Автор: д-р Лиса Ранкин
Като човешки същества ние разчитаме едно на друго, за да оцелеем. В племенните култури отхвърлянето от племето е означавало сигурна смърт, ето защо не е чудно, че ни е грижа какво си мислят другите хора!
Но ако оставим чуждото мнение да повлияе на начина, по който се проявяваме в света, ще ограничим творческия си потенциал, ще отчуждим от себе си същински подобните на нас хора, ще пропилеем възможностите си за финансова свобода и няма да успеем да заемем смело истинската си роля на Земята.
В допълнение към това, като лекар мога да ви кажа, че страхът какво си мислят другите не само ограничава потенциала ни, а ни кара и да се разболеем. Страхът ни прави не само самотни, разорени, неосъществени и отдалечени от призванието ни, а той увеличава и риска от сърдечни заболявания, рак, автоимунни заболявания, възпалителни процеси, хронична болка, диабет, дори и настинки.
Как да разберем дали се страхуваме прекалено от чуждото мнение? Ето някои предупредителни знаци:
1. Не успяваш да кажеш истината
Колко често се насилваш да замълчиш, защото прекалено много те е страх, че ако си кажеш, ще изложиш работата си на риск, ще изгубиш любимия си, ще отчуждиш приятеля си или родителите ти ще се отрекат от теб? Колко често преглъщаш своята истина (а с нея и своята цялост, самоуважение и автентичност)?
Нямам предвид да изказваш на глас всичко, което си мислиш. Някои хора се държат грубо, маскирайки поведението си с „просто казвам своята истина“ – не е добре да изпадаме в тази крайност. Но всеки път, когато не успееш да изразиш своята истина, ти активираш стресова реакция, която отслабва естествените механизми за самоизцеление на тялото ти и го излага на риск. Душата ти също страда, когато задържаш своята истина. И ако не се научиш да почиташ тихия глас на душата си, Вселената може да предприеме по-груби мерки, за да те научи да почиташ своята истина.
2. Превръщаш се в социален хамелеон
Сещате ли се за хора, които променят цялата си личност, включително външен вид, любима група, политическа партия – всеки път, когато попаднат в нов приятелски кръг? Хората със солидно чувство за личност са си в общи линии същите, дори когато са в компанията на хора, различни от тях.
Ако забележите, че се променяте радикално, за да се впишете в социалното обкръжение, вас вероятно ви е страх, че другите няма да ви приемат ако сте различни. И понякога сте прави. Цената, която трябва да платиш за автентичността, е, че няма да пасваш навсякъде. Но тази цена си заслужава, защото само когато сме достатъчно смели да бъдем себе си без извинения, ще намерим своя истински приятелски кръг.
3. Лъжеш
Ако си мислите, че вашата истина не е добре дошла, е нормално да сте склонни да изкривявате истината, да си премълчавате или в прав текст да изричате лъжи. Не казваме, че това качество е присъщо само на единия пол, но като цяло това е изключително често срещано при мъжете – те премълчават истината и не я казват директно на жените, защото се страхуват, че тя ще го задуши или ще го отхвърли, ако той й каже цялата истина. Ако той дръзне да каже истината за това как се чувства и какво мисли, често тя отреагира по начин, който го засрамва – „Смяташ, че тази чуждата жена е секси? Как смееш!“. Да ви звучи познато, дами?
Разбира се, че и жените лъжат, а мъжете ги карат да се срамуват, когато казват истината. Но в динамиката между мъжете и жените, мъжете са по-склонни да лъжат, а жените са по-склонни да се обиждат ако мъжът каже истината или да го засрамват. Тази ситуация е губеща и за двете страни. По-продуктивно е да се справим със страха от мнението на човека насреща и да намерим смелост да обичаме и уважаваме своята истина и истината на другия без срам.
4. Извиняваш се за всичко, което харесваш
Например: „Да, слушам групи от 80-те години. Знам, че е глупаво.“ Изчервен и напълно засрамен от този малък детайл, ти предполагаш, че човекът насреща ще те съди, ще ти се присмее или ще започне да си мисли разни лоши неща за теб. След което се хващаш, че се съгласяваш с неща, които по принцип не харесваш.
