Като терапевт, който се занимава с хранителни разстройства и отношението към тялото, съм наблюдавала колко трудно е за много хора да спрат да мразят телата си. За съжаление хората, които не понасят собственото си тяло, не са рядкост – все пак всички сме израснали в култура, при която отвсякъде ни заливат послания, че стойността ни се измерва спрямо това как изглеждаме и че колкото по-слаба е една жена, толкова по-добре. Освен това при хората с хранително разстройство фокусът върху храната и теглото е симптом за доста по-дълбок проблем.
Въпросът за това как възприемаме тялото си е комплексен и индивидуален. Общото предизвикателство е, че някои хора не виждат необходимостта да работят върху менталната си негативна оценка към тялото си, тъй като мислят, че е добро решение просто да продължават да мразят тялото, което имат в момента, с надеждата, че това ще ги мотивира да го променят.
По-долу ще намерите няколко важни въпроса, които е добре да си зададете в случай, че искате да подобрите това как възприемате собственото си тяло или искате да се освободите от фикс идеята да сваляте килограми на всяка цена:
1. По какъв начин това да си мразя тялото ми служи и по какъв начин не ми служи?
2. Това да си мразя тялото помага ли ми да си изградя по-удовлетворителен живот?
3. Когато един ден стана на 90 години и погледна назад какво съм правила с живота си, бих ли искала да съм отделила повече време на това да мразя тялото си и да се опитвам да го променя?
4. Върху какво друго щях да се фокусирам ако не бях толкова фокусирана да си мразя тялото?
Да си мразиш тялото всъщност служи за нещо
Важно е да разгледаме за какво ни служи омразата към тялото. Често мразенето на тялото всъщност е начинът, по който реагираме на наличните по-сериозни проблеми в живота ни. Например, по-лесно е да кажеш: „Бедрата ми са ужасни” и да се фокусираш върху тях, отколкото да признаеш: „Чувствам се самотна и отхвърлена от партньора си.” От омразата към тялото си всъщност извличаме вторична полза – толкова сме заети да се занимаваме с тялото си, че сами скриваме от себе си другите аспекти от живота ни, където нещо не е наред.
Само че когато човек се фокусира върху това колко не си харесва тялото и се мъчи по всякакъв начин да го промени, той отнема ценна енергия от това да се фокусира върху други важни аспекти. Представи си, че имаш няколко чаши пред теб – една за връзката ти, друга за кариерата, трета за хобита, които те карат да се чувстваш жива, четвърта за децата ти и т.н. Представи си, че имаш и ограничено количество топчета. Ако сложиш голямо количество от топчетата в чашата, отговаряща за тялото и външния ти вид, то за другите чаши ще ти останат малко или никакви топчета. Заслужава ли си наистина? Освен това всички ние имаме ограничено мозъчно пространство и когато използваме енергията си да се фокусираме върху това колко не можем да понасяме телата си, ние си отнемаме от енергията за нещата, които всъщност са много по-ценни за нас.
Още един пример – една жена е била много наранена в последната си връзка и я е страх да започне отново да се среща с мъже. Ако тя се фокусира върху това колко не понася тялото си, то това ще я разсее от изправянето пред истинския проблем да си позволи да бъде уязвима и да изгради интимност с друг човек. Само че разсейването от проблема не го решава.
Кое е важното?
Докато се опитваме да намалим размера на тялото си, което впрочем много вероятно само ще си намери „щастливия” размер, ако успеем да чуем нуждите му и се отнасяме към него с любов, ние се лишаваме от ценно време и енергия, които бихме могли да използваме за други аспекти от нашия живот, които са ни по-важни.
Научили сме се да мислим, че външният вид и тялото са най-ценното от нас. Но това не е вярно. Призванието в живота ни, това, което ни прави щастливи и ентусиазирани, взаимоотношенията със скъпите ни хора, начинът, по който се отнасяме към другите – всичко това е много по-важно от външния ни вид. Показателите на кантара не определят дали си прекрасен човек или не. Кантарът не може да види истинската ти стойност, не може да я отрази, така че ти самата да я видиш. Ти не си това, което показва кантарът. Един килограм надолу или един килограм нагоре не е равно на крачка към постигането на живота, който искаш. Тръгни към живота, който искаш, и теглото ще се регулира.
Съчувствие към себе си
Ако страдаш от лошото отношение към собственото си тяло, е много важно да се научиш на съчувствие към себе си. Не си единствената с този проблем. Не е твоя вината, че си израснала в култура, която издига в култ диетите и слабото тяло, нито че страдаш от хранително разстройство. Но можеш да вземеш живота си в ръце и да направиш нов избор. Можеш да избереш да работиш върху отношението към тялото си с терапевт и/или да се включиш в група за подкрепа, както и да избереш от днес нататък да се отнасяш към тялото си с нежност, дори да не харесваш чак толкова начина, по който изглежда в момента.
Твоето тяло прави много за теб всеки ден и заслужава твоята нежност и любяща грижа. Дай си ги!
Адаптация по статията на Дженифър Ролин, публикувана в Psychologytoday.com
