Преди година в доста тежък период за мен, един приятел ми даде една книга на Наполеон Хил, която ми помогна още по-добре да осъзная важността на баланса и как всичко е свързано. Не можеш да имаш нерешен хранителен проблем и да очакваш, че на работа ще се справяш брилянтно, тъй като проблемът с тялото влияе и на мозъка. Откъсът по-долу е доста цветущ и на моменти неприятен, но пък в същото време е и отрезвяващ. Това е разговорът между нещото, което Наполеон Хил нарича Дявол, и самия автор.
Аз лично бих преименувала Дявола на Силата в нас и около нас, която ни възпрепятства да изявим пълния си потенциал и която е необходимо да овладеем. Когато си представим описаните картини, можем да разберем какво се случва с тялото и мозъка ни, всеки път когато се отдадем на порива да се натъпчем. Но няма нужда от вина, този откъс не е посочен с цел да засили и без друго наличното чувство за вина в такива ситуации. На всеки се случва да изгуби контрол. Когато обаче осъзнаваме какво точно се случва с тялото ни при това наше поведение, успяваме да си изградим по-силна мотивация да се храним балансирано:
„Да вземем за пример желанието да се консумира физическа храна. Мнозинството от хората притежават самодисциплина в такава малка степен, че напълват стомасите си с какви ли не обилни храни, които задоволяват вкуса, но претоварват органите на храносмилателната и отделителната система.
Те изсипват в стомасите си храна в огромно количество, която едновременно с това е толкова разнообразна, че човешкото тяло може да я разгради едновременно, само като я превърне в отровни за организма субстанции. Тези отрови задръстват и затрудняват работата на стомаха, а дейността на отделителната система също се възпрепятства. След време системата, която отговаря за преработката на храната, спира да работи напълно и жертвата получава онова, което вие наричате „запек”.
По това време човекът вече е готов пациент на болницата. Самоотравянето или начинът, по който храносмилателната система спира да работи, оказва влияние върху мозъка и го превръща в нещо, което прилича на пихтиеста маса. Тогава жертвата става ленива в движенията си, а в умствено отношение е лесно раздразнителна и придирчива. Ако такъв човек само можеше да надникне в стомаха си или да помирише какво става там, той би се засрамил дотолкова, че не би се погледнал в лицето.
Градската канализация не е най-приятното място, щом се претовари или запуши, но тя направо блести от чистота в сравнение с онова, което се случва в храносмилателната система, когато е претоварена и запушена. Това не е най-приятната история, но точно тук й е мястото, тъй като преяждането и консумирането на комбинации от взаимоизключващи се храни са зло, което води до автоинтоксикация на организма.
Хората, които се хранят разумно и поддържат храносмилателната си система в ред, ме побеждават, тъй като в общия случай здравата храносмилателна система означава здраво тяло и мозък, който функционира правилно. Представи си – ако въображението ти може да се разпростре дотам – колко хора биха могли да вървят напред с установени цели, ако в телата им се съдържа отрова, достатъчна да убие хиляда души.
Въпрос: И всички тези неприятности идват в резултат на липсата на контрол върху физическия апетит за храна?
Отговор: Ако трябва да бъдем напълно точни, по-добре би било да кажеш, че неправилното хранене е отговорно за повечето от болестите на тялото и практически за всички главоболия.
Въпрос: От това, което казвате за стомашно-чревния тракт, разбирам, че придобиването на самоконтрол дори само върху апетита за храна води до овладяване на навика човек да пази отделителната си система чиста?
Отговор: Да, това е вярно. Колкото е важно да се приема правилното количество и правилните комбинации от храни, толкова е от значение и да се елиминират отровите от организма и неусвоената храна да излезе от тялото.”
Из „Да прецакаш дявола” – Наполеон Хил
