Автор: Кира Асатрян
Като един интроверт аз самата ценя времето насаме и напълно разбирам желанието да не се срещаме с хора. За интровертите срещите с хора са изтощителни и често се усещат като безсмислено бръщолевене. За някои от нас усамотението е като въздуха – имаме жизнена нужда от него. Но тази голяма нужда от усамотение – основателна нужда между другото, има потенциала да се превърне във вредна социална изолация. Нужен е баланс: колко време насаме е прекалено много време сам? Как да усетиш кога преминаваш границата от сладкото усамотение към потискащата самота? Ето няколко съвета как да си давате така ценното време насаме, без сами да си създавате чувство на самота:
1. Обърни внимание как те кара да се чувстваш времето насаме
Това е може би най-важният съвет. Времето, което някой може да прекара сам и да се чувства напълно щастлив, е различно за всеки човек. При интровертите това време може да бъде значително. Когато наблюдаваш собствените си чувства относно количеството време, което прекарваш сам, най-точно можеш да разбереш кога си прекрачил границата от блажено усамотен към самотен. И ако искаш да подходиш сериозно към тази практика, можеш всеки ден да даваш оценка от 1 до 10 за това колко щастлив се чувстваш днес с времето, прекарано насаме.
2. Наблегни на излизането с приятели поединично или в малки групи
За много интроверти е много по-приятно да излязат само с един човек или с малка група от хора. Като цяло те не харесват прекомерната стимулация, затова когато присъстват на събиране с голям брой жужащи хора, те често си тръгват оттам по-стресирани, отколкото са били преди събитието. От друга страна общуването само с един човек или с малка група от хора е чудесен начин за интроверта да се предпази от чувството на самота, тъй като предоставя всички позитиви на човешкия контакт без свръхстимулацията.
3. При посещение на голямо събиране си определи краен час за прибиране
Това е най-големият кошмар на интровертите – да отидат на голямо социално събиране (особено ако не познават почти никого), без ясно дефиниран час за приключиване на събитието. Някои хора изпитват такава тревога преди подобни събирания, че по-скоро биха си измислили извинение, за да не отидат, не защото не искат да участват, а защото наистина се притесняват. Един от най-добрите начини за облекчаване на тревогата около събирания с много хора е просто да заявите ясно – както на себе си, така и на някой друг, кога ще си тръгнете. Така няма просто да се изнижете прекалено рано от събитието, ще дадете шанс на хората около вас, а и домакинът ще оцени, че сте присъствали толкова дълго, колкото сте могли.
4. Създай си седмична квота за общуване с други хора
Някои интроверти просто са премахнали всякакво общуване с други хора от програмата си, а други се чувстват смазани от количеството събирания, на които се очаква да отидат. Добър начин за постигане на баланс между усамотението и общуването с хора е да си зададеш седмична квота. Да кажем, че решиш да се придържаш към 2 социални взаимодействия на седмица. Ако към момента нямаш никакви планирани събития, то това ще те подтикне да се огледаш и да си организираш нещо. А ако тази седмица си получил прекалено много покани, то тази квота ще ти помогне да не се насилваш, а просто да си избереш двете събития, които са ти най-интересни, съответно да откажеш останалите.
5. Внимавай с общуването онлайн
Когато общуването на живо те изтощава, е много примамливо да започнеш да общуваш единствено онлайн. Интернет ти позволява да си пишеш с хора, когато ти се иска, но и да прекратиш общуването във всеки един момент, в който решиш. Това създава усещане за социална подкрепа, дори когато си сам. Със сигурност това е нещо прекрасно за интровертите, но нека не се осланяме прекалено на интернет (или смартфона си) за удовлетворяване на потребността си от общуване. Изключително трудно е реално да опознаеш един човек единствено през компютъра. Понякога хората се представят в интернет за нещо много по-различно от това, което са в действителност, съответно вероятността да се разочароваш ако разчиташ само на интернет никак не е малка. Затова общувай онлайн, но общувай и на живо.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/abercrombie
