Автор: д-р Гай Уинч
Дали си пасивен зависи от твоята личност, възприятията ти за света и мястото ти в него, усещането ти за лична сила и права, както и спецификата на дадената ситуация. Пасивността може да е полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне с някои ситуации. Но тя може да се превърне и в навик. А започне ли пасивността да доминира в живота и взаимодействията ни, става така, че тя ни носи повече щети, отколкото ползи.
Самите ние често не осъзнаваме колко пасивни сме станали и колко очевидно е това за околните. Списъкът по-долу ще ви помогне да осъзнаете дали живеете прекалено пасивно и дали не е време да се промените.
Пасивен възглед за света
1. Оставяш бъдещето си на “съдбата”
“Връзките не би трябвало да изискват толкова много усилия! Ако ни беше писано да сме заедно, нещата просто щяха да се наредят.” Понякога нещата наистина проработват сякаш от само себе си, но е много по-вероятно това да се случи, когато и двамата в двойката възприемат активна роля за изграждането на стабилна връзка помежду им.
2. Нещата “просто се случват”
“Защо лошите неща винаги се случват на мен?”. В действителност обаче на всички се случват както лоши, така и добри неща. Съответно ти самият имаш избор – или просто чакаш да дойде твоят ред да ти се случи нещо хубаво, или ставаш проактивен и сам случваш хубавото нещо.
3. Бъркаш неуспеха със съдба
“Явно просто не ми е писано да… (попълни празното място)”. Неуспехът е част от пътешествието на всеки един, но не е последната спирка. Подобно възприятие за “обреченост на провал” може да се избегне ако се придържаш към следните 3 качества: търпение, настойчивост и постоянство.
4. Вярваш, че “късметът” е важна част от успеха
“Късметът просто не беше на моя страна.” (Или “На другите им върви повече!”). Само че късметът е нещо, което не е под наш контрол, а в същото време подготовката, планирането, полагането на усилия и правилната ориентация във времето са изцяло под наш контрол. Затова вместо да се фокусираш върху късмета, просто се обърни към нещата под твой контрол.
Пасивно общуване
5. Колеблив и плах изказ
“Ами, ммм, възможно е това да бъде нещо от сорта на…” Обърни внимание какви уговорки правиш докато говориш, както и дали изказът ти е изпълнен с колебания. Следващата стъпка е да се упражняваш да говориш по-директно и уверено. Това как говориш си е чист навик и може да бъде променено с малко практика.
6. Усилено търсене на одобрение
“Надявам се, че нямаш нищо против да изкажа…” (или “Ако е уместно, бих искал да предложа…”). Ако всички други на дадена среща дават предложения и споделят мнения, то тогава като искаш разрешение да изкажеш своите, сам се поставяш на по-долно място от другите.
7. Омаловажаваш собствените си виждания
“Възможно е да бъркам, не съм експерт, но може би…” Когато започнеш изказването си с уговорката, че може би грешиш, е съвсем нормално на хората да им е трудно да стигнат до заключение, че си прав. По този начин ти просто затрудняваш хората да приемат това, което имаш да им кажеш.
8. Трудно ти е да възприемеш едно становище
“Хмм. И двата варианта имат основание…” Може би се опитваш да предотвратиш възможен конфликт като не избираш между двете предоставени опции, но в очите на околните така изглеждаш нерешителен, колеблив и дори страхлив. Ако си имаш мнение, просто го изкажи.
Прекалено съобразяване с другите
9. Поставяш чуждите нужди на първо място
“Бих могъл да си взема десерт, но ако пък искаш да тръгваме вече, няма проблем.” По този начин предаваш посланието, че нуждите на другия човек са по-важни от твоите нужди, а това определено не е динамиката, която искаш да налагаш във взаимоотношенията. Ако искаш десерт, кажи, че искаш десерт.
10. Казваш “да”, когато всъщност предпочиташ да кажеш “не”
“Утре трябва да ставам рано, но разбира се, че няма проблем сега да те закарам до вас.” Притесняваш се, че другият ще се обиди или разстрои ако кажеш не, но в повечето случаи нещата зависят от това как казваш “не”. Просто бъди искрен и учтив, но в същото време изтъкни своите собствени нужди, за които е необходимо да се погрижиш.
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева
Снимка: Deviantart/suo-me