Той казва: „О, обичам тази група!“
И ти казваш: „О, Боже! И аз я обичам!“, въпреки че не я понасяш.
Всичко това се дължи на страх. Ето защо хората кимат в съгласие при сцената с Джулия Робъртс във филма „Булката беглец“, където тя не знае как си харесва яйцата за закуска, защото е подражавала на всеки мъж, с който се среща. Забравяме, че хората, които наистина ни обичат, просто искат нас, не някоя копираща наша версия.
5. Отбягваш социални ситуации
Аз съм горд интроверт, така че ми е ясно, че не всички се стремим да сме центъра на компанията. Но и интровертите все пак жадуват за общуване и биха се отдръпнали дори и от най-изпълващото социално обкръжение, ако се почувстват уплашени. В същото време дори и най-екстровертните сред нас биха избягвали социални ситуации, ако са прекалено заети да се притесняват какво ще си помислят другите.
За да се почувстваме изпълнени от нашия сроден приятелски кръг, ние трябва да преодолеем страха от отхвърляне, който идва заедно с притеснението, че другите няма да ни харесат, когато бъдем самите себе си.
6. Криеш своите странности
Обичаш шарени дрехи, но приятелският ти кръг се състои от метъли. Посещаваш седмица на висшата мода, но в същото време предпочиташ по-обикновени спортни дрехи. Ако прекалено много те е страх от това, което ще си помислят другите, ти се чувстваш принуден да последваш болшинството, дори когато това означава да предадеш себе си. По този начин обаче ти не даваш възможност на другите да опознаят уникалните ти странности, които може би те свързват с тях. Няма как да знаеш кога ще попаднеш на друг почитател на цветните дрехи, който също слуша метъл, ако не си достатъчно смел да бъдеш изцяло себе си през цялото време.
7. Постоянно се питаш какво си мисли човекът насреща
Ако си толкова зает с опитите си да прочетеш нечии мисли, за да се увериш, че думите ти и личността ти се приемат добре, ти не присъстваш наистина в момента. И със сигурност не обръщаш внимание на красивата уникална душа, която ти дава уникалния дар на своето присъствие.
Когато преодолееш страха от чуждото мнение, ти си по-способен да пребиваваш в настоящия момент, фокусирайки се изцяло върху това, което се случва тук и сега.
8. Изпадаш в перфекционизъм
Старанието да израстваш и да ставаш все по-добър е качество на душата – копнеж да изпълним своята мисия на Земята възможно най-добре. Но перфекционизмът произхожда от страха – страх от отхвърляне, страх, че не си достатъчно добър, страх от изоставяне. Нямаме нужда от перфекционизъм, имаме нужда единствено от стремеж към израстване.
9. Намаляваш вътрешната си светлина
Помисли си за всички случаи, когато си имал прекрасни новини за споделяне. Искаш да го изкрещиш с цяло гърло! Но не го правиш. Защото те е страх, че ще прозвучи като самохвалство. Или се притесняваш, че някой ще те съди. Или се тревожиш, че ще предизвикаш нечия завист. Затова просто намаляваш светлината на радостта си. Но правейки това, ти ограбваш всички нас от дара на своята светлина, а светът има нужда от точно обратното – все повече сияещи щастливи хора.
10. Носиш маски
Фрагментираш идентичността си. Държиш се по един начин, когато общуваш с другите майки. Държиш се по друг начин, когато си сред колегите си от работа. Имаш трети начин на поведение, когато си в църква, дискотека или клас си по йога. Когато се освободиш от страха от чуждото мнение, ти ще имаш достатъчно смелост, за да си изясниш големия въпрос: КОЙ СЪМ АЗ?
Тогава целият ти живот се превръща в любовно писмо към този истински Аз. А истинският Аз всъщност представлява Божественото, което проявява чрез теб. И това е прекалено красиво, ценно и уникално, за да бъде крито зад маска.
Източник: mindbodygreen.com
Превод: Емилия Цанева
