Автор: д-р Лиса Файърстоун
Повечето хора дори не се замислят дали блокират любовта във връзката си, но въпросът в действителност не е дали го правим или не, а в каква степен се случва и защо. Има много причини защо много от нас се страхуват от любовта в една или друга степен. Но тук ще си поговорим за начините, по които този страх се проявява в нашите действия във връзката. Кои са фините и не толкова фини начини, по които всекидневно отхвърляме любовта? Когато осъзнаем с какви поведения се ангажираме, за да отблъснем партньора, имаме силата да променим тези поведения и да подобрим динамиката във взаимоотношенията. А най-важното е, че по този начин можем да развием способността си да даваме и получаваме любовта, която наистина искаме.
Така че кои са начините, по които блокираме любовта във връзката?
1. Спираме да проявяваме качествата, които привличат партньора
Много хора споделят, че партньорът все по-рядко проявява или вече въобще не проявява качествата, които първоначално са ги привлекли: “Той изобщо вече не идва при мен, просто за да ме прегърне!”, “Тя беше такъв прекрасен слушател преди…”, “Преди той беше толкова признателен!”, “Тя беше толкова търпелива”… Когато партньорите в една връзка се сближат, често се достига един предел на близост, който ги плаши и ги кара да се отдръпнат. Проявява се страхът им от интимност, който ги кара да се обърнат срещу самите себе си или срещу своя партньор. Съответно за да създадат дистанция, те спират да проявяват качествата, които техният партньор цени най-много.
Най-често този процес се случва несъзнателно и непреднамерено, което го прави по-труден за разпознаване. Но ако забележим, че чувствата ни започват да се променят, например сега се противим на нещо, което преди сме обичали да правим за партньора, може би е необходимо да вземем предвид дали не се отдръпваме. Отдръпването се проявява в различни форми. Може би спираме да полагаме усилия да изглеждаме по най-добрия начин, в резултат на което партньорът се чувства по-малко привлечен към нас, а ние пък изпитваме все по-малко желание да го съблазняваме. Може би пропускаме наглед малки жестове като това наистина да се свържем с партньора, когато му казваме довиждане, тръгвайки за работа, или когато го поздравяваме, връщайки се вкъщи. Може би вече не слушаме внимателно това, което партньорът ни разказва, или пък пропускаме да го попитаме как се чувства. Необходимо е да сме съзнателни за всички начини, по които блокираме качествата у себе си, в които партньорът ни се е влюбил.
2. Притъпяваме чувствата си към партньора
Една от причините, поради които започваме да се отдръпваме от партньора и дори да го игнорираме, е вътрешната ни защитна система, която ни откъсва от чувствата ни. Всеки от нас си формира защити в зависимост от своите изживявания в детството. Изпитаната болка в детството ни е накарала да си изградим конкретен модел на поведение, за да се защитим, но днес този модел всъщност ограничава живота и взаимоотношенията ни. Например влюбваме се в някого, но изведнъж в нас се включва предупредителен сигнал и започват да ни заливат мисли от типа на: “Нещата се развиват прекалено бързо. Ще те наранят. Нямаш нужда от никого. Просто натисни спирачките”. В резултат на това ние се отдръпваме от взаимоотношения, които първоначално са ни носили щастие.
Когато правим нещо под въздействието на защитните си механизми, най-често убеждаваме себе си, че всъщност не ни е грижа чак толкова за връзката. Възможно е да започнем да избягваме красивите мигове заедно, да отклоняваме поглед или да отблъскваме актовете на обич от страна на партньора. Може би игнорираме комплиментите, благодарността или признанието на партньора. А когато изживяваме красив миг с партньора, може би точно тогава решаваме да се оплачем или да повдигнем неприятен разговор, с което да отблъснем партньора. Защитните механизми срещу близостта могат да ни накарат да се затворим в себе си или да се държим студено, намирайки си милион причини да не общуваме истински с любимия. Ето защо в една или друга степен притъпяваме чувствата си към партньора и го отблъскваме, като не изразяваме благодарността си към него или не зачитаме неговите емоции и желания. Възможно е изведнъж да изгубим физически интерес към партньора и той вече да не ни привлича. Освен това спираме да извършваме любящите действия, които карат партньора да се чувства добре. Дори може открито да отхвърлим партньора като вече не го поставяме сред приоритетите си или просто отбягваме да прекарваме време заедно с него. Важно е да признаем пред себе си, че тази внезапна загуба на интерес може би не е основана на външни обстоятелства, над които нямаме контрол, а всъщност се дължи на собствените ни защитни механизми, които ни предпазват от уязвимост и близост.
3. Ставаме прекалено критични
По-радикален вид защита от интимността е да започнем да се заяждаме с партньора, фокусирайки се само върху недостатъците, които той или тя има. Започваме да слушаме критичния вътрешен глас, който напада както самите нас, така и най-близките ни. Този вътрешен критик действа като негативен филтър, който затъмнява нашето възприятие, като по този начин придобиваме изопачено и неблагосклонно възприятие за партньора или за връзката като цяло. Може да осъзнаем, че критикуваме всяко малко нещо в партньора, от чашата оставена на плота до начина, по който той или тя иска услуга. Критичният ни вътрешен глас може да ни подтикне да гледаме под лупа кой какво и колко дава. Започваме да измерваме какво даваме и какво получаваме, гледайки на връзката повече като на математическо уравнение, отколкото като на естествен и дълбок обмен на нежност.
