох, добре, явно пак ще ползваме депресията за посредник!”. И хоп, депресирана съм! Защо все на мен, не ми се живее, тъжно ми е, гадно ми е… Я, да пробвам да се разсея с някоя любима дейност! Оф, нищо не работи! Аман от тази депресия! Ооо, чакай малко, ама аз защо спрях да пиша? Я, да седна да напиша нещо! Оооо, спомних си! – Ето така душата използва депресията, за да ни напомни кое е важното за нас…

Заучена тактика за привличане на обич и внимание

Ето и една трудна за преглъщане истина – депресията е и средство за манипулация. Разбира се, никой не изпада в депресия нарочно защото знае, че така ще принуди хората да му задоволят нуждата от внимание. Това се случва на подсъзнателно ниво. Тази стратегия за задоволяване на потребности води началото си от детството – мама и тати са много заети, но когато на мен ми е зле, хвърлят всичко и тичат при мен! Е, как да не приложиш същата тактика като възрастен?! И точно това и става – автоматично прилагаме същата тактика без да го осъзнаваме. Ще ми обърнат внимание, когато ми е зле. И колкото по-зле ми е, толкова повече внимание ще ми обърнат. Когато се гърча от болка и съм цялата обляна в сълзи, все някой ще ме съжали и ще дойде да ме прегърне и да се погрижи за мен, нали? И много хора се хващат… Но вече не сме деца. Вече сме възрастни. И докато децата нямат особен избор, защото зависят от родителите, ние като възрастни имаме избор да действаме по различен начин. Имам нужда от помощ, нещо ми тежи, имам нужда от прегръдка – имам избор да си поискам директно, да заявя потребностите си. Не е нужно да манипулирам околните, за да получа обич и внимание. Защото депресията е много мощен инструмент за получаване на внимание, но цената, която човек плаща за неговата употреба, е огромна.

Откъде идва желанието да се самонараниш?

Виждали ли сте човек, който заявява, че иска да умре? А познавате ли хора, които са се опитали да се самоубият, но все още са живи? Това е вик за внимание и помощ. Виж колко ми е зле и ми помогни. И подкрепата в това състояние е много важна, но правилната подкрепа е важната. Подкрепата, която казва – да, тежко ти е, до теб съм, поплачи си на рамото ми, но после е време да стъпиш на собствените си крака и да изградиш своя живот както ти го искаш. Защото ако аз изградя твоя живот вместо теб, за да ти помогна, аз ще ти изкова клетка, колкото и добри да са намеренията ми. Твоят красив удовлетворителен живот може да бъде сътворен единствено от теб.

Импулс да се нараниш

Като споменахме темата за желанието да се самонараниш, на хората склонни да изпадат в депресия често им се случва силно да им се прииска да се наранят, когато някой ги ядоса… Защо? Аз не мога да нараня човека, който ме ядоса директно, даже не мога да му кажа директно, че ме дразни, но пък е много по-лесно да го нараня, като нараня себе си! Това е мисловният процес, който тече. Искам да се нараня, за да видя дали на човека му пука, за да го нараня, за да усети чрез болката колко много всъщност съм значела за него. Но не е ли по-лесно да се научим да си казваме директно когато някой ни ядоса? Или да проверим по друг начин дали човекът го е грижа за нас? Защо да го наказваме като нараняваме себе си? Или по-точно, защо въобще да нараняваме себе си, след като сме ядосани на него? (Тук не казвам да се обърнете и да ударите човека насреща, но все пак да “ударите” себе си вместо него също не е вариант!). Да, знам, няма логика в тези мисли като ги обмислиш, когато си в спокойно състояние, но когато си ядосан и не знаеш какво да правиш с този гняв, изглеждат доста примамлив вариант на действие. Но не са. Много по-удовлетворително е, когато се научиш да признаваш пред себе си, че си ядосан и да заявиш директно какви са ти потребностите. Например: “Много съм ти ядосана, че ми държа такъв тон и не смятам, че съм заслужила подобно отношение. Когато се държиш така много ме боли, защото започвам да си мисля, че не ме обичаш. Бих искала да ми се извиниш! А след това може и да ме прегърнеш!”. Много по-добре е да кажеш това, отколкото да си посегнеш, за да провериш дали на човека насреща му пука за теб и да му покажеш по пасивен начин колко си ядосана! Да се научиш да казваш нещата директно изисква доста усилия и практика, но си заслужава! Животът ти (буквално!) зависи от това!

Какво да правим, когато депресията почука на вратата?

Да не се борим с нея, а просто да я приемем. Не е лесно, аз самата много обичам да се инатя и да пищя: „Не искам пъъъък! Махай се от мен!“. Но депресията е професионалист, докато не си изпълни задачата, не се маха. Добре е да осъзнаем какво въздействие има върху нас депресията и да почетем малко повече по темата. Когато си в депресия е нормално да нямаш енергия и буквално да се влачиш. Нормално е да ти минават черни мисли и да не ти се живее. По-склонен си да си пускаш тъжна музика и да избираш тъжни филми. Затова внимавай и съзнателно се опитвай да правиш неща, които облекчават състоянието ти, а не които го влошават. Няма да забравя как миналата година реших да гледам филм, за да ми поолекне малко, и хванах да гледам „Ана Каренина“, който е доста тежък и в края на филма героинята се самоубива… Е, когато си в депресия, определено не е добра идея да гледаш нещо такова!

Вземи мерки

Вземи мерки да облекчиш състоянието си колкото можеш. Не се обличай отгоре до долу в черно, пробвай с по-свежи цветове, всяко малко нещо помага! Искай си прегръдки от хората, гушкай кученца и котенца, ще ти поолекне. Знам колко е страшно когато започнат да ти минават мисли от сорта на: „Не ми се живее, няма смисъл, умира ми се.“. И в това състояние въобще не ти е до размисли какво послание ти носи депресията, искаш просто час по-скоро да се махне от теб! Но и най-черните мисли са просто мисли, не им се давай. И това ще отмине. Хайде, повтори след мен: “И това ще отмине!”. Във всичко това има смисъл, има дар за теб. Просто е необходимо да минеш през болката, за да стигнеш до ценните дарове. Депресията е просто симптом, тя не е проблемът. Просто трябва да потърпя малко това състояние, докато поотслабне, след което да видя какво послание ми носи. И когато депресията отпусне малко, тогава е времето да се запиташ какво ти носи тя този път. След което поеми отговорност да приложиш на практика това, което си научил от депресията!

Всяко нещо в природата си има своя смисъл и приложение. Депресията не прави изключение. Тя е мощен катализатор на осъзнаване и израстване. Не се обвинявай, че си в депресия. Не си слаб! Бил си силен прекалено дълго! Дай си почивка и потърси помощ! Знам, че можеш да си научиш уроците от депресията. И не си единствен! Много хора са имали депресията за свой учител. И то велики хора! Главата горе! Ще се справиш!

И не забравяй! Животът ти е изключително важен! Всеки един от нас е малка част от пъзела на Земята. Ако дори една частица изчезне, животът на Земята страда и никога няма да бъде същият. Ти си важен! Ти си от значение. Трябваш ни жив! Грижи се за себе си! С теб сме!