автор: Нанси Вито
Перфекционизмът се определя като старание за безпогрешност и поставяне на прекомерно високи за достигане стандарти, придружено от прекалено критично оценяване на себе си и притеснения относно това как другите ще ни оценят. Както всички знаем, правилната настройка е ключът към постигане на щастие и успех. А вярването, че за да постигнем успех, е необходимо да сме перфектни, ни препъва, смачква ни и ни кара да се чувстваме зле, дори когато правим нещата, които искаме. Обърни си внимание – перфекционизмът как те кара да се чувстваш? Помага ли ти да си постигнеш целите? Според мен той е изтощителен! Ето няколко съвета как да държим вътрешния си критик под контрол:
1. Позволи си да се откажеш от идеята, че всичко трябва да бъде перфектно
Прави каквото можеш, без да се втеляваш, и виж как нещата се нареждат. За това обаче се иска практика. Когато имаш склонност към перфекционизъм е нормално да ти е некомфортно, че дадено нещо не е идеално. Но пък точно това ти дава пространство за щастие и израстване.
2. Осъзнай коя е причината за взискателността към себе си
Да полагаш усилия, за да достигнеш пълния си потенциал, не е същото като това да си перфекционист. Често перфекционизмът се свежда до това да търсиш одобрението и приемането на околните и всъщност представлява дълбоко вкоренен страх от провал, страх от това какво си мислят другите за нас или схващане, че не сме достатъчно добри. Когато осъзнаем причините за нашия перфекционизъм, ще ни бъде много по-лесно да видим, че той не ни е нужен и дори е вреден за нас.
3. Приеми, че няма такова нещо като “идеалното” време
Когато си намираш извинения, за да не направиш нещо, то най-вероятно е така, защото те е страх. Страх от провал, страх от промяната, страх от разочарование – всички те допринасят към склонността да си намираме извинения и да отлагаме изпробването на нещо ново или плашещо. Страхът да не сбъркаме, често ни държи във въртележка, подобно на хамстерите – вместо да вървим напред, просто си седим на едно място, без значение колко тичаме. Да имаш визия, без да предприемеш действие, за да я осъществиш, не ти носи нищо. Можеш да се подготвяш и да проучваш ситуацията колкото си искаш, но в един момент е необходимо просто да скочиш и това е.
4. Направи една малка крачка
Ако ти е трудно да излезеш от настройката на изчакване докато всичко бъде перфектно, наложи си да направиш една малка крачка. И ако правиш по една малка крачка всеки ден, това ще ти помогне в крайна сметка да се освободиш от страха. Не е нужно да знаеш завършека на историята, за да направиш следващата стъпка – все пак четем книгите страница по страница, а не прочитаме първо края, нали? Дори не е необходимо да знаеш каква е стъпката след сегашната. Просто в момента, в който една стъпка ти се разкрие, просто я направи. И продължавай да правиш това, докато не достигнеш желаното решение.
5. Осъзнай, че грешките не са катастрофи, а възможности за учене
Да, всички сме го чували и вероятно вече звучи банално. Но е вярно, че когато направиш нещо погрешно, това те научава на много повече неща, отколкото когато направиш нещо правилно. Така че давай смело, най-много да научиш нещо ново!
6. Запази високите си стандарти
Предприемането на несъвършено действие не означава да спреш да се интересуваш от стойността и качеството. Става въпрос единствено да се научиш, че несъвършенството не бива да те спира да действаш. Понякога това да имаш нещо реално направено е по-добре от това да имаш нещо перфектно, но само на хартия. Когато се намираш на този кръстопът, погледни голямата картина и се запитай кое наистина е от значение.
7. Приеми факта, че никой (включително и ти) не може да прави всичко идеално
Направи каквото можеш, след което се предай на потока на Вселената. Позволи на нещата да се разгърнат както трябва, като практикуваш безпристрастност към резултата.
8. Коригирай курса, когато е необходимо
Преоценявай списъка си със задачи периодично. Запитай се дали отделните задачи в него са неща, които “трябва” да правиш, или неща, които има нужда и искаш да правиш. Постави приоритети, делегирай и преработи задачите както е необходимо. Когато склонността ти към перфекционизъм е под контрол, това ти дава свободата да преосмисляш нещата.
9. Замени перфекционизма с любов и състрадание към себе си
Ние сме цялостни и завършени точно такива, каквито сме. Схващането, че трябва да бъдем идеални, ни ограничава и ни носи постоянно усещане за неадекватност. Когато си изградим по-реалистична нагласа и започнем да се отнасяме със състрадание към себе си, целите, които си поставяме, започват да изглеждат много по-достижими.
Животът е хаотичен. И точно това го прави красив. Състраданието към себе си и приемането на себе си ни позволяват да вкусим всичко, което животът има да ни предложи – бъркотия, несъвършенства, красота, щастливи мигове, и точно това е смисълът на живота, а не да бъде идеален!
Източник: mindbodygreen.com
Превод: Емилия Цанева
