Случвало ли ти се е да изпиташ силно чувство на свързаност с някого, което мигновено усещаш толкова красиво и истинско, сякаш определено има нещо специално между вас двамата, което искаш да изучиш? Излизате на няколко вълшебни срещи и колкото повече време прекарваш с този човек, толкова повече се засилва чувството на свързаност. Но когато най-накрая събереш смелост да изясниш взаимоотношенията, с потрес научаваш, че той всъщност не търси нищо сериозно или просто не изпитва същите чувства към теб. А умът ти започва да препуска с бясна скорост, опитвайки се да разбере какво се случва и къде си сбъркал. Обхващат те различни емоции, вариращи от гняв до объркване. Просто искаше да провериш къде биха могли да стигнат взаимоотношенията ви, защото чувства като това не се срещат често, нали?
Но какво правиш оттук нататък? Тръгваш ли си? Или даваш всичко от себе си и се надяваш на най-доброто, а именно че това чувство на свързаност все още има шанс да прерасне в нещо по-стабилно? Ето я истината, колкото и жестока да е тя – само защото между двама души се усеща чувство на свързаност, това не означава, че те ще имат щастлива стабилна връзка. Разбира се, понякога се получава. Но лошото е, че твърде много от нас очакват любовта да се впише във формула. Мислим си, че нещата винаги трябва да се развиват по този начин: дълбоко чувство на свързаност –> обвързване –> щастлива дългосрочна връзка. Само че любовта не се вписва във формула! Осъзнаеш ли това, ще ти е по-лесно да приемеш, че можеш просто да си изживееш чувството на свързаност като нещо истинско, без значение какъв ще е крайният резултат. Просто приеми нещата такива, каквито са в настоящия момент, и не се обвинявай, че някъде си допуснал грешка, с която си попречил на потенциалната дългосрочна връзка, нито пък, че просто си си въобразил усещането за свързаност.
Ако някога си се питал защо изпитваш такова чувство на свързаност с определени хора, а не с други, или пък си се тормозил с мисли, че това чувство на свързаност трябва да прерасне в нещо повече, а при вас не се случва, просто си спомни за приятелствата и връзките, които си имал в миналото и които вече не са част от живота ти. При всички тях е имало чувство на свързаност и по онова време всеки от вас е бил прекрасна част от живота на другия. Но усещането за свързаност с другите идва и си отива. Единствената свързаност, която можеш да поддържаш доживотно и която е необходимо да задълбочаваш постоянно, е свързаността със себе си. Така че следващия път, когато започнеш да се съмняваш в себе си или да се чувстваш като пълен провал, защото усещането за свързаност с другия не се е развило, просто направи следното:
1. Бъди много, много мил със себе си
В момент на съмнение в себе си ние незабавно започваме да се самокритикуваме жестоко. Вместо да правиш това, сега съзнателно започни да подбираш мили думи към себе си. Опитай се да осъзнаеш ситуацията със състрадание към себе си. Няма нищо, което да не е наред с теб, не пропускаш знаци, нито пък си идиот, че си пробвал да видиш докъде може да стигне това усещане за свързаност. Усетил си нещо и си поел риска. Това е 100 пъти по-добре от колкото да съжаляваш, че не си опитал.
2. Направи някой малък жест към себе си
Награди се с нещо хубаво, каквото ти се иска в момента. Купи си цветя, отиди на масаж или си вземи красив нов дневник. Просто направи малък жест към себе си, с който да си кажеш: “Хей, имам си мен!”. Така ще се почувстваш малко по-добре, което ще ти помогне да разсееш съмнението в себе си и да възвърнеш доверие в себе си, защото ти наистина знаеш кое е най-доброто за теб.
3. Постой в дискомфорта
С други думи просто бъди в настоящето и дишай, докато изпитваш надигащите се чувства. Да, в подобни ситуации най-често си пожелаваме да можеше да променим случилото се или просто изпитваме срам и искаме да избягаме от своята уязвимост. Но колкото и да е дискомфортно, изключително важно е да изучим съмнението в себе си. Погледни на това изживяване като на възможност съзнателно да останеш в настоящето и просто да изпитваш надигащите се емоции, дишайки, защото оттук нататък, можеш да вървиш единствено напред.
4. Потърси урока
Помисли какво е положителното, което си получил от тези взаимоотношения. Може би си си припомнил какво е да се чувстваш желан или пък си си изяснил, че търсиш човек, който е напълно готов да изрази чувствата си към теб директно. А всичко това е прекрасно осъзнаване от временния контакт с някой човек.
5. Спомни си колко си израснал чрез отминалите взаимоотношения
Миналите взаимоотношения, които вече не са част от твоя живот, са ти дали нещо, без значение колко болезнена е била раздялата. Спомни си за всички неща, които си получил от това взаимоотношение, дори ако то не е продължило дълго. В живота всяка една връзка ти се дава, за да научиш нещо. Когато погледнеш назад, ще видиш, че не всяко усещане за свързаност води до дълготрайна любов, а е просто още една стъпка по пътя на това ти да се обградиш с подходящите за теб хора – и това се отнася както за приятелствата, така и за любовните взаимоотношения.
Когато си позволиш просто да се насладиш на усещането за свързаност без очаквания в какво би ти се искало да се превърне то в бъдеще, ти по-лесно осъзнаваш защо този човек се е появил в живота ти в сегашния момент. А това те прави по-отворен, по-осъзнат и така по-лесно различаваш кога един човек не е за теб, пък било то и с налично усещане за свързаност между вас.
Ето и една задача от нас – в коментарите долу напиши с едно изречение “благодаря” до някого, с когото си изпитал чувство на свързаност дори и за кратко. Какво е положителното нещо, което получи от тези взаимоотношения?
Източник: mindbodygreen.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/Ali Cat photography
Благодарна съм, че с него изживях наистина прекрасни моменти и мога да си ги спомням и сега.
благодаря, че ми показа какъв е моят „надпис“
Благодаря ти Пламене :)Ти ми показа че човек може да носи светлина,дори и наоколо да е тъмно.Получих урок как да живеем открито със собствената си история,дори и да има и „неприемливи неща“ в нея.
Благодаря ти Диана :)Ти ми показа как човек може да отхвърли себе си,да не приеме добрите чувства,жестовете на добрина.Получих урок как да си сътрудничим и че мога да открия свързаност там където,моят ум не приемаше.
Благодаря на човека който ми показа вътрешното ми аз.
Благодаря ти, Плам- за чудото-да се споделям без задръжки и условности.
Благодаря ти,Вели- за уроците по самоуважение.