В допълнение към това вътрешният критик може да ни подтикне към избирателно слушане. Възможно е да чуваме само негативното – или подбираме изказванията на партньора, които не ни харесват, или изваждаме от контекста думите на партньора и ги извъртаме така, че да значат нещо друго. Често е по-лесно да възприемаме, че партньорът ни отхвърля, отколкото да приемем неговата любов. Когато изопачаваме чувствата на партньора, в отговор започваме да се държим студено и да се чувстваме отхвърлени, дори жертви. Може да почувстваме отчаяние и да започнем да изискваме от партньора да ни доказва любовта си. Нашата ограничена способност в действителност да приемаме любовта, всъщност може да я отблъсне. Когато продължаваме да се поддаваме на този вътрешен критик и да слушаме съветите му, ние постепенно налагаме дистанция във връзката и създаваме обстоятелства, които могат да подкопаят любящите чувства във взаимоотношенията. Всеки си има своите недостатъци и винаги ще има определени качества, които няма да ни харесват дори в най-близките ни хора. Но когато сме цинични и не виждаме партньора такъв, какъвто е той в действителност, ние спираме да се отнасяме любящо с него, съответно вече не извеждаме на преден план най-доброто в него и в себе си.
4. Ценим повече идеята за връзката, отколкото нейната същност
Толкова много двойки казват, че се обичат, но в същото време продължават да се отнасят с пренебрежение или неуважение един към друг, което поражда съмнения не само дали наистина се обичат, ами дори дали въобще се харесват. Не можем да заявяваме, че обичаме някого, без да се държим любящо към него. Качеството на взаимоотношенията рязко спада, когато двойката премине към “въображаема връзка”, в която партньорите заменят реалните жестове на любов с идеята, че имат връзка. Тогава те започват да функционират като механична двойка, без да си разменят уважението и нежността, характерни за двама души, чиито любов и привличане процъфтяват. Когато влезем във въображаема връзка с партньора, ние започваме да заменяме истинското свързване с човека до нас с рутинни взаимодействия.
За да не изпаднем в капана да заменяме реалната любов с фантазията, че сме влюбени, е необходимо да възприемем настройката да изграждаме връзката помежду си всекидневно, вместо да си мислим, че по презумпция сме свързани, след като се води, че имаме връзка. Необходимо е да устояваме на изкушението да се превръщаме в “ние” вместо да сме “ти и аз”. За да останем свързани с любящите си чувства, е необходимо да положим усилия действията ни да съвпадат с думите, както и да продължим да се ангажираме с действия, които партньорът ни възприема като любящи. Необходимо е да се отнасяме по този начин към партньора във всеки един аспект. Когато предложим или обещаем нещо, е нужно да направим всичко по силите си да спазим уговорката. Не би трябвало да казваме на партньора, че го обичаме и го желаем, а след това да не правим нищо, за да го накараме да се почувства обичан и желан.
5. Създаване на конфликти
Всички двойки срещат конфликти и трудни за разрешаване въпроси, което е напълно нормално за двама самостоятелно мислещи души. Но понякога може да забележим как започваме да натякваме на партньора и да го провокираме по-често и изневиделица. А по принцип такива действия не се предприемат за разрешаване на конфликт, а за предизвикване на конфликт. Единственият резултат от подобни действия е предизвикването на негативна реакция от страна на партньора или отблъскването на партньора. Пример за такъв тип действие е когато партньорът ни се държи изключително любящо към нас, а ние точно тогава решим да споменем за друг момент, когато той не се е държал по този начин. По-конкретен пример – моя приятелка наскоро забеляза, че всеки път когато нейният партньор се държи мило и нежно, тя започва да се оплаква за нещо. Ако той каже нещо от сорта на: “Толкова си ми сладка. Такъв съм щастливец, че те имам.”, то тя отговаря с коментар от типа на “да, но…”: “Да, но вчера сутринта не ми показваше, че се чувстваш така! Хич не си личеше, че ми се радваш!”. А подобен коментар, разбира се, охлажда неговите топли чувства и отвореност и го кара да заеме отбранителна позиция, което пък създава дистанция между двамата, вместо да им позволи да се сближат още повече и да се насладят на момент на свързване.
Важно е да осъзнаем моделите в своето поведение, които отблъскват любовта. Можем да погледнем действията си отстрани и да анализираме всички начини, по които навярно се затваряме, притъпяваме чувствата си, прекалено критични сме, фокусираме се върху идеята си за връзката или започваме караници с партньора. Добре е да обърнем внимание и да осъзнаем чувствата, които изпитваме, преди да се държим към партньора по някой от тези начини. Чувстваме ли се застрашени? Тревожни? Несигурни? Или се чувстваме сякаш някой ни е навлязъл в личното пространство? Когато успеем да определим какво е това, което се активира в нас и ни кара да се отдръпваме от уязвимостта и близостта, ще започнем да разбираме защо се държим по начина, по който се държим. Така можем да достигнем до коренните причини за нашите страхове и съпротива към интимността. Можем да се освободим от тези реакции единствено като ги осъзнаем и не им даваме силата да повлияват на поведението ни. И вместо това можем да вземем съзнателен избор да се ангажираме с любящо поведение, което допринася за нашето благосъстояние и това на партньора. Нека постоянстваме в своето усилие да направим любовта приоритет и да я поддържаме жива. Това зависи изцяло от нас.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
